Глътка въздух за 6 млрд. лева кредити
2

Глътка въздух за 6 млрд. лева кредити

Разсрочиха заемите на 80 299 граждани и фирми

Кредити за над 6 милиарда лева отсрочиха банките заради пандемията от COVID-19. Това показват данните на БНБ към 31 май, предоставени на „Телеграф медиа“.

Граждани и фирми са поискали да отложат плащания по заеми за близо 8 милиарда и 539 милиона лева заради пандемията. Сумата представлява 14% от кредитния портфейл на банките, присъединили се към мораториума върху кредитите по правилата на Европейския банков орган, приети и от Асоциацията на банките в България.

Одобрените заявления за отсрочване обаче са за около 6 милиарда и 65 милиона лева. Това е 9,9% от кредитния портфейл на банките.

Подадените заявления са 101 937 броя, но са одобрени 80 299. Това означава, че приблизително всеки пети е отрязан от банките за отсрочване на заема му.

Отказ

Според кредитния консултант Тихомир Тошев от „Кредитцентър“ причините за отказа са основно два. Банките отхвърлят кандидати, които не отговарят на условията и не са успели да докажат, че пряко са пострадали от кризата с COVID-19 – да са загубили работата си, да са в неплатен отпуск, да им е намалена заплатата и т.н. По думите на Тошев е имало хора, които са чули, че се отсрочват кредити и са решили да се възползват „профилактично“, без да са засегнати от пандемията. Имахме такива клиенти, които продължаваха да си работят без проблем, но смятаха, че може да не плащат по кредита си за 6 месеца, ей така, превантивно, което не е редно, каза Тошев.

Банките отказват и на кандидати без чисто кредитно досие. Изричното условие на кредитните институции бе към 1 март клиентите, поискали отсрочване, да са с редовно обслужвани задължения или с просрочие не повече от 90 дни.

Сектори

Фирмите, поискали отсрочване, са били от най-пострадалите сектори – транспорт, туризъм. Гражданите пък идваха при нас да ни питат как да ползват ваканция както потребителски, така и ипотечни кредити, каза Тошев. Това са били основно хора останали без работа или пуснати в неплатен отпуск. Повечето искали да се възползват от максималния срок за отсрочване 6 месеца поради несигурността докога ще продължи коронакризата.

Оскъпяване

Условията по самите кредити останаха непроменени, банките не пипаха лихви и такси. Но финансови консултанти предупредиха, че заради отлагането на плащането заемът се оскъпява леко с лихвите за периода на отсрочката. Просто изплащаш по-дълго кредита си и имаш лихвени плащания за този период, разясни финансовият консултант от „Моите пари“ Иван Стойков. Но не така било при всички банки. Всяка имала свой индивидуален подход. Имаше случаи, ако отсрочената сума се плаща наведнъж, същата банка да предлага друг кредит за нейното погасяване, каза Стойков.

От „Моите пари“ дадоха и пример с остатъчен кредит от 100 000 лв. за 20 г., с 3% лихва и 6 месеца гратисен период. При редовно погасяване общата сума, която ще платим, възлиза на 133 103 лева. При частично отсрочване (само на главницата) и при пълно отсрочване (на лихва и главница) кредитът се оскъпява с 1500 лева лихви.

Срок

Вчера беше последният ден, в който клиентите на банките можеха да поискат отсрочване на заемите си по одобрения от БНБ механизъм. Гражданите и фирмите, пострадали от коронакризата, може да поискат отсрочване на лихви и главница или само на главница за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31 декември 2020 г. Важно уточнение, което БНБ потвърди, е, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение. Накратко това означава, че предоставяната отсрочка няма да се смята за признак за влошаване на финансовото състояние на длъжника. Неговите отсрочени задължения няма да подлежат на вписване в ЦКР и разходите на банките за заделяне на провизии няма да нарастват. Сметките показват, че средният размер на отсрочените кредити възлиза на около 75 000 лева. Мярката се прилагаше не само за кредити, но и за овърдрафти и кредитни карти.

Ремонт

В коронакризата хората отлагат взимането на потребителски кредити, но не и на ипотечни, коментира Тихомир Тошев от „Кредитцентър“. С други думи – отлагаме ремонта, но не и покупката на жилище.

Според Тошев фактът, че жилищните кредити не намаляват, се дължи и на това, че част от тях са били уговорени още преди COVID-19 да удари. Но не само това е причината.

Новите клиенти за ипотеки започнали да се връщат на пазара още през април. През май желаещите да закупят имот се възстановили на 80 процента. Сега, през юни, имаме 100 процента връщане на клиентите на пазара, каза Тошев. Една от причините хората да не се отказват от покупка на жилище в несигурната ситуация са очакванията, че цените на имотите ще паднат. Наскоро имах клиенти, решили да си купят жилище точно поради тази причина. Те обаче се оказаха неприятно изненадани – цените на имотите, поне в големите градове, не са паднали, поне не съществено, посочи Тошев. Другата причина е, че търсещите жилище платежоспособни клиенти работят в сектори, които не са засегнати от кризата. Това се потвърждава и от брокери на имоти, които посочват, че напоследък основните им клиенти са IT специалисти. Този сектор не само че не беше засегнат от коронакризата, но дори напротив – той е един от малкото, които дръпнаха нагоре, като една от причините бе, че съществена част от продажбите и услугите мина онлайн.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.