Във вчерашния брой на „Телеграф“ зададохме въпроса – връщат ли се мракобесните времена на фашизма за свободата на словото и независимите медии. И въпросът въобще не е лишен от основание.

Именно по времето на Гьобелс неудобните медии са били подлагани на тотална репресия. Гонения на журналисти, затваряне на редакции и публични клади за неудобните издания... Да, методите днес са различни, но ефектът на новия Гьобелсов подход е същият - място има само за удобните медии, другите да се затворят. И изпълнителите днес са други. Не отявлени хитлеристи, верни на побърканите идеолози на Третия райх, а родните слуги на олигархичното задкулисие, проникнали на всички нива в държавата – изпълнителна власт, съд и прокуратура.

Само преди ден „Телеграф“ стана жертва на подхода на новите гьобелсовци. Прокурор Тодоров от Софийската районна прокуратура разпореди на председателя на Патентното ведомство да заличи търговската марка „Телеграф“, регистрирана още през 1999 г., защото противоречала на закона, тъй като можела да създаде объркване у потребителя, че има общо със световноизвестния английски вестник с дългогодишна популярност в страната The Telegraph. Друг въпрос е, че прокурор от районна прокуратура няма по закон правомощия да разпорежда заличаване на търговска марка. Такива правомощия има само Патентното ведомство, и то след провеждане на процедура с участие на засегнатите страни, като решението на ведомството подлежи и на съдебно обжалване. Така в правовите държави е уредена защитата на интелектуалната собственост. Няма правомощия, но прокурорското постановление е факт. Издадено е и е изпратено за изпълнение (и то с краен срок) на Патентното ведомство.

Че в случая законът е погазен, е повече от ясно. Липсата на компетентност компрометира акта като нищожен поне според основните постулати на правото. Ясно е също, че марката „Телеграф“ не битува в съзнанието на читателите като нещо различно от наименование на вестник, например като информационна машина за предаване на съобщения от разстояние, както е мотивирал акта си вездесъщият прокурор, заличител на марки. Изключителността на марката на най- тиражния национален ежедневник в страната не буди също никакво съмнение и не може да бъде сбъркана с телеграфно устройство.

По-важният въпрос обаче е – защо се посяга именно на вестник „Телеграф“? И отговорът тук се крие в отстояваната години наред независима редакционна политика на вестника. Така множество разкрития и критични статии по най-болезнените теми на обществото, по които никой не смееше да вземе отношение, видяха бял свят. Вестник „Телеграф“ първи извади кирливите ризи на участниците в Прехода, ограбили страната ни. Разкри скандални факти за приватизираните на безценица от приближените на Костов - тогава юноши бледни, днес тлъсти олигарси - предприятия и заводи. Показа разрухата, последвала от бандитската приватизация, която цялото общество ще плаща десетилетия наред. Първи показа на хората истинското лице на „бялата якичка“ Иво Прокопиев, купил през 2002 г. гиганта „Каолин“ за смешните 60 хиляди долара (а и тях не платил). Същият Прокопиев, който благодарение на медиите си и на внедрените във всички държавни нива свои хора години наред менторстваше над общественото мнение и определяше кой е бял и кой е черен в държавата. Ами другият виден приватизатор от времето на Костов - Огнян Донев, днес собственик на „Софарма“ и на още куп фармацевтични предприятия! На такива като него дължим непосилните за джоба на обикновения българин цени на лекарствата. Ами разкритията за газовия крал Сашо Дончев, застанал като посредник на тръбата на газа – „позиция“, която без много труд за няколко години го превърна в мултимилионер... от високите сметки на потребителите. Персонажите са много и все познати лица от родната ни действителност. Лица, които не искат около тях да се шуми, защото олигархията работи в тишина.

Ами колко страници „Телеграф“ посвети на политическите слуги на олигархията. На неуспешните политически проекти като „Да, България“, ДСБ и на набедените политици като Христо Иванов или Радан Кънев. Всички командвани от бащата на бандитската приватизация Иван Костов и от дясната му ръка Иво Прокопиев. Спомнете си само стенограмата „АРГО“, където всички, политици и олигарси са седнали рамо до рамо и проектират „бъдещето“ на страната ни.

След хилядите фейкове срещу депутата и наш издател Делян Пеевски и клеветническата кампания срещу него, продължаваща вече над 10 години, олигархията в безсилието си стигна и до финалната точка – опита да закрие вестника. Тя е окупирала съдебната власт. Голяма е вероятността, че всички, които не прикриват кражбите на Иван Костов и Иво Прокопиев и техния кръг, може би ще им бъде устроен нещо като „Народен съд“, за да няма следи от грабежа на задкулисието.

„Телеграф“ пръв показа и уродливото лице на соросоидите и техните проповеди. Плъзналата из Европа зараза прониква и в България през истанбулски конвенции и всякакви „джендър“ идеологии, според които мъжът бил жена, или обратното, а някои дори нямали биологичен пол. Соросоидната идеология покварява съзнанието на младите и руши националната идентичност. „Телеграф“ показа и лицата на слугите на Сорос у нас – всевъзможни НПО-та, учредени от негодяи без ден трудов стаж, изхранващи се от грантове и чертаещи планове за „революции“ и за рекет върху институциите... и какво ли още не.

Да, явно причините да се иска закриването на „Телеграф“ са много. На олигархичното задкулисие не му е нужен този трън в петата, а е очевидно, че възможностите на олигархията да репресира са много и най-различни. След брутално овладения от хората на Прокопиев български съд сега е ред и на прокуратурата. И след това какво - след това просто завесата пада и светлината угасва. Идва тъмното време на орките.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Браво, Г-не!

Има теми, за които си мислим, че няма как да има две мнения по въпроса. Не защото сме попили от модерното либерално-болшевишко поведение. 

Престъпник ли е българският болен?

Българският болен е най-окаяният в Европейския съюз. Фактите-

той боледува най-често, като е във водещата петица по сърдечно-съдови заболявания и най-късното диагностициране на онкологичните. Към класацията в последната година и половина се прибави и това, че вече сме шести по морбили в Европа.

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия.