Голмайсторът не е ли футболист?!

Голмайсторът не е ли футболист?!

Ние сме единствената страна в Европа, в която първите четирима реализатори не са избирани за номер 1

Не изглежда трудно да познаете какво обединява Петър Жеков, Мартин Камбуров, Наско Сираков и Динко Дерменджиев. По-скоро изглежда нелогично. Защото това са четиримата най-резултатни футболисти в историята на А група и Първа лига, но нито един от тях не е ставал номер 1 на България.

Едва петият във вечната голмайсторска листа – Христо Бонев, който има 185 попадения на сметката си, е заема и индивидуалния връх във футбола ни при това три пъти.

Камбуров вече натрупа впечатляващите 250 попадения и е само на три от вечния рекорд на Петър Жеков. Машината за голове от Свиленград е и 6-кратен реализатор номер 1 на първенството, а все още има и минимални шансове да стане и 7-кратен. Камбуров не успя да стигне индивидуалния връх както при титлата си с "Локомотив" през 2004 година, така и в последвали сезони, когато конкуренцията на играещи в силни първенства легионери издъхна напълно. Така например в пет от последните десетина години, „Футболист N1 на България“ ставаха играчи от нашето първенство – Георги Миланов с "Литекс", Владо Стоянов с "Лудогорец", Десподов с ЦСКА и на два пъти Димитър Илиев с "Локо" (Пд).

Актуалният номер 1 Петър Жеков също шест пъти е голмайстор на първенството, като в периода 1967 – 1973 година шест пъти е на върха – с едно прекъсване, когато номер 1 става съотборникът му в ЦСКА Димитър Якимов. Освен всичко, през 1969 година печели и „Златна обувка“ на Европа, но тогава за най-добър футболист у нас е избран Христо Бонев. „Червената“ общност най-много жали пък за 1970 г., когато защитникът на Левски Стефан Аладжов е избран за играч на годината.

Сираков е другият велик голмайстор, който засилва парадокса на неуспелите реализатори за футболист номер 1. През 1986 и 1991 година той остана втори съответно след съотборника си в "Левски" Боби Михайлов и след Христо Стоичков. Най-голямата му болка обаче е за 1988 година, когато избран е нападателят на ЦСКА Любо Пенев, а в същото време Наско е голмайстор на първенството, шампион с "Левски" и носител на Купата на съветската армия.

"МАЧ ТЕЛЕГРАФ"

Номер 4 във вечната ранглиста – вече покойният Чико Дерменджиев, е най-логично да докосва наградата през 1967 година, когато е основният двигател за титлата на "Ботев" (Пд), но върхът е превзет от Димитър Пенев, който със звездния тим на ЦСКА стига полуфинал в КЕШ.

Каква обаче е ситуацията в европейските първенства, като тук ще разгледаме само шампионати, които имат поне 50 сезона, за да бъдат по-меродавни тенденциите и изводите. Трябва да отбележим също така, че в голяма част от страните сравнително отскоро започва да бъде избиран футболист на годината, а в някои първенства има единствено играч номер 1 на първенството, но не и на държавата.

Нито една от страните обаче не може да се похвали с нашия парадокс – първите четирима топреализатори да не са обявявани за футболист номер 1. Дания е една от държавите, в които Мортен Расмусен води във вечната ранглиста със 145 попадения, но не е печелил най-престижната индивидуална награда. Другите подобни случаи пак са в скандинавските страни – Сигуру Рушфелд е начело в Норвегия със 172 попадения, но получава единствено почетната награда „Книксен“, когато слага край на кариерата си. По-различна е ситуацията във Финландия, където първият и вторият голмайстор не са представители на страната, а чак на трето място е местният нападател Саку Пухакайнен със 114 гола в периода 1995-2009 г. Той също не е обявяван за футболист номер 1 на страната си.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.