На две изнесени заседания в Сандански депутатите от образователната комисия приеха 3/4 от промените в Закона за висшето образование. На 19-и и 20-и (неделя и понеделник ) те са разгледали и гласували на второ четене 51 от 64 параграфа от законопроекта, като в дискусиите не са присъствали всички заинтересовани страни.

В началото на днешното събрание на образователната комисия нейният председател Милена Дамянова обобщи какви промени са приети миналата седмица.
Факт ще бъде Националната карта на висшето образование, която ще определя профилната и териториалната структура на професионалните направления и специалностите. Тя влезе в сила една година след приемането на закона. Министърът на образованието и науката пък ще получи задължението да сключва договори с ректорите, избрани от академичната общност в даден университет. "Договор ще се сключи с ректорите,  на които им остават повече от две години от мандата им. Неизпълнението на договора ще води дo намаляване на субсидията на висшето училище ", уточни Дамянова.
С приетите на второто гласуване акредитацията остава програмна и институционална . Институционалната ще е за шест години и ще се оценява от 0 до 10." Висши училища, получили оценка под 4, ще получават отказ от акредитация ", заяви председателят на комисията. Те ще имат срок до 18 месеца, в които да изпълни препоръките им дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация. Ако получи втори отказ, то вузът ще бъде закрит.
Програмната акредитация ще е за 4 години, като всяко професионално направление ще се осигурява едновременно във всеки вуз, в който се преписва. Оценката е от 0 до 10. Вузовете с програма акредитацията от 4 до 5,99 ще имат право да обучават само в бакалавърски програми. Отличните с оценки от 8 до 10 пък ще имат право да подготвят и доктори.
С промените се слага край на летящите професори, тъй като един преподавател ще може да участва в акредитация на едни университет. Милена Дамянова обясни, че след приемането на тази точка са постъпили нови предложение, въпреки че от внасянето на закона такива не е имало. 

Преподавалите, които са навършили 65 години или към датата на изборите са на възраст, на която не могат да изпълнят поне половината от мандата си, пък няма да имат възможност да бъдат  избирани за ръководна длъжност.

По време на днешното заседание депутатите приеха, че ще бъде въведена минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност – асистент. Тя ще бъде приета от Министерски съвет.

Единодушно образователните комисия прие и промените, които регламентират успешния модел на двете технологични гимназии – Технологическо училище „Електронни системи“ и НПГ по Компютърни Технологии и Системи, които са към Технически университет – София.

По време на дискусията бе обсъдено и предложението на депутат от ПП „Атака“ Станислав Станилов Българската академия на науките също да има възможност да обучава за „магистри“. В хода на дискусията просветният министър Красимир Вълчев обясни, че МОН подкрепя това предложение, ако има условия за мрежовост с вузовете и има равнопоставеност между Академията и университетите. Той допълни, че според него това предложение трябва да бъде част от закона, който урежда дейностите на БАН, а не да бъде част от Закона за висше образование. В резултат на това Станилов оттегли предложението си, а просветният министър се ангажира да се сформира работна група с представители на Академията, ректори и заинтересовани страни, в която да се обсъди възможността БАН да обучава и магистри.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини