Коронавирус не е просто болест. Той е своеобразен тест - на държавата, икономиката и здравеопазването ни. Тест без прецеденти, поне в съвременната ни история. Но преди да дадем еднозначен отговор за това готови ли сме да се изправим срещу него, нека погледнем малко по-отблизо към държавите, които вече имат опит в първо лице с тази криза.

За всички нас, които следяхме динамиката на случващото се в Хубей, още от средата на месец януари е ясно, че методите там не биха могли да бъдат дадени за пример за която и да било държава в съвременния свят. Едно обаче е сигурно - за да се справи с възникналата епидемия, Китай ангажира безпрецедентен човешки и икономически капитал.

От огромните контингенти лекари и медицински работници, командировани от цялата страна в епицентъра на заразата, през масовата дезинфекция на градовете, чиито улиците бяха буквално заливани с тонове дезинфектанти, до построените за рекордно време 18 временни болници, увеличили броя на болничните легла от 5000 до 23 000. Всичко това на фона и разноските на третата най-мощна икономика в света. Въпреки тези факти цената, платена от Китай, беше висока - 3245 жертви, 3300 заразени медици, между които има поне 9 смъртни случая. Починалите медицински работници post mortem бяха удостоени с прозвището „мъченици“.


И ако сравнение с Китай звучи далечно и неуместно


по редица географски, икономически и политически причини, то пряко наблюдение над случващото се в Италия би трябвало да ни говори още по-красноречиво за реалността на онова, което предстои. Италия преживя драстични икономически кризи през последното десетилетие. Въпреки това италианската здравна система остава една от най-добре развитите в света. Констатирайки я като такава, се визират следните критерии: страната е на второ място по продължителност на живота и с най-ниските нива на смъртност в целия Европейски съюз. С брой на лекарите на глава от населението по-висок от средните европейски стандарти. С брой на болнични легла на глава от населението от 3.2 (по-висок дори от този на Съединените американски щати, които разполагат с 2.8 легла). С най-добрите резултати при лечение на онкологични заболявания в цяла Европа.

Но как всъщност се отрази на италианската здравна система COVID-19?


19 март беше вторият най-тежък ден за Италия


от началото на тази борба. Само за 24 часа изгубихме 602-ма души. Поглеждайки към статистиката на изминалите дни, е видно, че факторът смъртност постепенно достига особено високи нива: 20.03 – 627 починали, 21.03 – 793, 22.03 – 651 жертви. Общият брой на жертвите само в Италия до момента е 6077души (значително по-висок от броя на жертвите в Китай). В интензивна терапия са настанени 3204, а общият брой на заразените е 63 927 (от тях 26 522-ма не проявяват никакви симптоми). Броят на заразените медицински работници е 4824, a 24-ма лекари вече починаха.

„Трябва постоянно да решаваме кой да живее и кой не, както във война.

Решаваме на база на възрастта и здравословното състояние на пациента, точно както се действа във военни ситуации. Не съм го казал аз, това пише в учебниците ни по медицина“ – това заяви пред „Кориере дела сера“ реаниматорът Кристиан Салароли от болницата „Йоан XXlll“ в Бергамо.

Тук спонтанно изниква въпросът кои всъщност са фундаменталните средства в борбата с COVID-19? По данни на италианската Национална агенция за лекарствата единствените до момента медикаменти за третиране на пациентите е комбинацията от няколко противогрипни и противовъзпалителни лекарства. В този контекст според вирусолога Франко Лори методите на лечение наподобяват онези, прилагани при СПИН и хепатит C.

„Тъй като до момента не разполагаме с медикамент, достатъчно силен за да въздейства на развоя на болестта, единствената възможност остава комбинирането на няколко лекарствени средства. Колкото по-неефикасно е действието на отделните компоненти, толкова повече медикамените трябва да се обединят в терапията“, казва той.

Ако тази комбинация обаче не даде очаквания резултат


пациентът трябва да бъде изкуствено обдишан с маска или чрез по-инвазивния метод (в повечето случаи) - трахеална интубация. В същността си COVID-19 поразява именно дейността на белите дробове, които, парализирани от вируса, преустановяват своята функция.

И тук стигаме до ядрото в борбата с тежките форми на COVID-19 - вентилаторите за неинвазивно и инвазивно обдишване.

И макар Италия да притежава една от най-добре оборудваните материални бази в света, бяха достатъчни едва три седмици, за да стигне здравеопазването до ръба на колапс.

Огромният приток на хора, които директно трябва да постъпят в интензивно отделение, принуди всички италиански региони да започнат отчаяна надпревара с времето, в стремежа си да откриват нови и нови отделения за третиране на остра респираторна недостатъчност в цялата страна.

Италия беше принудена да поръча 1000 от животоспасяващите апарати за командно дишане от Китай. Няколко дни по-късно станахме свидетели на изненадващата помощ, оказана на страната от Русия и Куба, които изпратиха контингенти от медицински работници и извънредно важните в момента защитни материали.

Но нека обърнем поглед към родната ни действителност. В последните дни вместо масова мобилизация станахме свидетели на оставки на медици и медицински сестри. Това беше и поредната причина обществото ни да се раздели на обичайните два враждуващи полюса – онези, които застанаха зад медиците, и останалите, които ги обявиха за обикновени страхливци.

Когато бива оценявано нивото на риск в една епидемиологична среда, основен фактор не е само нивото на смъртност, а и нивата на разпространение на конкретната зараза. Именно на това ни учи и човешката история.


Статистиката


САРС - 9,6% смъртност, основно в Хонконг и Китай.

МЕРС – 34,4% смъртност, основно в Саудитска Арабия. Eбола - 63%, Западна Африка. Всички те имат високи нива на смъртност, но ниски нива на разпространение. Както е описано по-горе, те остават епидемии, локализирани в конкретни географски ширини, и имат ограничени нива на контаминация и ниски нива на смъртност извън начално засегнатите територии.

Испанският грип обаче, разразил се в света в края на Първата световна война и отнел живота на 50 - 100 милиона души (брой, по-голям от жертвите на самата война), е имал много високи нива на разпространение и ниските на пръв поглед 2% смъртност.

Тук е и основното предизвикателство, което COVID-19 поставя пред вирусолози, епидемиолози, може би пред всички нас като човечество.

Това е вирус, в който се наблюдава асимптоматично предаване на болестта. Видимо напълно здрави индивиди са нейни преносители и разпространители. Именно затова до момента има само научни предположения, но не и категорични данни за реалните нива и темповете на разпространение в глобален мащаб. Това е и причината, поради която всички ние трябва да сме изключително бдителни и да предприемем възможно най-добрите превантивни мерки.


* Милва Цветкова е репортажен фотограф със седалище в Рим. През 2014г. завършва кино режисура в италианската столица. От 2016 г. е член на отдела по фотожурналистика на Международната Федерация на Журналистите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

 

А у нас всички са прави

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си: „Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.”

Истината за случайното разпределение на делата

Истината има онова свойство, че остава непроменена, колкото и каквито опити да се правят за нейното изкривяване или представянe като относителна или субективна. Така се получава и в случая с разкритията от края на миналата седмица за пробива на Централизираната система за случайно разпределение на съдебните дела. Това написа "Правен свят" в коментар за скандала с одита на системата, според който е възможна манипулация на разпределянето на дела http://legalworld.bg/86232.istinata-za-sluchajnoto-razpredelenie-na-delata.html?fbclid=IwAR0s8Fv2Bw5-gBtZW1m4iPzyoeBDg7fRWGR7EplhC-h6ONG-OkKSvkN_O6I.