Годишен мониtоринг  (Януари – Декември 2018)

Годишен мониtоринг (Януари – Декември 2018)

Традиционно препускане през годината и маркиране на теми и събития, които не трябва да бъдат пренебрегвани, защото дават тон на живота ни или показват опасни тенденции. Бързането ни превръща в хора еднодневки, които не виждат по-далече от носа си, докато се надбягват сами със себе си. Рушим мостовете помежду си и се барикадираме в черупката си, докато не се изгубим вътре. Преди да спуснем финалната завеса, нека да се огледаме. Да не се окаже, че докато играем и преиграваме, сме се самозабравили и обрекли на забрава и самота. Почти два милиона българи са напуснали родината през последните 3 години. Последният наш сънародник нека да затвори вратата, за да не става течение... А може би не всичко е изгубено. Само трябва да забавим темпото, да излезем от роля и да заживеем в реалността. Тук и сега.

Януари

Девиз на месеца: Чалга по опорни точки


Не е много сигурно какви късмети се поставят в протестърската баница, но ако се съди по блясъка в очите на част от хората, определяни от някои като професионални протестъри, а от други – като комсомолски активисти и обикновени кариеристи, вътре трябва да има и забранени субстанции.


Във виртуалния офис на професионалните протестъри има джубокс. Пускаш в него монетки и си чакаш парчето. Плащачите (които и да са те) явно нямат претенции, че уличните музиканти грачат фалшиво и не познават нотите. За чалгата така или иначе това не е толкова от значение. Важното е да си назубрят опорните точки.


Във втората януарска седмица цялото протестърско войнство реши да отбележи европредседателството с митинги за какво ли не. Така броят на дежурните мероприятия в един момент набъбна официално до 9, а неофициално до 11. Лицата на „мрежата“ нахъсваха симпатизантите си в мрежата и си припомняха дните на отминала слава, когато доста повече хора им се връзваха на номерата и им се явяваха миманс. За пореден път цонките и малвинките на гражданското общество намериха смисъла на живота си, а „стожерите на свободното слово“ погазиха всички принципи на свободното слово.


Връх на цинизма - олигархът Иво Прокопиев и олигархът Сашо Дончев присъстваха на конференция за свободата на словото, на която се явяват нещо като организатори. В залата се ширеха отбрани гости и съставителите на нещо, наречено „бяла книга“. Неудобни медии не се допускаха с аргумента, че са „несвободни“. Другото име на този гьонсуратлък е цензура.


Колко е хубаво, че родните олигарси са умни и красиви и не трябва да обясняват на тъпата и грозновата публика, защо сметките, особено тези около първия милион, не им излизат.


Февруари

Девиз на месеца: Малка джендърска музика


Грантаджиите пак получиха тикове. Явно законопроектите са им противопоказни. Особено когато ги тълкуват както Дяволът евангелието.


Продължават ежбите и дрязгите за Истанбулската конвенция. Агресията, с която някои феминистки прокарват тезата си за ненасилие, говори за сбъркани ценности.


Джендърски гаф в учебник за първолаци. Задачата в помагалото звучи по следния начин: „Панталонките на момченцето струват 10 лева, а блузката е с 20 лева по-скъпа. Колко струва роклята му?“.


Пернишка джендъриада: ако първият пол не бие втория, значи е от третия.


Едно си баба знае, едно си баба бае... Няма ден в медийното котило „Капитал и сие“, в който да не споменуват Делян Пеевски. Да се чуди човек как са излизали всичките тези стенвестници, преди издателите им да се присетят да им дадат генерална посока срещу кого да пишат.


Март

Девиз на месеца: Минаха години...


Жалейката срещу сексуалното насилие на младини премина. На наградите „Оскар“ холивудските звезди отново се разходиха в цвят. Самите награди не изневериха на тенденциите в последно време и бяха раздадени политкоректно.


Медийна шизофрения: Агент Академик пише писмо до враговете си, което пуска в жабешкия сайт, от който се разграничава: „Не съм „шеф на Фрог нюз“, нито собственик, нито отговорен редактор, нито дори обиковен репортер.“ Обиковен или необиковен – все става дума за форма на раздвояване, освен ако не е разтрояване, защото все някой трябва да стои зад въпросния сайт... Забележка: не е луд този, който не знае какъв е. В сайта му са го изписали като „създател“.


Банкерът беглец Цветан Василев се разпореждал с касата в КТБ по свое усмотрение. По негово указание се вадели пари и се раздавали щедро на негови любимци. Сред тях бил личният му иконом, съпругата на мустакатия аферист, както и негови приятели и близки, стана ясно от свидетелски показания в Софийския градски съд. Банкерът, който се прави на света вода ненапита от Белград, разполагал с персонален ключ за касата. След фалита на банката стана ясно, че щедростта на Василев все пак си има лимит. Това не е като да бъркаш в бездънна каца с мед и да си облизваш хем пръстите, хем мустаците.


