Страната ни е изнесла под 10 000 тона билки през 2018-а, което е с 1/3 по-малко от предходната година. Това обясни пред „Монитор“ председателят на Българската асоциация на билкарите и гъбарите Иван Цицелков. Той изтъкна, че сезонът е изключително тежък за бранша, тъй като вече трети месец дъждовете у нас не спират.

„През това време много от билките не се събират, а тези, които могат, се сушат трудно. В сравнение с миналата година реколтата на всичко се бави с около 20 дни. Съответно и събраните количества са наполовина. Заради валежите най-вероятно билките ще са и с лошо качество - със силно влошени органолептични показатели и лоша микробиология“, коментира Цицелков.

През последните 3 - 4 години износът на билки се редуцира с около 20 - 30% годишно. Като основна причина за това експертите посочват липсата на работна ръка. У нас билкарството е най-развито в Североизточна и Централна България. Но от асоциацията изтъкват, че през последните няколко години хората предпочитат да изкарват повече пари навън или пък са заети в малки и средни предприятия, които наемат работници целогодишно. Затова и проблемът с дефицита на кадри продължава да е на дневен ред.

Традиционно у нас се изнасят около 100 вида билки в над 50 страни, като най-търсени са коприва, шипка, стрък маточина, цвят глог с листа, цвят и лист липа. Цените им обаче варират. Най-голям интерес има предимно в Германия, Испания, Франция, Италия.

Според експерти през последните години има тенденция на увеличение на цените.

„Проблемът е, че увеличението, което е приемливо за пазарите извън България, е 10 - 15% годишно, но цените в България се покачват с 30 - 40%, което води до значително по-високи очаквания и изисквания, непостижими за тукашното производство. Следват множество рекламации, връщане на билки в България и сериозни проблеми за износителите“, обясни Иван Цицелков. Затова целта на асоциацията била да възроди билкарството чрез информиране и обучение на пунктовете за билки. До края на този месец ще бъде пуснат нов интернет сайт на асоциацията - babg.eu. Така членовете на асоциацията ще могат да се запознаят с добрите производствени практики, с новостите по отношение на качеството на предлаганите от България билки, условията, на които трябва да отговарят пунктовете, и др.

„Планираме и през зимния сезон да организираме курсове по билкарство по отделните райони на страната“, допълни още Цицелков.

Вадят по 4000 лв. на месец, шейхове пият наши чайове

Берачи на билки изкарват до 4000 лева на месец. Тяхната работа започва в началото на лятото и приключва до средата на август. Тя е свързана основно с преходи в планините и горите, показва проучване на „Монитор“.

По-лесно за събирачите е да берат в близост до пътя, за да не носят тежките чували на далечно разстояние. Фирмите обаче отказват да изкупуват такива билки, тъй като са замърсени от преминаващите автомобили. Най-претенциозни били от Арабските емирства, където настоявали само за първо качество. Те били и основните изкупвачи на нашите билки. Друг голям пазар бил немският.

Справка на „Монитор“ в различни регистри показва, че около 120 фирми изнасят наши билки в чужбина. Повечето от тях са регистрирани в района на Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. Вписани са като семейни фирми. Знае се обаче, че компаниите наемат хора за летния сезон, които да берат тревите. Освен това са и прeкупвачи.

Изключително търсени са бъз, глухарче, ружа мента, малинова шума и жълт кантарион. Последният се взима за лев, лев и нещо на килограм и е изключително лесен за събиране. Малко по-скъпа е билката гръмотрън, която се води медоносна. Тя расте на храст и се използва за производството на илачи за отслабване. Твърди се, че с билката се смъкват по 3 килограма на месец. Изкупната й цена е около 1,50 за килограм. Тя се изнасяла основно за страни от Европа, научи „Монитор“. Няколко тона обаче заминали за Щатите през последните години.

Търсена е и ружата, с която европейски фармацевтични компании правят противоалергични лекарства. Тя се изкупува за около 1,20 на килограм. Корените й се използват в кулинарията. Едва няколко ресторанта обаче, основно френски, са проявили желание да купят, и то на пренабрежително ниска цена.

„Училище за билки“ във Варна за Еньовден

„Училище за билки“ за Еньовден организират от варненския Музей на медицината.

Професионалисти от факултета по фармация ще предават знание за лековитите растения по Северното Черноморие – разпознаване, бране, съхранение, безопасна употреба и въздействие върху здравето.

Училището за билки ще отвори врати точно в 10 часа днес, а входът е свободен за всички, заявиха организаторите на събитието от Медицинския университет в града.

