Готвят ваксина срещу нова пандемия
2

Готвят ваксина срещу нова пандемия

Учени разработват ваксина от ново поколение, която ще се бори с бъдеща грипна пандемия. Това съобщи пред „Здравен Телеграф“ вирусологът проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

Грипни пандемии периодично възникват и  въпросът е не „дали“, а „кога“ ще се случи това. Както и кой вирус ще  я предизвика. А това може да е всеки нов грипен вирус, особено със свински или птичи произход“, уточнява тя.

Една от големите заплаха, според учените, е пандемия от птичи грип.  Смъртността при заболяването е над 50 %, което се дължи както на липсата на предшестващ имунитет, така и на способността на щама да атакува клетки разположени в крайните отдели на дихателната система. За щастие, вирусът до момента не е предизвикал пандемия.  Причината е, че той, както и останалите познати към днешна дата птичи грипни вируси, не могат да се предават от човек на човек. Заразяването на хората става само при директен контакт с  болни птици, които отделят вируса с  носния секрет, слюнката и изпражненията „Това не бива да ни успокоява, тъй като вирусите продължават да се изменят и не е изключена възможността да придобият гени от други животински грипни вируси, което да улесни предаването им от човек на човек“, уточнява проф. Александрова.

Стратегия

През миналата година СЗО даде ход на Глобална стратегия за борба с грипа за 2019-2030 г. Тя е насочена не само към мерки за справяне със сезонния грип, а и към подготовка за следваща грипна пандемия .Тук влиза и изработване на ефективни ваксини от ново поколение, както и обещаващи антивирусни препарати. Специално внимание се отделя на създаването на т.нар. универсални противогрипни ваксини, насочени към общи и консервативни за грипните вируси структури. Една от идеите за контрол на птичия грип например, е свързана с прилагането на т.нар. разделна стратегия (split strategy) – хората да бъдат ваксинирани  с пре-пандемична ваксина, съдържаща Н5 или Н7 (характерни за патогенните птичи вируси), а сред това с ваксина срещу конкретния вирус, предизвикал пандемията. Голямата цел и надежда на науката е следващата грипна епидемия да ни завари достатъчно добре подготвени.

Резервоар

 Резервоар на птичите грипни вируси в природата са мигриращите диви патици, при които инфекцията протича най-често безсимптомно. Високо патогенните птичи грипни вируси съдържат хемаглутинин Н5 или Н7. Те от дълги години предизвикват  епидемии сред домашните птици в Азия и други райони по света, което даде възможност и за преминаването им при хора. Такъв е случаят с вируса H5N1, който беше идентифициран първоначално в Хонг Конг през 1997 г., но впоследствие се разпространи в 17 държави, най-силно засегнати от които са Египет, Индонезия и Виетнам. По данни на СЗО до края на 2019 г. са регистрирани общо 861 случая, от които 455 са с летален изход.

Мексико

Свински грип предизвика първата грипна пандемия на 21 век. Започва в Мексико през февруари и март 2009 г. Причинителят (нов вирус тип А - H1N1) съдържа уникално комбинирани гени от свински, птичи и човешки грипни вируси.  Въпреки че е нов, вирусът съдържа структури, с които много от нас вече са се срещали. Ето защо боледуват главно млади хора до 20-29 години). По-слабото засягане на възрастните се обяснява с остатъчна имунологична памет от предишно боледуване и/или ваксиниране срещу други грипни вируси, съдържащи подобни молекули хемаглутинин и невраминидаза. Това е и една от причините клиничната картина на заболяването да е сравнително лека.

По данни на Световната здравна организация всяка година от грип боледуват около 1 милиард жители на планетата, броят на тежките случаи е 3-5 милиона, а между 290 000  и 650 000 завършват със смърт. През 20 век грип е отнел живота на 100 милиона души.

 Вечният измамник лъже имунитета

 Свинете са работилница за непознати инфекции

 

Грипните вируси непрекъснато се променят. Поради изменчивостта им, ваксините трябва да се актуализират всяка година.

