Т ърсачката Google отбелязва днес рождението на д-р Стамен Григоров - откривател на българския лактобацил, с който се подквасва родното кисело мляко. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, среща се свободно в природата на България. Описана е за първи път през 1905 г. от българския студент Стамен Григоров в доклад, изнесен в Института "Пастьор" в Париж. По това време той следва медицина в Женева.
Търсачката Google отбелязва днес рождението на д-р Стамен Григоров - откривател на българския лактобацил, с който се подквасва родното кисело мляко. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, среща се свободно в природата на България. Описана е за първи път през 1905 г. от българския студент Стамен Григоров в доклад, изнесен в Института "Пастьор" в Париж. По това време той следва медицина в Женева.
Благодарение на лактобацилус булгарикус киселото мляко е естествен пробиотик, който има благотворно влияние върху човека. Един от първите пробиотици в света е разработен от проф. Никола Александров през 80-те години на ХХ век в България именно на базата на лактобацилус булгарикус.
Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Роден е в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Остава да работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като бацил А. По-късно микроорганизмът е наречен лактобацилус булгарикус, в чест на родината на неговия първооткривател.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име.
Монитор
