"Герои като Алексис Зорбас ни напомнят да се радваме и на дребните неща", казва актьорът Герасим Георгиев-Геро за новата си роля в Малък градски театър "Зад канала".

- Геро, имената на някои от твоите герои са станали нарицателни за определен тип житейска философия и възгледи за света – Г-н Балкански, Сирано, Швейк... Сега в Малък градски театър „Зад канала“ отново репетираш такъв образ – Зорба на Никос Казандзакис. Какво в него ти е близко като човешка нагласа?

- Първо, че е от нашия регион, че е балканец. Ние сме много странни, много екзотични птици на Балканите. Но най-важното е начинът му на живот, желанието му за живот, радостта от живота, лекотата, с която гледа на житейските несгоди, застигащи всеки човек. Много философия съдържа този герой: не онази, натруфената с купища думи, за които се чудиш какво означават. Толкова директно и конкретно говори Зорба как трябва да се случват нещата! Както той казва: който е тръгнал със Зорба, рано или късно разбира, че трябва да го слуша повече от владика. Доста неща откривам за самия себе си – неща, за които съм подозирал, но на които не съм обръщал внимание и с пренебрежение съм ги отминавал. Например – че трябва да го живееш тоя живот, да го „хващаш“, да го държиш в ръцете си и наистина да му се наслаждаваш. Да не правиш излишни сметки. Многото мислене спира емоцията, а човешкият живот без емоция е скопена работа според мен. Да се радваш на малките неща. Големите – те ще дойдат, то е ясно. Дали са хубави или лоши, те идват. Но трябва да се вглеждаме в малките неща – те са съставната част на живота, те са ежедневието ни. А гонейки голямото, често с краката си стъпкваме малкото.

- Днес някой като Алексис Зорбас като че ли ни е нужен повече от всякога...

- Мисля, че всички тези класически герои, които изброи преди малко, затова са останали вечни, защото постоянно има нужда от тях. Във времена на технологии, на погледи, вперени в монитора на телефона, таблета, компютъра или телевизора – на всичко, което е електронно, тези истински усещания между човек и човека, между човека и природата са безценни. Хубаво е един такъв стожер като Зорба да ни напомня, че трябва да обръщаме внимание на живите неща.

- Като южняци, на нас, българите, този персонаж много ни харесва. Ще заплени сигурно и публиката на МГТ „Зад канала“, където на 18 януари е премиерата на спектакъла с режисьор Бина Харалампиева. С какво според теб сценичната версия ще изкуши и спечели почитателите на великия роман и на филма по него?

- Няма какво да се лъжем: мнозина са чели романа, но по-голямата цифра е на тия, които са гледали филма с Антъни Куин – харизматичен актьор, който направи Зорба известен по целия свят. Музиката и сиртакито – танцът, който е бил измислен специално за филма от 1964 г., превърнаха Гърция и Крит в популярни дестинации. Зрителите първоначално ще искат да влязат в салона именно, за да видят това, и ние трябва да изпълним желанието, с което са влезли. И при нас има гръцка музика (всъщност авторска на композитора Асен Аврамов), която звучи страхотно, ще пеем на гръцки, а в сценографията на Свила Величкова небе и море се преливат. Помъчили сме се да вкараме в спектакъла морския климат, жуженето на живота. Аз ще бъда абсолютно откровен на сцената и ще се опитаме със Зорба, двамата заедно, хванати ръка за ръка, да преминем през онова, което се случва в романа. Юрий Дачев е направил много интересна драматизация, която ще оживее чрез отлични актьори – Илка Зафирова, Васил Банов, Мак Маринов, Василена Атанасова, Ася Лютова и всички останали...Естествено, ако някой е дошъл да види филма на живо, отсега ще го разочаровам – няма да види филма. Но искахме да вземем емоцията, която той даваше. Дано сме успели.

