Н а останките на мащабна антична постройка, която вероятно е голяма базилика, доразвита в по-късни епохи като манастирски комплекс, се натъкнаха археолозите по време на току-що завършилата седма подред археологическа експедиция на Националния исторически музей на полуостров Хрисосотира до град Черноморец.
На останките на мащабна антична постройка, която вероятно е голяма базилика, доразвита в по-късни епохи като манастирски комплекс, се натъкнаха археолозите по време на току-що завършилата седма подред археологическа експедиция на Националния исторически музей на полуостров Хрисосотира до град Черноморец.
Проучванията се осъществиха със средства на Министерство на културата, съгласуване и логистична подкрепа на Министерство на отбраната.
Проф. д-р Иван Христов проведе разкопки в югоизточния сектор на обекта на площ от 265 кв. м, където първоначално бе проучена голяма жилищна сграда от VI век. Археолозите на НИМ започнаха и разкопки до югоизточната брегова ивица, където локализираха производствения сектор на града. Открити са две пещи за битова керамика, стопанска сграда и следите на още няколко съоръжения, които вероятно са също пещи от Късната античост.
За първи път екипът на проф. Христов попада и на останките на голяма антична постройка, която вероятно е голяма базилика, доразвита в по-късни епохи като манастирски комплекс. Същестува голяма вероятност до крепостните стени на Хрисосотира да е бил разположен известният манастир Св. Никола, за чието същуствуване черпим данни от средновековните писмени извори, казват от НИМ. Паралелно с това откритие на терена е локализиран некрополът на крепостта и мястото на т. нар. „Манастирски кладенец“. Благодарение на проучванията на археологическата карта на Бургаския залив се маркира голям късноантичен комплекс, състоящ се от фортификационни, жилищни, стопански и култови структури, обхващащи площ от близо 100 дка. Разкопките ще продължат планово и през следващите години.
Монитор