Април

Девиз на месеца: Въпрос на време


Двама опасни престъпници избягаха от Софийския централен затвор. За година време, колкото стана ясно, че са се готвили, те можеха да прокопаят тунел с лъжица. Не им се наложи да полагат никакъв физически труд. Двамата просто си излязоха през парадния вход, преследвани от чистачката. Такъв сценарий още не е режисиран и сниман в Холивуд. На никой не му стига фантазията да допусне, че нещата може да са толкова прости. Браво на чистачката, която даде нагледен урок по мъжество на надзирателите. Същите тези надзиратели, които реват като момиченца за по-високи заплати. И си ги издействаха даже.


Ако надзирателите и полицаите яхнат метлите, а хигиенистките няколко месеца изпълняват техните функции, може да се получи интересен експеримент. Нещо като шоуто „Смени жената“, но без заучени реплики и режисирани сцени. Пък ако се постигне желания ефект, може и да си остане заварено положение. На чистачките ще им дойдат добре възнагражденията на надзирателите, а надзирателите ще разберат, че парите не идват даром.


Не е много сигурно и за какво точно се борят едни репортери без граници, но трябва да им се признае, че минават всякакви граници.


Май

Девиз на месеца: Самоизяждане


Първо си измислят тема, после си я коментират. Това е разбирането за свобода на някои медии. За да звучат по-авторитетно, си измислят и разни елитарни организации от по трима души, които се самоинтервюират. Дали ще се казва Асоциация на европейските протагонисти, или ще е Репортери без Раници, все тая. В тези секти всичко е общо. И благините, и задълженията. Както и опорните точки.


„През цялата си кариера съм работил за съдебна реформа“, похвали се един адвокат със спрени права преди време, който по стечение на обстоятелствата се изпробва и като правосъден министър. В напоителен пост в „гьонсуратфейса“ той се обяснява, че нямал общо с шизофренията. И с реформите нямаше. Той и хората му бяха предимно по манифестациите. Не че това им помогна особено. Нищо, сега си имат правителство в сянка. А също и сенчесто обединение.


Самоизяждането е характерен процес за десните организации, които отдавна не могат вече да го вдигат (рейтинга), но им се иска. Защото меракът изчезва последен.

Юни

Девиз на месеца: Je suis Penka


Же сюи Пенка! Графикът ми за интервюта с европейски медии е свободен. Да им приседне дано на душманите, ако решат да ме превърнат в суджук. Пенка да си в днешно време. Гледат те с обожание, радват ти се, кланят ти се доземи. Пишат ти стихове, правят ти подписки. Превръщат те зорлем в свещено животно. Ти си Хатхор - богиня на любовта и хранителка на фараоните в минали векове. И най-популярната Пенка - мис Европа в кравешкия мир днес. Някакви хора се превъзнасят и пишат оди в твоя прослава. Ти си тяхната протестна муза. Бунтарка. Боркиня за свобода. Пенка е европейски казус. Еманация на онзи свободолюбив дух, който не признава границите. Рискува живота си, за да премине оттатък Стената. А когато реши да се завърне в родния край, я посрещат като предател, на нож. Тя вече не е една от стадото. Който се цепи от колектива, колективът му го нацепва колективно.


Ако съм на Пенка, щях да се възползвам от славата и да се пиша от малцинствата. Някой (хелзинкски) комитет тутакси щеше да ме прегърне и обгърне с грижи. Щеше да се пъне да ме защитава, да реже вестникарски изрезки, да търси за какво да се хване. Досега да са съчинили гневно писмо с обвинения, че в публикациите се подчертава кравешката ми принадлежност. Това, разбира се, няма отношение към деянието. Да те наричат крава е обида. Правилното е да ме пишат домашно чифтокопитно животно. Без да се посочва половата ми принадлежност, защото и това е препъни-камък. Може да съм говедо джендър. Длъжни са да ме питат, а не - крава, та крава. Освен това, по презумпция, някой трябва да е нарушил правата ми при задържането. Всички са виновни до доказване на противното. Моите защитници ще се погрижат за комфорта ми в арестантското кюше на обора. Защото са готини. И защото лапат кинти за това.


В дните, в които всички европейски медии се вълнуват от съдбата на кравата Пенка и съчувстват на нейния стопанин, който приема присърце всичко свързано с нея, защото е едва ли не член на семейството му, някои чобани си гледат живота. Парижки медии уличиха главния редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, че точи френската хазна през Националния център за научни изследвания, където работи. Прибирал си съответните траншове като изследовател, но за пет години се отчел едва с две публикации. Биволското спокойствие на чобанина е само привидно. Твърде ангажиран е бил „с рогата напред“ да се прави на журналист. То ако рогата бяха повод за гордост, всички щяха да си признават, ама не си.