- Наложи ли се да си припомниш безсмъртната екранизация на Михалис Какоянис „Зорба гъркът“ във връзка с работата в постановката? И ще се стремиш ли да приличаш на Антъни Куин, или ще искаш да се оттласнеш от тази скала?

- Преди месец-два си опресних филма. Аз не съм от тия, които не искат да гледат, за да не се влияят. Напротив. Все пак имаме един еталон – защото Антъни Куин ни е дал еталон за Зорба. И мога да ти кажа, че нещата, които видях в брилянтното му изпълнение, са онези, които и самият аз ги усещам. И то не е копиране – на моменти имаме почти еднакви изразни средства. Много ми беше приятно, като гледах филма, да откривам, че и аз бих реагирал по същия начин...

- Неслучайно са те избрали за тая роля...

- Да, г-жа Харалампиева реши да опита с мен (смее се).

- Разкъсваш ли се между ангажиментите „Зад канала“ и в Сатирата, където също играеш много, или двата театъра взаимно се допълват с възможностите, които ти предлагат? Налага ли се да избираш между комедия и драма?

- Това ни е професията и е чудесно, че има разнообразие. Хубаво е да не ти става удобничко като седиш на един и същи стол, а от време на време да го измъкваш изпод себе си. Аз играя представления и в „Армията“, и в Пловдивския, Сливенския и Хасковския театър, доскоро и в Театър 199. Тая 2020 година е много особена цифрова комбинация; чак след 1020 години ще имаме 3030-а. Това не е случайно. Ето защо съм решил самият аз за себе си да направя някои реорганизации и като работа, и като начин на живот. „Зорба“ е добро начало, защото дава ведър поглед към нещата. Според мене театърът не трябва да се прави на живот и смърт – това не съм го измислил аз, чух го от друг голям актьор, сър Антъни Хопкинс. Трябва да упражняваш професията, докато изпитваш удоволствие; изгубиш ли тая емоция, по-добре да спреш.

- Ти обаче очевидно изпитваш удоволствие на сцената?...

- Изпитвам, но то няма да е вечно, затова гледам да разнообразявам. Не може да ядеш само баклава... Тук се появява някое предложение от киното, там – от телевизията, трябва да се балансират нещата.

- Не от вчера си сред любимите екранни лица на българина. Каква е съдбата на предаването „Господари на ефира“, ще те видим ли скоро пак като негов водещ по някоя национална телевизия?

- Каквото стане – стане, лично аз не съм чул, че ще се връща. А то липсва в ефира, защото беше институция, в която се решаваха или поне се чуваха от екрана проблемите на хората. Снимах през септември едно предаване за „Господари на Уеба“, но натовареността ми е толкова голяма, че нямам вече тази възможност.

- Ако зависеше от теб, кой казус от родната действителност би предложил за разнищване в „Господарите“?

- Демографският проблем е много страшен. Според мен, това е основният проблем на държавата, защото една шепа българи останахме тука, в така наречената Майка България. Всичко е навънка. Аз пообиколих и видях. Това, дето говорят, че сънародниците ни се връщали – няма такова нещо, 98% казват, че нямат намерение и желание да се прибират. От 18- до 50-годишните – хората в силата си, които трябва да създават семейства, да правят деца, да осигуряват работна ръка, да съграждат изкуство, култура, облика на нацията – те са в чужбина. Останахме един остров...

- Споменавал си, че киното е най-новата ти любов. Участваш в два от филмите на Стефан Командарев, като в последния – „В кръг“, си половинката от доста шумно и темпераментно в скандалите си семейство. Беше ли „напеченено“ и между партньорите на снимачната площадка?

