Големите градове VS София

Големите градове VS София

Големите общини като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин да се развият като конкуренти на София.

Тази възрожденска идея е заложена в стратегия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за следващото десетилетие. Тоест тя прокламира - не големите провинциални градове да се изправят срещу столицата, а да се породи градивна конкуренция между тях. Принципът е place-based approach (локацията, мястото, районът) и предполага регионите да се развиват спрямо местните особености и те да са двигателят, който ще тегли развитието.

Звучи чудесно за стратегически документ, който задава посоката и приоритетите. От теорията до практиката обаче, за съжаление, има дълъг и труден път. Нещо като маратон с препятствия. Преди няколко години се направи опит администрацията, базирана естествено в София, да се разсели из страната. Това, също толкова естествено, катастрофира. Дори морската администрация, за която няма нищо по-нормално да се намира във Варна или Бургас, пак си се върна близо до „триъгълника на властта“, защото 500-те километра до морето понякога се оказаха непреодолима пречка. Чиновниците, ангажирани с туризма у нас, пък бяха дислоцирани в Пловдив. Въпреки че градът под тепетата е само на час път от столицата и това звено не можа да се задържи.

Идеята на регионалното министерство за позитивна конкуренция между градовете всъщност е алфата и омегата на местното самоуправление и на децентрализацията. Това обаче се оказа една от най-трудните задачи у нас. От една страна, защото парите се разпределят централно и това е така от много десетилетия. От друга, една от характерните черти на народопсихологията ни е местният патриотизъм, който нарича жителите на София (за повечето от които столицата не им е роден град) жълтопаветници. Чисто житейски и това иронично отношение си има своите основания, тъй като в столицата безработицата е по-ниска, заплатите са по-високи и има още куп други преимущества. Затова и не са единични гласовете, които казват „София не е България“, макар че както е тръгнало може и да стане.

Каквото и да си говорим, въпреки че „асфалтът не се яде“, полагането му е от огромно значение за свързаността в държавата и оттук за по-голямата мобилност не само на хората в държавата, но и на управлението. И става дума не само за магистрали, а и за жп релси, за летища, за комуникации. Колкото по-бързо е придвижването, толкова по-гъвкави са и бизнесът, и администрацията. Не може да се отрече на сегашната власт, че постави свързаността между общинските центрове като приоритет на управлението си вече почти 10 години. Оттам нататък обаче има още много прегради, които така нареченият преход изгради, а някои от старите укрепи, така че трудно ще се преодолее парцелирането на държавата на развити и неразвити региони.

А как ще се върнат повече хора в селата, това наистина ще е много интересно да проследим. Но пък, след като в голяма част от тях вече има интернет, сигурно и това, макар и бавно, ще се случи. Освен онлайн свързаността обаче този процес касае и развитието на селското стопанство, което е една голяма и достатъчно сложна и мъчна тема.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.