Юли

Девиз на месеца: Айн, цу Цвайн, цу Трайн. Дрън!


Естествено, че в „съветите” на германския „Зюддойче Цайтунг” няма нищо новинарско, а още по-малко актуално, но от българската секция на „Дойче веле” се възрадваха на възможността да пуснат поредния антибългарски материал. А колегите им от „Дневник”, които по нищо не им отстъпват, веднага се позоваха на „дойчовците”. Петте акцента във въпросната публикация всъщност са толкова дебилни и инфантилни, че чак е обидно да се коментират насериозно. Все едно да върнем топката в полето на швабите и да посъветваме българките да се оглеждат по площадите в Германия, да не вземе някой мигрант да ги уважи като онези наивни глупачки, дето посрещаха пришълците с плюшени играчки и разтворени обятия, преди да стане каквото стана.


Когато някой се пъне да обяснява, че не е нещо си, само увеличава подозренията, че е точно това, което твърди, че не е. Точно на такива размисли навява поведението на банкера беглец Цветан Василев, който за пореден път обяснява, че не е престъпник. То и в затвора всички са невинни, така че нищо ново. Ако реши да премести резиденцията си там, ще звучи по-популярно.


2020 година. В съдебната зала. Съдията се обръща към Цветан Василев:

- По-рано съдили ли са ви?

- Никога! Това ми е първата кражба.

- Значи твърдите, че сте невинен?

- Невинен съм, да.

- Всички бандити така твърдят, нали знаете?

- Ето, това доказва, че съм прав.


Август

Девиз на месеца: Бай Ганьо и джендър демократите


14 юнаци с навирени калпаци се превърнаха зорлем в символ на байганьовщината. Няма спор - нагазването в едно от Седемте рилски езера в опит за поставяне на рекорд на Гинес бе недомислица. Празноглавие. Позьорщина. Балкански бабаитлък. Криворазбран патриотизъм. „Динковизъм”. Изплискване - точно този ефект се получава обаче, когато разни „интелектуалци” нагазят в незащитените води на българщината. Ето как видя нещата един от тях в блога си: „Група български граждани, облечени в архаични и навярно нехигиенични дрехи, хванати за ръце, извършват в дъга ритуални подрусвания край Рилските езера, а дори и в едно от тях”. И компетентно разви теорията, че българското хоро хептен не е българско.


Няма нещо, което да боде толкова очите на чуждоземните поклонници (и особено тези от тях с агентурно минало), колкото местния патриотизъм и национализъм. Ако не вярвате, подшушнете им някоя кодова дума: „калпаци”, „потури”, „беневреци”. И ще забележите как страните им поруменяват, очите им започват да искрят като петолъчки, а на устата им се появява пяна.


Двойнственият морал на тези персони е нехигиеничен и направо смърди, както би казал някой не чак толкова изтънчен човек като тях. Ако в рилските води бяха нагазили протестъри с табели в гонене на рекорд, щяха да им опростят всички грехове. Даже и бъдещите. Така както оправдаваха рушенето и мърсенето на „жълтопаветниците”. Или осирането на „Корал” от страна на псевдоеколози номади, които под предлог, че протестират, си караха лятото в незаконен къмпинг там.


Септември

Девиз на месеца: VIP кочина за звезди с отминала слава


Страната има спешна нужда от дълбоки и смели реформи. Смело умозаключение на бивш министър в спешна нужда, който не успя да се докаже като никакъв реформатор, но продължава да бърка дълбоко в нищото и да раздава акъл или в краен случай каквото там се намери. Приятели в нужда се познават. Само Ристо Иванов да се изока и насреща презглава тича някое негово другарче (генералче) по орташка партийна линия. Тича, а тоалетната хартия се вее отзаде му като знаме...


Тъкмо си помисли човек, че няма накъде по-надолу, и ето ти изненада. Появява се поредният телевизионен формат и откриваш, че една група хора са изключително способни и талантливи в риенето на дъното. VIP кочинка, в която разни звезди с повехнала слава и измислени герои, абсолютно неразпознаваеми за телевизионната аудитория, влизат в роли. Дори когато някакви абсолютни недоразумения, които панаирджийски се прехвърлят на циганско колело от едно предаване в друго в съответната телевизия, биват представяни като звездни личности, не е изключено нивото да падне още по-надолу.


Риалити форматите у нас са помийна яма, в която се въргалят остатъци от слава, самочувствие без покритие, финансови затруднения, алкохолни и други падения. Те са външен кенеф, в който някакви персони се изхождат на показ. След което без свян се навеждат, за да съберат от дъното стотинките, които са им хвърлили. Добре де, нека знаците да са хартиени. Но от това, че с тях са се бърсали задници, не стават по-привлекателни. На дъното на външния клозет няма как да падат звезди. И звездите са хора все пак. И техните екскременти миришат.


