Гордост и предразсъдъци в стара София
3

Гордост и предразсъдъци в стара София

Един ден от живота на столичния елит в началото на 20-и век

Журфиксове и вечеринки, гордост и предразсъдъци, европейска мода, суета, гастрономия и неуморна жажда за развлечения и повсеместен комфорт – веднага след Освобождението в София започнал да кипи бурен живот, изпълнен с ентусиазъм и стремеж за достигане на европейския стил на живот. Още в края на 19-и век тук се изградил един особено затворен кръг от хора, чиито членове гордо назовавали себе си с неясното определение „хайлайф“. Те живеели на широка нога, усърдно подражавайки на чуждата на българския живот тогава аристокрация, а основни правила за общността им били например да посещават единствено и само чуждестранни театрални премиери и концерти, да са възпитани по последните светски маниери и разбира се – да следят изкъсо и за най-малките промени в тоалетите на дамите от висшето общество на Запад или за актуалните вкусове в архитектурата и интериорния дизайн.

Именно такива били


тревогите и трепетите

на тогавашното висше общество на София, което най-общо имало следния състав: Фердинанд и неговото обкръжение, висшият команден състав на армията, лидерите на буржоазните партии, най-известните и заможни лекари, адвокати и професори, по-големите търговци и бившите и настоящи дипломатически представители. Всички тези хора образували около стотина семейства, а достъпът както вътре в това общество, така и навън не бил възможен. За недопускането на „простолюдието“ в този кръг говорел и неписаният закон браковете, а и дори ежедневната комуникация да се осъществяват само измежду членовете му. А „когато любовното увлечение смесваше кръвта му с кръв от чужда среда, то затваряше вратите си за изневерилите му синове или дъщери“, споделя Димо Казасов.

Затова дамите се ориентирали да си търсят съпрузи по типичния за висшето общество начин – на балове и специални забави и срещи, които си организирали, а също и на ежедневните им разходки в градска среда.


Любими такива места за столичния елит

били Градската градина, а също и улица „Цар Освободител“ от Двореца до Орлов мост. Там всеки ден между 11 и 12 часа, когато булевардът се опразвал от сивата маса, дамите осъществявали истинско модно дефиле. Именно тук ставали срещите между познатите дами и кавалери, разменяли потайно своите потънали в копнеж погледи. Точно на тази улица най-големите познавачи по модата и любителите на красотата преценявали постиженията на крояческото изкуство. А пък посетителите на писателското кафене „Цар Освободител“, което се намирало на пресечката между булеварда и ул. „Раковски“ също отлично знаели за тези ежедневни разходки и не пропускали да им се насладят в уреченото време.

Но поддържането на този блясък в облеклото не било лека задача. Дамите постоянно трябвало да се съветват с модните журнали, както и с няколко тогавашни български протодизайнери, които били усъвършенствали своя занаят в Париж, Лондон и Ню Йорк. Освен това в София дамите от „хайлайфа“ разполагали и с няколко магазина, в които се внасяли тоалети от Запада. Това били манифактурните магазини на Месер и Розенфелд, които доставяли на високи цени най-модните рокли с неповторими десенови платове. „Не напразно чужденците, които наблюдаваха тоя интересен и богат обеден парад, отнасяха впечатлението, че София е град красив и елегантен свят. Доста чужденци през тия години избираха съпругите си измежду това добре отгледано поколение, което със своята красота бе сериозен съперник на техните сънароднички“, спомня си още писателят.

Не всички софиянки и софиянци обаче можели да се похвалят с възпитан изискан вкус и маниери. Неведнъж се случвало на пръв поглед добре изработеният вкус да се наруши от


парвенюшки обноски или крещяща натруфеност

„А понякога се срещаха елегантни и красиви дами, които вместо в носните си кърпички оставаха на тротоара продукциите на своите устни жлези. Та лесно ли беше да се замърсят красивите копринени кърпички, които тогава се скатаваха в малките като човешка длан чантички или в изящните джобчета на дамския тоалет?“, пише още Казасов.

Именно той ни припомня и една друга история с комичен привкус от средите на софийския елит, която ни отпраща към едно от основните им забавления – баловете. Става въпрос за едни от първите такива събития в столицата, чиято танцова стъпка била зададена от самия Батенберг само 2 години след като поел управлението. Те обаче се оказали съвсем безуспешни тъй като мнозина от „каймака“ на София все още не били „посветени“ нито в балния дрескод, нито в танцовите движения... Оказало се, че дори при тръгването си към двореца богатите дами и господа си обували галоши, за да могат да изгазят калта по пътя, а тази гротескова ситуация се дължи на факта, че дълго време непавираните още улици тънели в кал и не случайно Иречек


назовал София като „Калната Венеция“

Общо взето обаче, както мъжете, така и жените на софийския хайлайф винаги се стремели да се държат „на ниво“ с високо вдигната глава и типично за висшите общества да не показват емоциите си. Вместо това те трябвало винаги да са с външно подчертано достойнство, а това добре се виждало в неуморната надпревара между членовете на този затворен кръг, всеки от които искал да се покаже като по-достоен, по-заможен, а и по-красив. Тази постоянна тревога и суета, в която плувал градският елит, била изписана и във всеки един момент на техните ежедневни забавления като обеди, журфиксове, вечери и вечеринки.

Именно честото канене на такива сбирки, досущ като в света на Джейн Остин, било друго неписано правило на това общество. Но това не били обикновени гостувания, а зрелищни надпревари с различни кръгове, включващи модна ерудиция, гастрономия и изтънченост. Всеки ожесточено се стремял да направи съвършения прием, за който после всички да говорят седмици наред, а от своя страна всеки гост се борел да изпъкне сред околните с кулинарните си знания, с новопридобитите си европейски одежди, дизайнерски мебели и с други видове компетентности, например в сферата на изкуството.

И тъй като в тези години в столицата нямало много заведения за „порядъчни“ развлечения, а честите вечеринки били отегчителни, софийският елит обичал да запълва многото си свободно време и с комар под най-различни форми. Тъкмо затова във всеки дом е можело да се открият и специални сгъваеми масички за игра. Просторните и елегантни холове бързо се превръщали в своеобразни мини игрални зали, а поканите за чай или кафе след вечеря често означавали всъщност нарочена среща за хазартни развлечения цяла вечер…

А в началото на новия, 20-и век тези забави се пренесли и в емблематичната сграда на Градското казино (днес Софийска художествена галерия), което било още едно предпочитано място за тогавашния елит и където също организирали грандиозни балове. То разполагало с втората по големина зала след Централния военен клуб, а името си оправдало, когато бил обзаведен специален салон за хазарт. Там се правели също концерти, изложби и дори първите конкурси за красота в България, а според Драган Тенев тъкмо на това място през 1911 г. е гастролирал и камерният оркестър, свирил до последен дъх при потъването на "Титаник".

Друго любимо място на столичния елит било и забележителното за епохата дипломатическо дружество „Юнион клуб“, което представлявало най-престижният частен клуб преди 1944-та. Създаден още през 1884 г. по модел на подобните в Западна Европа тъкмо за да събира елита, близо 60 години той се помещавал в едноетажна сграда с градина, разположена на пресечката на улиците "Раковски" и "Иван Вазов". Предлагал ресторант с изискан интериор и първокласна кухня, разполагал с читалня с последната европейска преса, с работна стая и салони за срещи и игри, които се превърнали в удобна среда за разговори на четири очи или оживени дискусии в по-широк кръг. Разбира се, достъпът до клубът бил строго ограничен – членове били най-изявените представители на обществения връх, а жени не се допускали освен като придружители. Показателно за стриктния подбор е и приемането на Иван Вазов едва през 1919 г., макар и къщата му да се разполагала от другата страна на улицата…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.