Голямата любов на Ататюрк в изложба „Жените на София“
4

Голямата любов на Ататюрк в изложба „Жените на София“

Историите на 4 дами от видната фамилия Стоянович са част от сбирката

Няколко от видните интелектуалки и общественички, живели в края на 19-и и първата половина на 20-и век, ще бъдат припомнени с нестандартна експозиция в Регионалния исторически музей – София.

Първата част от изложбата „История помежду“ се реализира сред експонати от постоянната колекция и в Централното фоайе на Музея. Откриването е на 13 август (четвъртък) в часовия диапазон от 15.00 до 18.30 ч. при спазване на всички изискващи се противоепидемични мерки.

Първата изложба включва два компонента. Единият – „Жените на София“, разказва истории за видната фамилия Стоянович. Фокусът попада върху четири дами,

чиято съдба се преплита с тази на изтъкнати личности

от епохата. За „Монитор“ Ерина Кръстев – експерт връзки с обществеността на Музея на София, разкри в аванс тяхната самоличност. Те са Мария Стоянович (1860-1925), известна с благотворителната си дейност; Мика Белопопска-Сотирова (1880-1978), играла в дългия си живот значима роля в семейната история; Жана Стоянович (1869-1961), получила солидно образование в Швейцария и в продължение на 32 години обичана преподавателка по френски език в Първа девическа гимназия в столицата (на нея е кръстена потомката й – известната актриса Жана Стоянович); Димитрина Ковачева (1892-1966) – голямата любов на създателя на модерната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк, която също се оказва роднина на семейството. Сред видните личности, с които пътят на тези изявени жени се е преплитал, освен Ататюрк, са царица Елеонора Българска (втората съпруга на цар Фердинанд) и княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (неговата майка), издава Ерина Кръстева. Представянето на четирите дами се случва чрез добавянето на нови елементи в три зали от постоянната експозиция, както и в Централното фоайе – специални цели конструкции, съдържащи разказаните истории, снимки, писма, дори тоалети от епохата. Разказите за „Жените на София“ са дело на друг представител на фамилията – популярният тв водещ и сценарист Димитър Стоянович.

През септември към дамската плеяда ще бъде включен и разказ за

Магдалина Станчева – известен софийски археолог

Тя дълги години работи именно в Регионалния исторически музей на София и прави много от разкритията за столицата в исторически и цивилизационен контекст.

„Историята като образ“ (с изложбата „Фрагменти“) е другият компонент от временната експозиция. Той добавя ново съдържание в Централното фоайе на музея. Експонирани са произведения на изкуството на съвременни артисти – инсталации, мултимедия, филми и др., посветени на различни аспекти от историята на София. Участници във „Фрагменти“ са Стела Василева, Наталия Ленц, Ивана Ненчева, Радостин Седевчев, Георги Тенев и Красимир Терзиев. Част от тях са работили по проекти, свързани с периода след 1944 г. Куратор на изложбата е Весела Ножарова. Графичната концепция и изложбеният дизайн са на Калина Димитрова, Наталия Ленц и Ралица Тонева.

„История помежду“ е проект на фондация „Изкуство – дела и документи“. Състои се от две последователни изложби – настоящата през август-септември и втора през октомври-ноември. Те са част от календара на културните събития на Столична община за 2020 г. Първата част на изложбата „История помежду“ гостува на Регионалния исторически музей – София, до 30 септември 2020 г. и се реализира със съдействието на Националния исторически музей.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.