Октомври

Девиз на месеца: Театър на сенките


На ти си куклите, дай си ми парцалките... На това прилича разиграването на сценки, в които дечурлигата ще бъдат обучавани що е то корупция и как добрите се борят с тази проклета триглава ламя. Някой е мернал нещо по темата и повдига крак като жабата, дето завидяла на коня за подковите. Ще правим театро на децата в градината по немски модел и ще ги поучаваме, че не бива да правят така. А на практика те още с прохождането нагазват в действителността.


Спецпрокуратурата внесе отново обвинението срещу Трайчо Трайков, Симеон Дянков и олигарха Иво Прокопиев за продажбата на EVN в съда. И типично по „капиталски“, новината прозвуча като сбъркано ехо далече-далече. В съвсем различен контекст. Вари ги, печи ги, грантаджиите не изневеряват на стила си. Крият се в миша дупка, когато иде реч за далаверите на стопанина им и „негоподобните“. И току изпълзят най невинно на припек навън. А по мустаците им – трохи от сиренце.


Неизказана истина от Костово време: Приватизационният апетит идва с яденето. Олигарсите знаят защо!


Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова беше брутално “яхната” от хора, представящи се за журналисти, и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път беше споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.

Ноември

Девиз на месеца: Джуркан боб по командирски


Нагледно помагало за джуркане на боб по командирски – сайтът на една Стояна. Авторката, дето по заимстване като в случая я ползват и в „Дойче веле“, мята зърна и прогнозира, че приближен на Делян Пеевски най-вероятно ще влезе в Бюрото за контрол на СРС, т.е. ще може пряко да контролира подслушването. Това дали го няма и в „Капитал“? Няма значение първоизточникът, стига да се цитират едни други. Така се джуркат фейк новини и се претопля манджа.


В рамките на една седмица от ноември Костовистите от седмия ден бяха по-тихи от водата, по-ниски от тревата. Оказа се, че не били допуснати до участие в конгреса на ЕНП в Хелзинки. В друг случай щяха да ореват орталъка, че са дискриминирани, че правата им са погазени и... всички знаят кой е виновен. Само че не им минава номера. Причината да получат нагледен урок, че правилата важат за всички, без изключение, е една. Онези партии, които не си плащат членския внос – било то от недоглеждане, било то от селски тарикатлък, нямат място на такава трибуна.


Иначе едва ли членският внос им е проблема. Доказали са се във времето и пространството като големи спестовници. Нали се сещате за оня милион, който „Тарикати за България“ държаха на преференциален влог в куче-касичката КТБ. 1 064 964.76 лв., ако държим на конкретиката. За едно си правят сметката, за друго – карат през пръсти. Това е характерното за този род тарикати – отлично разграничават личното от общото. И интересите им прозират отвсякъде.

Декември

Девиз на месеца: Сезонът на черните лебеди


Съдебната система у нас е зависима – мантра, която един висш съдия, част от тази система, повтаря до премаляване. Днес тук, утре там – не е важно какво казва, а колко пъти ще го повтори – това е очевидната логика на действията на шефа на ВКС Лозан Панов. Но ако той знае добре какво върши и може да облече думите си в някаква правна форма, никога не е късно покрай него да прелети някой Черен лебед и да оцвъка пейзажа.


Умилително и трогателно е старанието на някои половинки на публични личности да се правят на пресаташета и адвокати на съпрузите си. Не може човек да не пусне сълза, докато гледа как с голи гърди (образно казано, да не се приема буквално) те бранят имиджа на главата на семейството си. Всичко си идва на мястото, когато въпросният крайнонуждаещ се от закрила екземпляр побегне с подвита опашка, за да изклинчи от неудобни въпроси. Защото е свикнал да отговаря само на въпроси, към които могат да се прикрепват клишета. Или защото си въобразява, че в чужбина гласът му звучи по-силно и по-авторитетно, отколкото в родните ширини. Не му е лесно и на него. Хеле пък, когато лебедовата му слабост го заглушава.


Надиграването през годината достигна кулминация в месеца, в който всички бързат планово да приключат с работата, за да запразнят. На изпроводяк лебедовият повелител - шефът на ВКС, реши да тури пръта в колелата на каруцата и да блокира една камара дела за изземане на незаконно имане. Защо да е лесно, когато може и да е трудно?


Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков се разпищоли в кръчма, докато беше под домашен арест. Зъб го болял, а не върви да го лекува на гладно. И да не си мисли някой, че е стигнал до кръчмата на носилка. Такива несгоди хората като него ги застигат в съдебната зала. Ако се съберат на едно място Йоско Йосифов, Миню Стайков и Ценко Чоков, ще се получи театрална трупа. Представлението обаче трябва да се води при закрити врати. От съображения за сигурност.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.