Горанов: Държавният дълг стигна 22 млрд. лв.

Горанов: Държавният дълг стигна 22 млрд. лв.

Делът му се сви до 18.6% от БВП

Държавният дълг за 2019 г. е 22 млрд. лв., каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседание на комисията по бюджет и финанси към НС. Относителният му дял към БВП се свива от 20,1% през 2018 г. на 18,6% през миналата година, което се дължи на ръста на икономиката ни.

Министърът представи пред депутатите и подробности по приетите от МС данни за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2019 г. Той припомни, че миналата година приключи с отрицателно бюджетно салдо от 1.1 млрд лв. Данъчните приходи и осигурителните вноски нарастват с 3 млрд. лв. или с 9.4%. Приходите само от данъци са с 1.9 млрд. нагоре, а от осигурителните вноски - 1.1 млрд. лв. “Основният фактор за растежа на приходите е продължаващото развитие в някои индикатори като потребление, инвестиции и намаляване на нивото на безработица”, обясни Горанов. Той изтъкна, че

разходите са близки като изпълнение до планираните в разчети.

“Очакванията са, ако успеем да поддържаме подобен тип стегната фискална политика, независимо от по-слабата външна среда, да успеем да подобрим допълнително рейтинга през новата година”, заяви финансовият министър. За последните 2 месеца пък от МФ пуснаха няколко емисии на ДКЦ на обща стойност 600 млн. лв. “5-годишните ни ДКЦ са на отрицателна основа, а 10.5-годишните ни ДКЦ са съпоставими със страни с доста по-висок кредитен рейтинг, тоест пазарът оценява усилията ни за поддържане на стената фискална политика”, похвали се Горанов.

Румен Гечев от БСП попита какво прави финансовото министерство за т. нар. “Големи данъкоплатци” и следи ли, доколко те плащат своите данъци, които да съответстват на оборотите им. Горанов увери, че подобни практики не се толерират през последните години и е готов писмено да даде данни.

По време на заседанието стана ясно, че българският износ не се е свил, въпреки забавянето на световната търговия. “Износителите успяха да компенсират по-слабото търсене от Западна Европа като продукцията се пренасочи към трети страни - Украйна, Сърбия, Русия, Китай и към новите страни-членки на ЕС”, каза Горанов. Увеличение на износа ни има към Румъния, Чехия и Словакия.

Данни на Европейската комисия за развитието на икономиката през 2020 г. обаче сочат, че оценките по-скоро вървят надолу. “Ние не бързаме да споделяме тези по-консервативни оценки и не виждаме причина да преразглеждаме макрорамката”, увери Горанов.

Във връзка с нашумялата тема за хазарта, Горанов, обясни, че

нарушения има и при други игри.

Той изтъкна, че държавата няма как да задължи някого да изплати сумите. “Има частни взаимоотношения, които държавата няма как да регулира. Ако някой дължи на някого нещо, кредиторът, или този, който му се дължи, има прави да защити интерес. Фирма “Държавна лотария” няма”, завърши финансовият министър.

Относно дебатите около еврозоната, финансовият министър, припомни оценките и на Международния валутен фонд, и на други анализатори, показват, че има аргументи да се смята, че левът е подценен. „Не виждам защо, и кой, и как засажда точно обратната теза”, коментира той. Горанов изтъкна, че с присъединяването ни към Еврозоната ще постигне допълнителна стабилност и увереност. Той увери, че всеки български лев ще бъде заменен в съотношение 1.95583 към евро, тоест ако имаме 1955 лв., то след присъединяването, ще имаме 1000 евро“, категоричен бе той.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.