Граница на поносимостта

Граница на поносимостта

Няма как да бъдат заобиколени зачестилите прояви на показно насилие.

Нагло бягство от затвор, последвано от самозастрелване между беглец и разследван, брутално убийство на жена пред детето й, размахване на пистолет от самозабравили се пътни джигити, заплаха с нож към охранител на мол пред очите да десетки граждани. Няма да припомняме думите на царя за сбъркания чип. Не може да приемем политическите спекулации. Това е преливане от пусто в празно. И потвърждаване на поговорката “кучетата си лаят, керванът си върви”. Никой няма нужда от такъв на пръв поглед “омагьосан кръг”.

Добре е, че все пак се вижда светлина в тунела. Показаха я нашите евродепутати, които загърбиха партийната окраска и дейно участват в защитата на интересите на родните международни шофьори. Впечатляващи са и действията на прокуратурата, която започва да пресича кранчетата, с които се източва Здравната каса. Не минава ден, в който да не се правят нови разкрития. Последният случай с разкритията около Медицинския одит показват колко неефективна е сегашната здравна система.

Казано в прав текст – няма време за губене в излишни спорове. Необходими са общи действия в подкрепа на всички, които искат да спрат безобразията и да накарат бабаитите и крадците да изпитват страх от неизбежното възмездие. Шестващото напоследък чувство за безнаказаност може да бъде пратено в историята. Но затова и наказателните мерки трябва да са еднакви за всички. Има граници на поносимост. Те вече са достигнати и усилията за връщането на нормалността трябва да са общи. Не може едни да се борят, други да гледат, а трети дори да пречат.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.