Без изгнанието в Париж нямаше да изградя самоувереност да използвам традиционната ни музика. Аз съм истински щастливец, че работата ми е толкова забавна, казва в интервю за "Монитор" иконата на балканската музика Горан Брегович.

-Господин Брегович, българите сме щастливци, защото можем често да се радваме на концертите ви. Предполагам вече добре познавате нашата публика – какъв профил бихте й направили?

- Ако трябва да си представя как изглежда моята публика, може би феновете ми са млади и любопитни. Такива, на които не им трябват инструкции от телевизията или Youtube, за да харесват и слушат някого. Сами си намират музиката и дори може да открият по-добри композитори и от мен. Може би това е моята българска публика!

- Какво всъщност е музиката за вас?

-О, музиката е това, което правя, за да живея. Тя е една и единствена. Във висшето си образование бях обучаван да уча малките деца на философията на марксизма, но избягах от тази действителност още през последната си година в университета. Така че музиката е единственото, което някога съм правил. Аз съм истински щастливец, че работата ми е толкова забавна. Не мисля, че да уча деца на марксизъм можеше да е толкова забавно, колкото музиката. Така че съм и благодарен, че ми е дала живот, пълен с толкова радост.

- Работите ли по нещо ново в момента?

- Проектът ми „Три писма от Сараево“ беше разделен на две части. Първата – с песни, която излезе през 2017-та и в която съм включил някои от любимите ми артисти евреи, християни и мюсюлмани. А втората част е концерт за три цигулки – християните, които свирят на класически инструмент, евреите с техния клезмер и мюсюлманите - с ориенталска цигулка. Та това е концерт, който ще бъде издаден може би следващата година. Може би знаете, че аз не снимам видеа, не свиря по телевизията, а единствено пътувам по цял свят, за да представям лично музиката си. Така ми отнема по три-четири години, за да обиколя света и да представя нов запис. Това ще правя и с „Три писма от Сараево“ в следващите 3-4 години.

- В един период пишехте много и от най-висок клас филмова музика. Какво се случва с това ваше занимание?

- Толкова време мина, откакто не правя филмова музика. Имах такъв период, по време на войната в Сараево, когато пишех много за киното. Бях избягал във Франция и това беше единствената работа, която ми бяха предложили, защото преди войната имах златен запис в повече от 15 страни със саундрака на „Циганско време“ на Костурица. Така че в моята биография писането на саундтраци е само по време на войната, между 1992 и 1996-7. Но вече не се занимавам с това, първо, защото не се смятам за добър филмов композитор. Музиката ми е твърде мелодична и същевременно твърде агресивна и много малко илюстративна за индустрията.

- Не мога да не попитам и какво помните от Иги Поп, с когото работихте по саундтрака на "Аризонска мечта"?

- Той е много готин тип. Бяхме в Ню Йорк, за да запишем едно прослушване, а продукцията беше публикувала в New York Times анонс, че ще правим кастинг за филма. И Иги дойде да участва на майтап. Изпя God Bless America (“Бог да благослови Америка“) с една тиква на главата. Разбира се, това не влезе във филма, но всички започнаха да ни навиват да направим нещо заедно. Тогава Иги ми каза, че пиел кафе всяка сутрин в едно кафене, където имало сръбски сервитьор. Сутринта преди да дойде на прослушването попитал сервитьора какво мисли за Брегович и той му казал „Брегович е бог“. Много се посмяхме на това.

- Как срещнахте Костурица? Какво ви вдъхнови да започнете да работите заедно?

- Когато направих първия си филм с Кустурица – "Циганско време", бях най-голямата рок звезда в родината си. Затова единственият мотив да напиша музиката за този филм беше голямото ми приятелство с Костурица. Знаете, рок звездите не направят музика за филми – не носи достатъчно нито пари, нито слава. Прави се само заради приятелство. Така че първият ми саундтрак е написан заради приятелство.

-Отдавна се доверявате на българските народни певици. От години пътувате със сестри Радкови. Как ще опишете българските гласове и защо работите именно с българки певици?