Първият учебен час е посветен на Азбука на билките – запарки, чай, отвара, вторият е за събиране, сушене и обработване на билките, третият час е посветен на билки и подправки и четвъртият - на приложения и употребата на билките.

Училището се открива по проект „Еньовден - здравни и културни традиции“ с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на община Варна.

Еньовден е един от най-значимите празници в българския народен календар. Това е най-дългият ден през годината и е празник на билките – лековити и магически. 24 юни е денят на лятното слънцестоене и е денят на св. Йоан Предтеча, който е познавал лечебните възможности на растенията и оцелява в пустинята сред вълшебните природни треви.

Вярва се, че всяка трева, набрана на Еньовден, е лековита.

Производители на лавандула се обединяват в асоциация

Община Генерал Тошево ще инициира създаване на асоциация на производителите на лавандула. Това съобщи кметът Валентин Димитров на проведената открита среща в рамките на фестивала на лавандулата.

Във форума участваха кметовете на Генерал Тошево Валентин Димитров и на Добрич Йордан Йорданов, председателят на ОбС в Ген. Тошево Христо Павлов, областният управител Красимир Кирилов и заместникът му Красимир Николов. Участваха също представители на Министерството на земеделието и храните – Слави Кралев – директор на Дирекция „Растениевъдство”, Тодор Джипов – първи съветник на министъра, и Петър Кировски, както и Десислава Иванова – директор на ОД „Земеделие”, съобщи ProNews..

Проблемите на сектора, които все повече се развива в област Добрич, събраха производители и преработватели. Генерал Тошево е столица на лавандулата, тъй като от 900 000 декара обработваеми земи, в общината с етерично-маслената култура са заети 25 000 декара, съобщи кметът Валентин Димитров. Дестилериите в общината са 10-11, като мощностите се увеличават и за преработване на новата реколта са построени още 3.

„Производството на лавандула се превръща в основен отрасъл и поминък за Генерал Тошево”, посочи кметът. По думите му, ако настоящата година е успешна, то следващата ще е още по-успешна за производителите на лавандула.

Данните на Министерството на земеделието сочат, че ако през 2016 година в област Добрич са отглеждани 6961 декара с лавандула, то през миналата година те вече са били 39 640 декара, а тази година бележат сериозен ръст и вече са 72 239 декара. В национален мащаб сочат, че пред 2018 година площите с лавандула у нас са били 120 000 декара, а през тази се очаква да достигнат 170 000 декара.

Гъбарите търгуват само с пачи крак зад граница, изкупната цена падна до 5 лв. на килограм

Изнасяме предимно пачи крак зад граница. Манатарката е с много лошо качество и е червива. Това обясни пред „Монитор“ Юлиян Колев от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове.

Цената на пачия крак пък вече е паднала на 5 - 5,50 лв. за кг. Само преди година се търгуваше за 6 - 10 лева.

Сезонът бил изключително слаб, въпреки че времето е благоприятно за гъбарство. И тук проблем се оказва липсата на кадри.

„Вече няма кой да бере гъби, затова и няма суровина. Това са хора със свободни професии и предимно живеещи по селата. А, както знаете, селата се обезлюдяват“, коментира той.

У нас гъби се берат най вече от ромското население, предимно в районите на Котел, Ракитово, Девин, Доспат, Якоруда, Велинградско. Публична тайна беше, че тези хора изкарваха по 100 лева на ден. През последните години обаче работната ръка е все по-малко, защото хората предпочитали да си търсят постоянна работа.

Заради лошото качество на манатарката пък, миналата година наши фирми предпочитаха да я внасят от Румъния.

„Тази година няма такъв внос, защото и там качеството й е лошо. Затова предпочитаме да сме изцяло с родна продукция. Надяваме се през юли и август в Родопите да има по-добра кампания и да имаме по-качествена манатарка“, коментира Колев. Той изтъкна, че пазарът у нас е слаб, защото гъбите на присъстват често в менюто на българина и се купуват предимно замразени. Добрата продукция се предлагала най вече в ресторантите в големите градове. Търговските гъби у нас са 12 вида, но в горите могат да се намерят над 200. 99% от продукцията са за износ и едва 1% стига до родния пазар. Тази тенденция продължава от години.

Браншът обаче търпял поражения заради незаконния износ на трюфели. Освен че окопаването в гората вредяло на природата, по-голямата част от продукцията минавала в сивата икономика, защото търговците не плащат данъци.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

СЕМ: С оставката на генералния директор на БНР атмосферата ще се нормализира

С оставката на генералния директор на БНР и с процедурата за избор на нов титуляр искрено вярваме, че атмосферата в БНР ще се нормализира. Това каза Розита Еленова от СЕМ по време на заседанието на Комисията за БНР.