Госпожа за един милион долара

Госпожа за един милион долара

Американската поетеса и есеистка Луиз Глюк спечели тазгодишната Нобелова награда за литература. Наградата й се присъжда за „безпогрешния поетичен глас, който със строгата си красота прави универсално индивидуалното съществуване“. Цитирам нобеловите пичове, щото аз не бих могъл да го кажа така префинено.

Госпожа Луиз е професор по английски език в университета в Йейл, а за мен, като средностатистически представител на българската четяща публика, тя е широко неизвестна. Със сигурност обаче е политкоректна, като г-жа Олга Токарчук. Не, Олга Токарчук не е украинска политичка, а полска списователка, която получи литературния Нобел през 2018 г. Покрай литературните си занимания, тя е и член на партията на зелените и редактор в неолиберално списание. Найс, а?

Нобеловата награда за литература от години се е превърнала във флагман на натрапената политкоректност. Някои хора така и не разбраха например, че никой няма нищо против чернокожите актьори. Не познавам човек, който да не харесва Уил Смит, Еди Мърфи и великолепния Морган Фрийман. Цялата работа е там, че хората искат да оценяват тези актьори заради таланта им, а не заради цвета на кожата.

Нобеловите апаратчици обаче това не ги интересува. И тъй като литературата е нещо лично, нещо което се усеща строго индивидуално, те я използват за да пробутват политическите си схващания. Не намирисва ли на тоталитаризъм? Болна тема за всички нас, хората израсли в Източна Европа, които така се кефехме на западната демокрация и русите шведки.

Литературата не бива да се политизира - „Сбогом на оръжията“ е велик военен роман, също толкова велик е и „На Западния фронт нищо ново“, макар че едните се бият от едната страна, а другите – от друга. Миналата година, например, Нобел за литература получи австриецът Петер Хандке. Майко мила! Скъсаха му ризата от гърба на клетия човечец, щото бил изказвал симпатии към сърбите. Виж, ако беше изказал симпатии към албанците, вероятно щеше да е супер пич и да го черпят с втори Нобел – за мир. Разберете му правилно – нямам лично отношение нито към сърбите, нито към албанците. Говорим за литература, Нобеловият комитет превърна този разговор в политически.

А черпнята за лауреатите е голяма, защото паричната стойност на наградата е 1 милион и 100 хиляди американски долара. Това са много гущери, братя! С толкова пари мога да си купя лодка, да я кръстя „Тигърът на седемте морета“ и с приятен загар да наобиколя света.

Уви, точно толкова струва и Нобеловата награда за литература – 1,1 млн. зелени гущера – и нищо повече. Никакви „безпогрешни поетични гласове със строга красота“ - хайде, не нас!

През годините Нобел за литература са взимали Ърнест Хемингуей, Синклер Луис, Джон Стайнбек, Иво Андрич, Хайнрих Бьол, Хенрик Сенкевич, Бърнард Шоу, Уилям Голдинг, Габриел Гарсия Маркес... И изведнъж – Олга Токарчук? Извинявайте.

Между другото Жан-Пол Сартр отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г., позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.

И у нас имаме подобни примери. През 2010 г. писателят Борис Христов отказа да получи държавния орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен. И се мотивира лаконично, точно, който се интересува да провери. Изтрябвала му е награда – човекът живее в планината, свири джаз, той си има всичко.

А в гладните години в началото на 90-те Радой Ралин отказа да приеме чисто нов автомобил. До последно този странен мъдрец предпочиташе да ползва градския транспорт, наметнал вехтото палтенце. Не му трябваха на стария поет един милион долара, той носеше много повече в сърцето си – свободата. Свободата да не угодничиш никому е непознато понятие за много от днешните творци. Бай Радой закачеше момичетата в София с пиперливи, но премерени шеги и никой никога не му се сърдеше. Днешните писатели предпочитат шведските пари и шведските софри.

На госпожата с литературния Нобел – честита награда, честит милион. И тъй тя като пише със „строга красота“, я черпя със строгата пънкария на Милена Славова „Дай ми“.

„Дай ми“

Удавен в собствения образ,
крещял в своята мечта,
откраднал черно огледало
се питаш “Аз ли съм това?”

Дай ми един милион,
дай ми, за да го запаля,
ще ни стопли, като стар балтон, о-йе!

Стъпвах тайно по сърцата,
и ходех също да крада
светлините на душата
да паля свойта самота

Дай ми един милион,
дай ми, за да го запаля,
ще ни стопли, като стар балтон, о-йе!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.