Гневът на Ламбо връща Стойо Мирков на снимачната площадка
9

Гневът на Ламбо връща Стойо Мирков на снимачната площадка

Актьорът повече от година живее край морето, за да се отърси от навиците си на търговец

Сериалът на Нова телевизия „Братя“ направи актьора Стойо Мирков едно от най-разпознаваемите екранни лица.  До степен, че непознати хора непрекъснато го спират на улицата с обръщения като „Калине?“, „Полицай!“, а най-често – просто с „Ей!!!“. И все го питат кога най-сетне ще намерят изчезналия Борис Донков. На което Мирков пък отговаря, че и на него му е интересно, защото не е гледал всички епизоди до края. Нищо, че вече ги е заснел…

Главен инспектор Калин Йосифов е много симпатичен персонаж, но може и да убие с поглед, ако някой си го заслужи. Може и да погали само с очи, когато става дума за отговорност към професията или вярност към приятел. „Аз обичам да казвам, че съм нещо като буфер, разпределителна гара – в мен има огромна сбирщина от характери – и давам път на различен от тях, зависи от творческата задача кого ще пусна напред“, обяснява актьорът хамелеон. Когато излезе от образа на топ-ченгето, дори гласът му е усмихнат. С удоволствие си спомня куриозите, преживени от екипа по време на работния процес за „Братя“. Първо, метеорологичните: целият втори сезон е реализиран през зимата и има сцени, когато героите са уж на топло, а носовете и ушите им стават червени, а ръцете – лилави. „Имаше един критичен ден: започна със слънце, след това леко заваля, а накрая го обърна на снежна буря. Трябваше да вместим всичко това в една сцена и накрая не можахме и да го дозаснемем, защото снегът намокри камерите, а вятърът вдигна палатката във въздуха“, връща лентата актьорът. Втора група куриози са „пандемичните“: по сценарий полицаите от поредицата често са в „служебния ресторант“, когато заради анти-COVID мерките истинските заведения са затворени, както е затворено и съответното заведение, в което снимат, но то отваря врати само като снимачна площадка за сериала. В началото бдителни граждани подават сигнал, че ресторантът работи, заблуждавайки се заради големия снимачен екип, актьори и статисти. Идват патрулки и колегите под пагон държат Стойо Мирков на мушка, докато им се показват разрешителните за снимките, защото

„…нали ти си шефът на ГДБОП…“

Трета група куриози са подредени от каприз на случайността: „Веднъж в бързината влизаме в колата, в която трябваше да снимаме, и гледам – вътре някакво детско столче. Разбрахме, че сме се качили в друга кола. Абсолютно същата като нашата, оставена отключена и паркирана точно на нашето място – колко малка е вероятността подобно нещо да се случи! Звучи забавно, но иначе е напрегнато, когато гоним работен график“, разказва екранният полицай Йосифов.

Днес навярно мнозина се чудят къде се е „крил“ досега този тъй истински, органичен актьор. Отбивал е военната си служба в Театъра на армията след НАТФИЗ, играл е в Сатирата, в „Сълза и смях“, в театъра в родния Плевен, бил е и на свободна практика, и няколко сезона на щат в МГТ „Зад канала“, които помни с добро. Участвал е в куп чужди продукции, особено в италиански, снимал се е в епизодични роли и в наши сериали и филми. „Нямах време за големи роли, защото работех друго. За мен да отида да поснимам малко беше нещо като отпуска, хоби“, отбелязва той. Въпреки възходящата си кариера, в апогея на прехода Стойо Мирков казва стоп, хваща се на работа в склад на гара „Искър“ и стъпало по стъпало се издига до търговски директор на голяма фирма. „В бизнеса се иска хладен разум, за разлика от актьорската професия там няма място за чувства. Затова трябваше да „тренирам“ в обратната посока – да отнемам от емоциите и сетивата си. Дори подарих всичката музика, която бях колекционирал преди това – опитвах се максимално да се настроя на рационална вълна“, описва психологическите си метаморфози упоритата септемврийска Дева.

Защо прави този завой, защо решава да „дезертира“ от актьорството? „Чувствах, че по-скоро обществото дезертира от културата. Ценностите ми се разминаха с новото време. Аз бях станал актьор от любов към изкуството, а то заби в комерсиалното. Казах си: като ще изкарваме пари, по-добре

да отида там, където има повече

Те не са в изкуството. Според мен изкуството е за друго – то е кауза“, категоричен е Мирков. Това е основната причина за отдръпването му, сигурно има и други.

