Гяуров отива в Париж за опаковането на Триумфалната арка на Кристо

А ктьорът Мартин Гяуров и съпругата му Йоанна Темелкова планират пътешествие до столицата на любовта Париж, за да видят опаковането на Триумфалната арка по проект на покойния Христо Явашев – Кристо. Това разкри звездата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ пред „Телеграф“.

Актьорът Мартин Гяуров и съпругата му Йоанна Темелкова планират пътешествие до столицата на любовта Париж, за да видят опаковането на Триумфалната арка по проект на покойния Христо Явашев – Кристо. Това разкри звездата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ пред „Телеграф“.

Мартин и Йоанна не са пътували зад граница от дълго време, като изключват традиционната разходка до Гърция, която си подаряват всяка година. Франция се оказва примамлива точка, а опаковането на арката – повод, а не щастлива случайност. „Правим планове, въпреки пандемията. Иска ни се да отскочим до Париж, за да видим Триумфалната арка на Кристо. Трябваше да я направи приживе, после се случи пандемията, след това той си отиде... Насрочено е за края на септември, началото на октомври т.г. Надяваме се да успеем да го видим. Както и да излезем от страната, не сме пътували от много време“, казва Мартин. Пътешествията го зареждат подобно на любимите занимания, част от които преоткрива през пандемията - „Обичам да свиря, имам синтезатор – това е начинът ми на почивка. Преди време имах повече възможност, с детето вкъщи някои неща са по-различни.“ Синът му се казва Филип, изключително будно дете по думите на родителите си. „Той не е от онези деца, които отиват някъде да правят нещо сами. Когато е у дома – ти разбираш, че е там. Страшно социален е, иска непрекъснато около него да има някой – от една страна, е много сладко, но от друга, при по-дълъг период е изморително (смее се). Обича да прави разни неща с ръцете си, това ми прави впечатление, да оцветява и да пише. Харесва всякакви забавления. Когато не успее да направи нещо, на момента се ядосва. С майка си играе настолни игри, аз съм по момчешките забавления – гоненица, криеница“, казва още Гяуров. Не той обаче е строгият родител, в ролята на такъв влиза екранната Лора, както е позната красивата му съпруга от криминалната сага „Братя“.

С Йоанна

Не е грешно, ако се каже, че Филип е наследил характера на знаменития си татко. Времето, което споделят „по момчешки“, напомня на артиста за детството, провокиращо усмивки. „Като цяло бях добро дете. Много обичах въздуха, да стоя навън... Адски трудно ме свърташе в училище. Спомням си, че много обичах биологията, нямам идея от къде беше дошло. Много се разбирах с преподавателката си. А най-слабият, колкото и парадоксално да звучи, беше литературата. Много късно се научих да вниквам в текстовете“, признава Мартин, който има и не малко бели зад гърба си. „В училище съм счупил стотици прозорци с футболни топки. По едно време нашите бяха вдигнали ръце от мен. Тези неща ги правих адски редовно, особено между 5-6 клас.

Ритах какво ли не – капачки, бутилки, тенис топки... Играехме футбол, независимо как.

И беше забавно“, допълва с усмивка. В ученическите си години Гяуров колекционира стикери – от филми на „Дисни“, през спорт до различни пейзажи. Събирал ги е в албуми, които в по-късен етап губи.

С Филип

В края на м.г. се сблъсква с COVID-19. Заразява се в театъра по време на репетиция. “Имах представление, беше четвъртък в края на октомври, още на следващия ден колега ни писа, че усеща дискомфорт и си е пуснал тест. Резултатът беше положителен. Уикендът бе едно дълго чакане, още в понеделник усетих първите си симптоми. Вдигнах температура, след това същото се случи с Йоанна. В сряда заедно си направихме тестове, които не показаха наличието на инфекция. Мислехме си, че е друг вирус. Изкарахме така до неделя, тогава едновременно загубихме обоняние и всички въпросителни отпаднаха. Всичко продължи общо 2 седмици“, коментира внукът на легендарния Николай Гяуров. За един ден губи и вкус, но се възвръща още на следващата сутрин. Всъщност вирусът променя живота на артиста много по-бързо от очакваното. „Пандемията ми се отрази, не за друго, а защото бях в преходен период между два театъра. Бях напуснал Театър „София“ и бях поканен да играя в Сатирата. Имахме планове за представления, трябваше да пътува един италиански режисьор към София, за да работим съвместно, както се казва „беше на вратата на самолета“ и изведнъж всичко се промени... Проектът пропадна. Сега работя интензивно, надявам се това време да се счита за отминало, пък дано не звучи прекалено оптимистично... В началото не успях да преценя ситуацията, струваше ми се като нещо сюрреалистично, нещо, което едва ли не се случва в действителност. Гледах кадри от големите градове в Европа, по чиито центрове имаше само гълъби – но успях да го възприема, дори да си помисля какво ще стане... С времето свикнах“, завършва актьорът, който към днешна дата приема стария си начин на живот като нещо „безкрайно далечно“.

Първа репетиция на “Малка игра без последствия” в Сатирата

В гилдията цари приятелство, от години няма интриги

Мартин споделя, че демонстративната конкуренция в театъра отдавна не съществува. Сцената не разделя, а обединява. „Имам страшно много приятели в театъра. Прекрасни са, част от тях все още са в трупата на Театър „София“. Те завинаги ще останат мои близки. Артистите днес не се състезават... Може би едно време е било така, защото големи имена са били на едно място, погледът към тях е бил друг, уважението, онази почит е била различна... Днес цари приятелство, няма интриги и завист. Това са моите наблюдения“, казва артистът от Сатирата. Там играе в „Пет пъти за една нощ“, очакват се още представленията „Малка игра без последствия“ и „Сатирично кабаре“.

Сава Пиперов го разсмива на сцена

Смешните моменти по време на представление вече са загубили бройка в ума на Мартин. Някои обаче се открояват и това са споделените мигове със Сава Пиперов. „Имал съм доста гафове на сцена. Правихме „Суматоха“ преди години в Театър „София“ и аз, и Сава Пиперов трябваше да играем двамата цигани. Той е човек с изключително чувство за хумор, наистина много фино, много гъсто разположено в ежедневието му. Та с него ми се е налагало да изляза от сцената, било ни е много смешно“, казва Мартин, който не крие колко много е научил от колегите си. Забавните моменти пък са скъпи спомени, които често си припомня.

Монитор