К огато театър „Българска армия“ спуска завеси заради извънредните мерки, свързани с пандемията от коронавирус, ефирната Гергана Плетньова е почти в шестия месец на първата си бременност и тъкмо се готви за известно време да слезе от сцената. Това дава основание на колеги да се пошегуват, че в нейно име са спрели спектаклите – за да не страда, че за кратко няма да може да участва.
Когато театър „Българска армия“ спуска завеси заради извънредните мерки, свързани с пандемията от коронавирус, ефирната Гергана Плетньова е почти в шестия месец на първата си бременност и тъкмо се готви за известно време да слезе от сцената. Това дава основание на колеги да се пошегуват, че в нейно име са спрели спектаклите – за да не страда, че за кратко няма да може да участва.
Нещата като по чудо съвпадат, макар само единият повод да е планиран и приятен. Сега талантливата актриса от армейската трупа наближава термина и се надява момченцето, което носи под сърцето си, да се роди в пределите на зодия Рак. Обещава да задържи нещата поне още седмица, докато сестра й Рада се върне от Германия, където живее. „Карам много спокойна бременност. Имам кученце и редовно се разхождам с него в парка зад музея „Земята и хората“, който в дните на карантината беше тих и празен, изглеждаше призрачно. Не спрях да се движа, но не усещам нито тежест, нито умора, нито досада. Наддала съм само 10 килограма, защото се храня разумно. Наистина се чувствам страхотно: може би защото това е природата на жената – да бъде майка, и когато се случи, е наистина вълнуващо“, доверява алабастровата блондинка. За нея и приятеля й Емил, с когото са заедно от 5 години, събитието е искано и чакано, но още не са избрали име за бъдещия наследник: Гери казва, че
когато видят бебенцето, ще решат какво име му отива
Г-ца Плетньова се определя като интровертен човек, който обича да си седи вкъщи сам, така че ограничаването на социалните контакти в последните месеци не й е пречело. „В началото бях леко притеснена, и то – по-скоро за родителите си, но, за щастие, те са млади и здрави. Спазвах всички изисквания за предпазване и реших, че е по-важно е да се фокусирам върху хубавото, което ме очаква, вместо върху страха, че нещо може да се обърка. Театърът и колегите ми липсват, разбира се, но и бездруго в един момент щях да спра да работя, така че нещата се припокриха. Напълно се насладих на това време. Мисля, че всички около мен изживяха нещо доста полезно, оставайки за малко насаме със себе си“, категорична е актрисата. Напоследък тя успява да се посвети по-пълно на половинката си – феномен, който не е толкова обичаен в активния творчески сезон. Що се отнася до „кученцето“ – 4-годишната боксерка Роузи, тя е изострила пазаческите си инстинкти и е плътно до господарката си като верен страж – двете са в постоянен физически допир. „Тя е много дружелюбно и любвеобилно куче. Въобще нямам тревоги относно бъдещата й комуникация с детенцето – не мисля да я дистанцирам. Смятам, че колкото повече й се даде възможност да го подуши, да го опознае, толкова по-добре ще е и за двамата. Чела съм за плюсовете и минусите да имаш и животинче, и дете и мисля, че всичко е в нейна полза“, казва Гери. Макар че е кастрирана и никога не е била майка, Роузи усеща състоянието й, често слага муцунка върху корема на актрисата, скимти и отсега си общува с бебето.
Тая година се наблюдава своеобразен бейби бум в театрите: поне 4-5 от колежките на Гери в съсловието също са в положение или наскоро са родили. Тя особено се радва за Евелин Костова, с която са в една трупа и се чуват и виждат понякога, но никога не не си разменят съвети за бременни: според Плетньова
майчинството е изключително лично тайнство
и не е фен на протяжните разговори по темата. Обаче е споделяла с хиляди зрители няколко героини, които са били в това деликатно състояние. „Играла съм 4-5 пъти бременна, раждаща или родила. Още във филма на Светослав Овчаров „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, бях бременна. След това в сериала „Недадените“ бях два пъти бременна: веднъж абортирах, втори път родих. После в една от последните ми роли в театър „Българска армия – „Вкус на мед“ под режисурата на проф. Красимир Спасов, не само през половината време съм по-малко или повече бременна, но накрая започвам и да раждам. В „След репетицията“ по Бергман при Вальо Ганев също има вероятност героинята ми да е заченала“, разказва Гергана Плетньова и с усмивка добавя: „Най-накрая ще разбера какво е и, като се върна, живот и здраве, ще мога да се превъплъщавам вече от личен опит“.
Актрисата със странна нордическа хубост, наследена от дядо белогвардеец, не крие, че въпреки сладостите на бъдещото майчинство тъгува за атмосферата на ул. „Раковски“ 98 – за гримьорните, коридорите, сцената, за специфичния мирис на театъра. Разкрива, че особено й липсва репетиционният процес – с разговорите, опитите, прочетеното за изграждане на образа, влизането в един различен свят, – а не толкова самата изява пред публика. „Аз съм късметлийка: всички роли си ги обичам много. Но особено любим ми е варненският спектакъл „Паметта на водата“, на който щяхме да имаме 100-тно представление, но заради карантината го оставихме за идния сезон. За нас след толкова много години това вече не е точно представление, а друг тип среща. За всички, които участваме, „Паметта на водата“ е терапия – влизаме като в изповедалня и накрая сме като изпрано, изгладено и подредено пране“, говори Гергана за постановката на варненския актьор и режисьор Стоян Радев. С добър послевкус актрисата е останала и след работата над най-новата си роля в „Армията“ – на префинена и саркастична английска аристократка в пиесата „Жена без значение“ от Оскар Уайлд във версията на другия режисьор с име Стоян Радев, софийския. В повечето си спектакли в ТБА („В полите на Витоша“, „Вкус на мед“, „След репетицията“, „Bella Figura”) Гери си партнира
със Стефка Янорова, която много цени
като човек и харесва като актриса. „С нея винаги обменяме по нещо ценно преди и след представление. Тя ми е близък човек, на когото се е случвало да споделям и лични вълнения. С всички момичета се разбираме. В нашия театър, както и преди във Варненския, няма скрито-покрито, заговорничене, интриги. Затова тук имам усещане за сигурност, за цялост“, обяснява Гергана Плетньова. И пак се връща към последните месеци, в които е прекарвала доста часове, без да говори с никого освен със себе си. Ако сме по-съсредоточени във вътрешното си „аз“, без да сме егоисти, ако сме по-смълчани вместо излишно шумни, вероятно ще се справяме по-лесно в стресиращи ситуации като тази с коронавируса, която едва ли ни е изпратена без причина, смята актрисата. И се надява на повече хора това да им е светнало като лампичка. „Не са много онези, които са готови да се срещнат със себе си, да се харесат и да си прекарват времето добре. А аз се вслушах във вътрешния си глас и се разбрахме“, заключава омиротворената Гергана Плетньова.
Монитор
