Глобализацията е навсякъде биха казали любителите на конспирацията за днешното време. Ние в България си го знаем от собствен опит.

Не само дрехите ни вече са от далечни земи, но и храната и дори суровините за производството й. По-евтината лютеница се прави с полуфабрикати, докарани от далечен Китай, но иначе си я броим за типично нашенска. Същото е и със сиренето и кашкавала ни. Част от тях са от унгарско, полско или германско мляко. Може би това наранява патриотичните ни чувства, но се оказва, че чуждоземската суровина е по-качествена от българската и се доставяла навреме, твърдят собственици на мандри. В този случай, вместо да се ядосваме, би трябвало да сме доволни, защото от мляко, отговарящо на хигиенните евростандарти, винаги сирената са по-читави.

Друг е въпросът обаче как само от по-некачественото родно мляко може да се правят продукти по БДС. Нали въпросният стандарт трябва да гарантира високо качество и типично българския вкус? В случая ни остава само да се надяваме, че мандраджиите, имащи смелостта да правят сирена по някога задължителния, а сега само доброволен за прилагане стандарт, са подбрали качествено българско мляко. Това е и причината немалка част от производителите на млечни продукти вече да имат и собствени кравеферми. Така те си гарантират и ритмичните доставки на мляко, и качеството му, и са по-конкурентни. Останалите разчитат на общия пазар на ЕС.

По този начин обаче се увеличават рисковете за животновъдите, които са с ниски субсидии и не са конкурентни не само в Европа, но и в родината. На тях им остават няколко възможности. Първата - да фалират, втората - да минат в сивия сектор, третата - да се обзаведат с мандра, и четвъртата - да се сдружат. Последната е особено трудна за българските селски стопани. За това по инерция или затварят кепенците, или гледат добичетата полулегално, вместо да работят заедно и така да се опитат да успеят. Явно от родовата им памет са изтрити кооперациите, спасявали земеделците ни в най-трудните години след войни и по време на големи стопански кризи.

Не обаче вносното мляко или селските страсти на фермерите са големият риск за българското сирене. Собствениците на мандри вещаят до петилетка палмата да довърши родното производство на истински млечни продукти. После минаваме само на спомени. Хората на по няколко десетилетия може и да свършат работа. Но защо да лишаваме и по-младите от натуралното българско сирене и кашкавал. Или може би те вече са станали глобалисти и трябва да свикват с вкуса на холандската гауда и френския рокфор.

По темата: сирене внос
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.