0

Т ова е той:

l Роден е през 1980 г.
l Завършил е специалност “Горско стопанство” в Лесотехническия университет, има магистърска степен по “Ловно и рибно стопанство”
l До 2007 г. е в частния сектор, след това работи като експерт в отдел “Лов” в Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС)
l Бил е директор на Държавно горско стопанство – Радомир
l В периода 2013-2017 г. е главен секретар на НЛРС-СЛРБ
l От 2017 г. е председател на НЛРС-СЛРБ
l Семеен е, с три деца

Това е той:

l Роден е през 1980 г.
l Завършил е специалност “Горско стопанство” в Лесотехническия университет, има магистърска степен по “Ловно и рибно стопанство”
l До 2007 г. е в частния сектор, след това работи като експерт в отдел “Лов” в Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС)
l Бил е директор на Държавно горско стопанство – Радомир
l В периода 2013-2017 г. е главен секретар на НЛРС-СЛРБ
l От 2017 г. е председател на НЛРС-СЛРБ
l Семеен е, с три деца

- Г-н Василев, наскоро стана ясно, че тече сериозно обществено обсъждане на Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) за забрана на използването на оловни муниции във влажните зони. Какви са причините да се обмисля такава идея?


- Така е, в момента тече обществено обсъждане по проект на Регламент целящ забрана на оловото в боеприпасите, с които се ловува във влажните зони и в рибарските тежести.
- Застрашени ли са интересите на българските ловци и защо?
- Първо искам да кажа, че такава забрана е въведена в нашето национално законодателство още преди България да стане член на Европейския съюз – в приложение 5 към чл. 44 на Закона за биологичното разнообразие е въведена забрана за използване на боеприпаси с олово във влажните зони и в радиус от 200 метра около тях. В момента обаче ЕК предлага не просто употребата на олово да бъде забранена в тези места, а също така и притежанието на патрони с оловни сачми да е наказуемо. Освен това буферната зона да е 400 метра, т.е. два пъти по-голяма. И най-големият проблем всъщност е това, че дефиницията на понятието „влажна зона” е твърде обща и под нея като такива места могат да бъдат определяни и крайпътните канавки или ниви, които в ранна пролет се наводняват за една или две седмици.
- Какви ще са последствията за българските ловци, ако такава забрана бъде приета? Какви оръжия и муниции може да бъдат забранени? Как ще се отрази това на джоба на българския ловец?
- На първо място всеки един ловец би могъл да бъде непрекъснато нарушител, защото ако бъде приет така регламентът, човек няма как да знае дали не се намира във влажна зона или не нарушава буферната зона около нея. На второ място, ако излезем на лов за яребици например и пресечем някой напоителен канал, който може да е пресъхнал дори и ни проверят патрондашите, ще бъдем санкционирани, защото притежаваме патрони с олово в тях. Практически тези норми е невъзможно да бъдат спазени както от ловците, така и от контролните органи. По отношение на оръжията – преобладаващата част от ловните оръжия, които се ползват от българските ловци, не са пригодени да стрелят със стоманени сачми. Това налага тяхната подмяна и закупуване на съвременни ловни пушки. Отделно от това алтернативните боеприпаси са на по-висока цена и това неминуемо ще се отрази на всеки български ловец.
- Защо смятате, че ако забраната влезе в сила, следващата стъпка ще бъде тотална забрана на оловото във всички муниции?
- Това е моят прочит на начина, по който се налага този регламент, без да се анализират всички последствия от въвеждането на такива ограничения, без да се отчитат становищата на отделните държави членки, още повече че в 24 от 28-те държави членки на ЕС такива регулации са вече въведени.
- Как българските ловци могат да си дадат мнението в рамките на това обществено обсъждане?
- Апелирам всеки човек, който не е съгласен с въвеждането на този регламент, да изрази мнението си в рамките на това обществено обсъждане. Това става на сайта на европейската агенция по химикалите (ECHA), като линк към обсъждането можете да намерите на сайта на Съюза на ловците и риболовците в България - www.slrb.bg.
- В момента е ловният сезон на дива свиня. Имате ли данни колко диви прасета са вече отстреляни?
- Ние не водим такава статистика, това е задължение на Изпълнителната агенция по горите.
- Как протича ловът в условията на разпространение на Африканска чума по свинете? Имат ли затруднения ловците?
- За момента ловът протича нормално, като включително и на местата, където има констатирани случаи на заразени с АЧС диви свине, ловците могат да ловуват. Получихме сигнали от някои региони от Областите Пазарджик, Смолян, София област, относно новата заповед на министъра на земеделието, храните и горите за транспортирането на пробите за изследване на трихинелоза и че това трябва да се извършва от ловците по места. Това ще подтикне хората отново да се възползват от услугите на местни ветеринарни лекари. Основният проблем е, че в страната няма достатъчно акредитирани лаборатории, които могат да изследват за трихинелоза по ензимен метод и това, че тези лаборатории не са равномерно разпределени – има 10 области без нито една лаборатория. Считам, че в интерес на общественото здраве е необходимо да бъдат разкрити държавни лаборатории във всеки областен град като минимум, а дотогава отговорните институции да оказват съдействие на ловните сдружения, като транспортират пробите до съответните лаборатории.
- Една от основните задачи на българските ловци е да намалят популацията на диви свине, за да се ограничи разпространението на вируса. Смятате ли, че ловците се справят с тази задача и трябва ли да се направят някакви промени, за да бъде облекчена задачата им?
- Ловът е законово регулирана дейност и като ловци полагаме максималните усилия за намаляването на популацията на дивите свине. Това, което забелязвам обаче е, че в определени региони, в които бяха регистрирани случаи на АЧС в края на миналата и в началото на тази година, се срещат доста по-малко животни и съответно отстрелът е много по-нисък от очакваното. По отношение на необходимостта от промени напомням, че се направи промяна в закона, която даде възможност на министъра да променя срокове за ловуване на дива свиня във връзка с овладяването на популацията. В тази връзка беше осигурен и трети ловен ден през седмицата и голяма част от ловните дружини се възползват от тази допълнителна възможност за ловуване. Очакваме обаче да се направи промяна в Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча, с която вноската за стопанисване да остава изцяло за това, а не да постъпва в държавния бюджет и да се изразходва за съвсем други неща. Наше предложение в тази връзка беше отправено до министъра преди повече от месец, но до момента не сме информирани да се работи в тази посока.
- Колко като брой диви прасета трябва да бъдат отстреляни, за да се намали популацията до желаните равнища, така че да се ограничи разпространението на АЧС?
- Европейският опит показва, че за да се ограничи разпространението на заболяването е необходимо плътността на дивите свине да бъде в рамките на 0,3-0,5 животни на 100 ха ловна площ. Не можем да кажем обаче колко животни трябва да бъдат отстреляни, за да се постигне този критерий, защото все пак има повишена естествена смъртност в следствие на чумата.