Израстъци

На повърхността на грипните вируси са разположени два вида „израстъци“, наречени хемаглутинин, който играе важна роля при прикрепването и проникването на вируса в клетката и невраминидаза, която е  необходима за излизането на новообразуваните вируси от инфектираната клетка. Те се разпознават от имунната система на организма, срещу тях се образуват специфични антитела, които неутрализират вируса. Ето защо не е учудващ „стремежът“ на вируса да променя тези свои молекули в опит да излъже защитната ни система. Геномът на грипните вируси е РНК молекула, която не е цяла, а е представена от 8 сегмента. Така, наред с обичайните мутации, които настъпват при съдържащите РНК вируси,  тук може да се стигне и до доста по-сериозни изменения. За да разберем колко важно е това, нека си представим, че една и съща клетка бива инфектирана от два различни варианта на грипен вирус. При образуване на вирусното потомство, в новите  вирусни частици може да се комбинират  сегменти от двата изходни варианта, което на практика води до поява на нов вирус. И това съвсем не е научна фантастика.

Смесване

Щамове, възникнали при подобно „смесване“ между човешки и птичи грипни вируси от тип А, предизвикват пандемиите през 1957 г. от Азиатският грип  и  от грипа Хонг Конг от 1968 г. Макар произходът на вируса, причинил най-опустошителната грипна пандемия – тази през 1918-1920 г от Испански грип, да не е напълно изяснен, най-вероятно става дума за обмяна на гени между човешки и свински вируси. Процесът се подпомага от едновременната циркулация на различни сезонни грипни вируси от тип А. Това дава възможност за непрекъснато генетично преразпределение между тях. Понякога това води до необичайно тежки епидемии, каквато беше тази през 2003-2004 г. Клетките на свинята могат да бъдат инфектирани със свински, човешки и птичи грипни вируси. Така, те се превръщат в своеобразни работилници за нови грипни вируси. Най-често новите грипни вируси възникват в Югоизточна Азия.

Хипократ го описва като чумата на Атина

Грипът  далеч не от вчера. За заболяване с подобни симптоми споменават Тукидит (455-397 г.п.н.е. ) и Хипократ (460 – 370 г.п.н.е.). Положението явно е било доста сериозно, защото го описват като „чумата в Атина“, върлувала през  430-427 г.п.н.е. Респираторна болест, известна като „италианска треска“ следва армията на Карл Велики в Европа през 876–877 г. Първата достоверно описана грипна пандемия е от 1173 година. Наименованието инфлуенца е дадено в началото на XV век в Италия. То отразява разбирането на лечителите по онова време, че внезапната поява на епидемии се случва под влиянието на Луната (на италиански думата influenza означава влияние). Не е случаен и изборът на думата грип (la grippe, от глагола gripper – сграбчвам на френски), тъй като началото на болестта е неочаквано и разтърсващо, вирусът буквално ни сграбчва.  

Светът пламва заради щам А

през период от 10 до 35 години

 

При хората грипните вируси от тип А причиняват ежегодни епидемии през зимните месеци и пандемии през периоди от  10-35 и повече години, при поява на нов вирус, който се разпространява успешно сред хората в световен мащаб.  Грипните вируси от тип В причиняват само епидемии .Основен резервоар на грипните вируси от тип А са водните птици, въпреки че вирусите могат да заразяват разнообразна гама от гостоприемници, включително хора, домашни птици, свине, коне и други бозайници. 

Търсят препарат с по-дълъг имунен отговор

 

Учените работят  над създаването  на т.нар. ДНК или РНК ваксини. Те съдържат нуклеинова киселина – въведена в организма тя ще доведе до синтез  на вирусен белтък, срещу който ще бъде изграден имунен отговор.  Все още не разполагаме с одобрена ваксина от този тип. Очаква се те да имат  редица предимства в сравнение с останалите, сред които продължителен имунен отговор, повишена безопасност, стабилност, по-лесно получаване, по-ниска цена. Познати са различни видове ваксини. Сред най-широко разпространените са така наречените „убити“ ваксини, при които след първоначално инактивиране с  химични съединения вирусите се раздробяват (т.нар. сплит ваксини), а в някои случаи се използват отделни повърхностни структури на вируса. Друг тип са така наречените „отслабени“ живи ваксини , в които се използват „отслабен“, неспособен да предизвика заболяване вирус-носител. Той е изменен така, че може да се размножава само в горните отдели на  дихателната система, където температурата не надвишава 33 градуса поради директния контакт с околната среда. Представлява интраназален спрей за впръскване и по този начин имитира естествения път, по който става  заразяването с грипен вирус. Слабото място на описаните ваксини е, че използваните за получаването им  вируси се размножават в кокоши ембриони – не е изключено това да провокира възникване на т.нар. адаптивни мутации в грипните щамове, което да намали ефективността на ваксината. Предизвикателство пред ваксините е и това да са ефективни и при възрастни хора и индивиди с придружаващи заболявания, при които изграждането на имунитет е затруднено, както и при малки деца.

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.