С трува си да платим, за да гледаме точно сега най-новата театрална работа на Теди Москов – спектакъла „Няма да платим! Няма да платим!“ по емблематичната пиеса на италианския нобелист Дарио Фо. Създадена в традициите на средновековните площадни зрелища, постановката се ражда съвсем на място – на откритата нова сцена пред театър „София“, където се диша леко и дори случайно преминаващите наблизо, през парка „Заимов“, не могат да удържат смеха си.
Струва си да платим, за да гледаме точно сега най-новата театрална работа на Теди Москов – спектакъла „Няма да платим! Няма да платим!“ по емблематичната пиеса на италианския нобелист Дарио Фо. Създадена в традициите на средновековните площадни зрелища, постановката се ражда съвсем на място – на откритата нова сцена пред театър „София“, където се диша леко и дори случайно преминаващите наблизо, през парка „Заимов“, не могат да удържат смеха си.
Дарио Фо е писал тази социална комедия в епицентъра на 70-те – бурни, свръхполитизирани и ултралеви в Италия, а атрактивната авторска версия на Теди Москов и неговите актьори пасва като ръкавица на родния обществен контекст, без това да е търсено нарочно и без грубо да се натрапва. И други наши майстори на смисленото театрално забавление са били изкушавани от този текст през годините – достатъчно е да споменем режисьори като проф. Андрей Аврамов и Съни Сънински; сега и Москов ярко се вписва в редицата на неговите успешни интерпретатори. Спектакълът очевидно е направен без претенции да е морален коректив, с пунт и закачка към зрителя, и с явно удоволствие за режисьора, но дава много повече от едното забавление...
Сюжетът е пределно прост, но в събраността си предполага безброй комични и абсурдни сблъсъци. Една млада жена, съпруга на работник, е станала свидетел на бунт в магазин, при който клиентите разграбват стоки, без да плащат, или оставят стотинки колкото преценят. В опразването на магазина се е включила и тя, увличайки в тази авантюра и приятелката си Маргарита. За да не разгневят мъжете си, които са „бедни, но честни“, дамите симулират бременност, като правят от пакетите със стока изкуствени кореми. В разкриването на „престъплението“ се включват двама полицаи (като по правило – отчайващо тъпи), а в лудницата на сцената се намесват бащата на едната героиня – пациент на психиатрията, лекар, който по съвместителство е и гробар, пеещ белкантово продавач и още... В типичния си стил Теди Москов, на фона на вихрената клоунада, плете своята обикната игра на думи, пародирайки италиански език, създавайки хибриди между български пословици, трансформирайки според случая и идеята си известни литературни фрази. Така, след като гърдите се наричат и „ненки“, името Ненко следва да се преведе „Цицко“, „Две хубави очи“ на Яворов започва с „Две заешки уши...“, а умозаключението на Горки „Човек – това звучи гордо“ в мизерния бит на персонажите логично става „Човек – това звучи скъпо“.
„Няма да платим! Няма да платим!“ е спектакъл за кризисното обедняване и виталното оцеляване, за анархистичния гняв на масите, който помита правила и авторитети. Актьорите са буквално неузнаваеми под гротескния грим, перуки, изкуствени носове и уши, разпознаваем е обаче бликащият им на буйни талази комедиен талант, който, без да стига до злостна сатира, обагря в пъстри фарсови краски невероятно-вероятната история за бунта на мравките. Те са Мила Банчева и Михаил Милчев, Невена Калудова и Николай Върбанов (съпружеските двойки), Пламен Манасиев и Юли Рачков (полицаите, за които ще чуете и вицове), Юли Малинов и Сава Пиперов (лекарят гробар и неговият луднал пациент). Чудните костюми са на Свила Величкова, музиката на Антони Дончев.
Монитор
