Въпреки по-високите предвидени разходи за здравеопазване, работодателите, бизнесът и опозицията не подкрепиха сумите. Браншовиците настояха за повече пари в дадени сфери, а от бизнеса поискаха да се въведат световни практики у нас. По отношение на държавното обществено осигуряване, отново имаше разногласия, но и то се прие на първо четене. Обсъждането на проектобюджета, с който се предвижда увеличение на минималната работна заплата на 610 лв. от догодина, бе последно в дневния ред на комисията.

Дискусията отвори министърът на финансите Владислав Горанов, който даде отчет за това какви са очакваните ползи. “За периода 2020-2022 г. очакваме макроикономическият ни ръст да достигне около 3.3% на година, а БВП ще се запази на малко по-ниско от очакваното ниво на 3.4%”, започна Горанов. Той цитира и данни на Европейската комисия, които сочат, че ръстът на БВП за 2019 г. ще бъде 3.6%. Според него основни фактори за това са вътрешното потребление, включващо частно потребление и инвестиции. Той прогнозира и забавяне на инфлацията на 2.1% и намаляване на безработицата с по-бавни темпове на 4% от 4.5% през 2019 г.

От АИКБ и КНСБ подкрепиха проектобюджета, но изразиха надежда да се увеличат разходите за образование, които да бъдат използвани за изграждаме на по-добра материална и спортна база, за увеличаване на стипендиите на изучаващите СТЕМ специалности. Освен това, от АИКБ поискаха и повече пари за библиотечен фонд и култура. “Нулевото салдо бе критикувано и от двете страни, но може би за момента то е добро”, каза председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му работодателите адмирират запазването на данъчния модел и ставка, както и посочването на образованието като приоритет. “Трябва да сме наясно обаче, че вечни двигатели няма и че това не може да продължи дълго”, предупреди Велев.

От БТПП подкрепиха запазването на данъчните ставки и изразиха вяра, че прогнозираният икономически ръст е възможен. Относно увеличението на заплатите обаче от БТПП изразиха недоволство. “Не ни разбирайте погрешно, това е добре, но то стана по административен начин”, каза Васил Тодоров от палатата. По време на дискусията от Националното сдужение на общините поискаха повече пари за социални дейности, тъй като има отлив на хора. Освен това, според сдружението трябват поне 80 млн. лв. за общинска инфраструктура и още 1 млн. лв. резерв за планинските общини, тъй като снегопочивстването там отнема повече време. “По време на предизборната кампания се наслушах на идеи за намаляване на местните данъци”, отвърна финансовият министър. Той прикани общините да си вършат работата по събиране на данъци, тъй като приходите от данъци върху недвижими имоти са около 270 млн. лв. към края на септември 2019 г. За 2018 г. те са били около 300 млн. лв. “Искаме да имаме модерна инфраструктура в населените места и да плащаме от 20 до 50 лв. данък за имот в столицата, който струва 150 хил. лв. Няма европейска държава, в която да се случва това”, завърши Горанов.

От левицата пък поискаха преразглеждане на партийните субсидии, заради което предложиха и среща. “От името на лидера на ГЕРБ и министър-председател заявявам, че няма да участваме в искания от БСП разговор за партийните субсидии", посочи ресорният министър в отговор на изказването на Румен Гечев от БСП. Въпреки това Горанов заяви, че среща може да се състои и ако БСП постигне мнозинство, то това ще се превърне в закон. От “АТАКА” заявиха, че България се намира във валутен борд и това само по себе си е анахронично. “Бюджет 2020 г. е монетарен и консервативен”, коментира Павел Шопов от “АТАКА”. Според него сегашното предложение не се различава от предишните, които са рестриктивни. На изказването му Горанов отвърна, че България ще излезе от валутния борд, когато българският лев изчезне и бъде заменен от еврото.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

ЕС сваля 135 лева от минималната ни заплата

Лансираната идея на новия шеф на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за общоевропейска минимална заплата може да намали заплащането у нас. Вместо фанфарно обявените по-високи доходи предложението за въвеждане за един и същ модел в ЕС ще закове най-ниския доход на 475 лева месечно. От 1 януари минималната заплата е 610 лева, което у нас би довело до 135 лева по-малко заплащане.

Първите с втора пенсия ще могат да си прехвърлят парите в НОИ

Първите имащи право на втора пенсия да имат право на гратисен период, за да прехвърлят средствата от втората си пенсия от частните фондове към НОИ. Това е възможност, която няма да ощети 200 хиляди жени от първата кохорта и същевременно е вариант за справяне с проблема – малкото натрупани средства в индивидуалните партиди, това заяви пред „Монитор“ социалният министър Деница Сачева.