- С актрисата Анастасия Ингилизова дотогава не бяхме работили заедно, но ние се познаваме много отдавна и все едно бяхме работили. За мен тя е прекрасен партньор, много талантлив и много верен. Срещу себе си имах тотален професионалист и толкова естествен човек, че нещата се случиха за 3 дубъла, не сме повтаряли повече. Въобще целият екип, който Стефан Командарев създаде, е такъв, че изпитваш само удоволствие от работния процес. Желая му да е жив и здрав и да прави още хубави филми. Но аз с голямо нетърпение очаквам да излезе и един друг филм, на млад режисьор, от когото съм жестоко впечатлен и съм с много добро усещане за бъдещето му – Павел Веснаков. Работното заглавие е „Спасителят в прахта“ и главен герой е Юлиан Вергов, също мой близък приятел и прекрасен актьор, а аз в продукцията играя най-добрия му приятел. С Ивайло Пенчев („Летовници“) пък заснехме „Като за последно“, надявам се да е станала хубава комедия. Киното в момента ме влече, тъй като не съм снимал много и сега взаимно се откриваме и преоткриваме. Обичам предизвикателствата. Отказвал съм филми, в които виждам, че ме бутат към едно и също, защото искам да пробвам различни неща в киното. Само да сме здрави. Работа има. Някой ако ти каже, че няма работа, значи го мързи, да знаеш... Ако си креативен и не можеш да стоиш просто така, ще намериш какво да работиш и къде да се реализираш.

- Добрите актьори винаги имате работа, защото публиката ви иска.

- Факт. Ама трябва да си честен с тая публика. Тя много ясно усеща колко даваш за нея. Някои само искат и тя бързо ги отхвърля. Няма по-голямо чистилище от сцената. Там какъв си, кой те е бутал – звезда ли си, дъщеря ли си, син ли си или любовница на някого – оня, зрителят, вижда какво правиш и казва „да“ или „не“. Аз всяка вечер съм в чистилището, на изпит пред публиката – дали ще ми каже „да“ или „не“. И засега се справям.

- Имаш ли свое обяснение защо си толкова симпатичен на зрителите?

- Защото аз не играя героите. За да предадеш посланието, трябва да СИ този човек, да съпреживееш проблемите му от свое лице, а не да ги изкоментираш. Почнеш ли да „коментираш“ героя си и проблемите му, това вече не е истинско. Е, сигурно има и зрители, които не ме харесват, но това не е лошо. Трябва винаги да си готов да обърнеш и другата страна. Да са живи и здрави и тия, които ме харесват, и ония, които не ме харесват. Аз съм спокоен. Да, нещата не винаги се получава в блясъка, който аз искам, но поне съм честен със себе си и с публиката, че съм дал каквото мога. Пък и то само успехи не може да има. Как се научаваш да се изправяш? Като паднеш. Хубаво е от време на време да се препъваш, за да се сещаш, че не летиш...

 

ВИЗИТКА

* Герасим Георгиев-Геро е роден на 10 юли 1974 г. в Русе

* Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Димитрина Гюрова

* Работил е в театрите в Габрово, Русе, Кърджали, Смолян, Младежкия, а от няколко сезона е кадър на МГТ „Зад канала“ и гост-звезда в Сатирата

* Сред спектаклите, в които може да го гледате, са „Бел Ами“, „Ромул Велики“, „Пияните“, „Стриптийз покер“ (МГТ „Зад канала“), „За какво ви е Дон Кихот?“ (Сатиричен театър), „Швейк“ (театър „Българска армия“), „Двама на люлката“ (Пловдивски театър), „Свалячи“ (Хасковски театър), „Между два стола“ (Сливенски театър) и др.

* Участва в сериалите „Пълна лудница“, „Седем часа разлика“, „Полицаите от края на града“

* На 18 януари Геро излиза на сцената на МГТ в премиерния спектакъл „Зорба“ по романа на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“

* Съпругата на актьора е спортна журналистка, двамата имат 10-годишна дъщеря Йохана

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Едмонд Назарян: Стремежът да съм шампион е по-силен от всичко

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Като видях сълзите на баща ми, се запитах какво съм направил. Майка ми не издържа да ме гледа, брат ми също се бори, разказа за "Монитор" европейският шампион по борба класически стил при завръщането си от първенството в Рим.