- Срещнах сестри Радкови по време на записите на Underground. Тогава снимахме в София. Така че поканих певици от този ваш национален хор... (б.а. „Филип Кутев“) да дойдат за снимките. От тогава, това са вече 25 години, български певици пеят в моя оркестър. Те са нещо, почти невъзможно да копираш. Дали си българин и си роден с този „влудяващ“ глас, или не си, ти не можеш да копираш уникалното пеене на всяка от тях. Всъщност заради това не мога да ги сменя, дори и да искам. Но аз обичам да работя и да пътува с тях.

- Доколко местоживеенето и културата на страната ви определиха музиката ви?

- Не може да се каже, че има много оригиналност в нашата музика. Заобиколени сме от много по-големи и силни музикални традиции – Италия, Унгария, Румъния, България, Гърция, Албания. Нашата музика е едно претопяване и смесване на тези силни влияния наоколо. Аз започнах със свиренето, обикаляйки по барове и кафани, когато бях на 15 години. Като станах на 17, започнах да свиря по стриптийз барове. Много рано започнах да свиря професионално и моят вкус е по-скоро вкусът на средната класа – моят баща беше военен, а майка ми – продавачка. В мен беше възпитан вкусът на средната класа, който няма как да не включва в себе си и фолк музиката.

- Родом сте от Сараево, как ужасната война промени вашия живот? Сънародниците ви казват, че няма човек, който да не е повлиян от нея.

- Промени го към новото. За късмет бях в Париж, когато започнаха бомбардировките и не бях в Сараево. Така че се наложи да започна от нулата. Знаете, като си роден в малка култура, е трудно да си самоуверен на такова място. Но без това изгнание, без тази дистанция от моята култура, нямаше да изградя точно тази самоувереност и да започна да използвам традиционната ни музика като отправна точка. Ако погледнете и в исторически план голяма част от музикалната история е написана от автори, попаднали в изгнание и може би това е и моят случай.

- Преживяхте този ужас, а като че ли народът ви е по-усмихнат и оптимистичен от българите.

- И двете страни сме на тази ужасна гранична просека между католици, източноправославни и мусюлмани, 500 години под турско робство, така че не е само комунизмът, който може да обвиним за най-трудните си моменти и черти. Фактът че сме гранични – това прави съдбата ни трудна.

- Отдал сте се на музиката от съвсем малък. Но спомняте ли си първите пари, изкарани със свирене и какво направихте с тях?

- Разбира се че си спомням. Когато занесох вкъщи първите си пари от участие баща ми ми заяви: „Надявам се, че не възнамеряваш да се занимаваш с тази работа за цигани!“ Но ето, аз все още упражнявам професията на циганите.

- Дъщерите ви днес интересуват ли се от музика? Имат ли талант, заложен им генетично?
- Не, не мисля, че дъщерите ми ще се замесят с музика. Разбира се, те ходеха на балет и на уроци по музика, защото бяха принудени да го правят и аз вярвам, че е добре децата да учат музика. Но не мисля, че някога моите деца ще се занимават професионално с музика.

ВИЗИТКА

-Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Босна и Херцеговина
-През 1974 г. основава култовата югославска рок банда „Биело дугме“
-В края на 80-те прекратява сценичните си изяви за повече от 10 години и се пренасочва към писане на музика, дълбоко повлияна от етностила
-Известен е и с филмовата си музика. Първият саундтрак, който написва, е към филма на Емир Костурица - „Циганско време“, след което пише музиката и за неговите Underground и „Аризонска мечта“. Приключва с този период от живота си през 2002 г.
-В средата на 90-те основава своя „Оркестър за сватби и погребения“, с които свири и до днес, като неразделна част от него са българските народни певици сестри Радкови
-През 2017-а издаде проекта си „Три писма от Сараево“ (Анимато Мюзик/Universal Music Group), с който проповядва мир между трите религии в Босна – християнство, юдаизъм и ислям
-В България е изнесъл няколко големи и десетки по-малки концерти, като престои да направи турне из страната, стартирайки на 4 октомври във Варна, 5-ти – Велико Търново, за да завърши на 6 октомври в зала 1 на НДК в София.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София