В периода, в който е бил встрани от мисията, за която се е подготвял в НАТФИЗ, не е гледал спектакъл или  филм, за който да е съжалил, че не е вътре, макар да е гледал много, твърди Стойо Мирков. „Не съм си казвал: това трябваше да го изиграя аз. След като откажа нещо, не се интересувам какво се случва с него – то вече не е мое, за да го ревнувам“, доверява той. Но си спомня с носталгия за една пропусната в Академията възможност. Още с приемането на класа им проф. Стефан Данаилов има идея да прави мюзикъл и репетициите за това започват в I курс. Стойо го смятат за лиричен герой и му поверяват образа на Тони в „Уестсайдска история“ – един вид като Шекспировия Ромео. Него обаче го интригува друго – примерно Меркуцио, характерното, смешното, неординерното. „Приемах Тони като даденост – аз съм си разпределен в тази роля и тя си е моя. Мислех, че този тип красавци само трябва да се разхождат и да се усмихват, докато около тях едни други хора играят интересните неща. И когато дойде моментът да реализираме „Уестсайдска история“, Мастера каза: няма да го правим, защото нямаме Тони, лиричния герой. Как да го няма, нали съм тука?! А той: да, но ти не си показал, че това го можеш и аз не знам можеш ли го, така че проектът пада. Това ми беше сблъсъкът с роля, която аз несъзнателно съм „отказал“ и съм провалил проект. Оттам нататък свикнах с мисълта, че с поведението си на творчески бунт и с нещата, които съм демонстрирал на сцена, бягам от амплоато си…“, анализира актьорът. Което е нож с две остриета: не те оковават в рамки, но пък и режисьорите все по-рядко рискуват с актьори без ясно амплоа, понеже време за експерименти няма.

…Като малък Чочи, както го нарича на галено майка му, бургазлийката, е любопитно дете с богата фантазия, вълнуват го всевъзможни неща – спорт, танци, рисуване, а в училище му е лесно, затова не му е интересно. По-късно, в Английската гимназия, се запалва по историята и философията. „Когато трябваше да реша с какво да се занимавам, не бях сигурен. И избрах онова, което ми се стори най-трудно. Имах много говорни дефекти, като малък ходех и на логопед, ама напук не се научих да артикулирам звуците – имаше поне 6, които не можех да произнасям и ги нямах в речника си. За театралната академия трябваше буквално наново да се уча да говоря“, признава той. В крайна сметка се класира първи в кандидатстудентските списъци за НАТФИЗ. Двамата

с Иван Бърнев са с равен най-висок успех

и ги приемат в класа на Ламбо с широко отворени обятия.

За Мирков проф. Стефан Данаилов е като строг родител, който гледа не да „набута“ детето си някъде, а да изисква от него колкото се може повече. И към Стойо го е правил. Преди няколко години учителят му го кани за главната роля в един тв сериал, но той решава, че не може да поеме такъв ангажимент и отказва, а сериалът се заснема с друг актьор. Този спомен насочва мисълта на Мирков към кръстопътна за него случка. „За 75-годишнината му отидохме да го почетем. Мастера беше поканил всичките си възпитаници заедно с децата им, стана трогателно събиране. Когато свърши официалната част и пийнахме по масите, той ме извика и пред всички ми тегли здраво конско, а той можеше да бъде много остър. Скара ми се, че съм предател, че съм предал него, колегите и себе си с това, че съм оставил професията и съм станал, както той се изрази, дебела търговска свиня. Че ми е дал много любов и знания и нямам право да го подвеждам. Стигна до най-дълбокото в сърцето ми“, откровен е някогашният търговец с душа на артист. Това е съдбовният момент, който го връща обратно към изконната му същност.

Но не веднага. Стойо първо иска да се отърси от бизнес навиците, повече от година не се занимава с нищо, изключва телефона си, взема принадлежностите за рисуване и със съпругата си отива да живее край морето. За да събуди емоциите си и да види дали у себе си още пази любов към изкуството. След време се връща в София с убеждението, че ще пробва отново да бъде актьор, колкото и да е трудно, след като веднъж е изчезнал. Знае, процесът е дълъг, но той вече въври по тоя път с крачки на шампион.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.