„Господин Нощ“: възхвала и заупокой на доброто старо кино
3

„Господин Нощ“: възхвала и заупокой на доброто старо кино

Новата пиеса на Яна Борисова в Театър 199 е обяснение в любов към седмото изкуство

Вълнуващ театрален спектакъл за властната магия на киното. „Господин Нощ“ в Театър 199 е живо свидетелство за щастливото преплитане на двете изкуства, възхвала и заупокой за изчезващите пионери на прожекционния апарат, за които животът в красивия блян е по-смислен и истински от този в грубия нов свят.

Културни натрупвания, емоционална интелигентност, емпатия и нежност – всичко това го има и в последната пиеса на Яна Борисова, реализирана в сакралното мазе на един от най-малките столични театри, където сценично битие в последните петнайсетина години добиха предишните 3 нейни драматургични творби. С „Малка пиеса за детска стая“ Борисова през 2007 г. спечели конкурса на „199“ за нова българска пиеса на името на голямата актриса Славка Славова, а след това последователно там се родиха „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“, донесли на авторката си няколко номинации и награди „Аскеер“ и „Икар“.

Постановката на „Господин Нощ“ – дело на режисьора Стилиян Петров,

събира двама забележителни актьори

от различни поколения: зрялата мощ на Веселин Мезеклиев и многоликата рефлективност на младия Йордан Ръсин. Възрастният арменец Еди (Мезеклиев) е решен да спаси от разрушаване старото си кино, в което ще се барикадира, за да продължи още малко живота му и своя живот в мечтата си. Ще му помага сиракът Серж (Ръсин), за когото сградата на киното и уроците на Еди са единствено убежище. Чудесният диалог между двамата самотници, в който се долавят формулирани като прозрения доста елементи от творческото и житейското верую на Борисова, и гатанките, на които Серж ще трябва да отговори, възраждат легендите на седмото изкуство: Фелини и Джулиета Мазина, Чаплин, Хичкок, Копола, с любопитни факти от техните биографии, монолози на герои, дори кулинарни рецепти от техни филми... В един момент младостта без илюзии може би ще се опита да разбие илюзиите, с които старостта продължава да живее... Дали?! Или влюбеният в кинозвезда от старите ленти (а може би в самата киномашина) Еди окончателно

ще влезе в собствения си филм

и сам ще се превърне в кино?...

Въпреки беглото първо усещане, че строителната техника, настъпваща към старото кино, е чисто нашенски феномен, всъщност далеч не е така. Пиесата на Яна Борисова, както всички нейни работи досега, звучи космополитно, а посланията са универсални. „Господин Нощ“ е обяснение в любов към киното и хората на духа, които въпреки всичко – устояват. „Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят единствено любовта остава устойчива величина. Единствено тя ми се струва извор на чисто вдъхновение. А не е ли точно вдъхновението нещото, от което всъщност имаме нужда?... Опитах се да разкажа за необятната фантазия на нощта. Опитах се да разкажа за младостта на старостта. Опитах се да разкажа за смешната страна на тъгата. „Господин Нощ“ е история за красотата на тъмнината“, казва Яна Борисова.

Великолепната сценография за спектакъла е на Никола Тороманов, музиката на Милен Кукошаров. Черно-бялото видео, в което актрисата Дениза Павлова е в ролята на енигматичната любима на Еди, е дело на Стефан Н. Щерев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.