Георги Златарев по следите на Елвис Пресли в Мемфис (СНИМКИ)
13

Георги Златарев по следите на Елвис Пресли в Мемфис (СНИМКИ)

Актьорът и група негови колеги заснеха игрален филм за българските емигранти в Тенеси

Актьорът Георги Златарев е обикалял доста из Европа, оставил е следата си по пътища, снимачки площадки и сцени в няколко държави, чийто езици перфектно владее, ала в САЩ за първи път се озова едва миналия месец. „Получи се някакъв много странен абсурд. В България съм снимал в един куп американски продукции и само в два-три български сериала. Първия пълнометражен игрален филм, за който може да се каже, че е български, го снимах в Америка“, отбелязва известният актьор.

Режисьорката Цветана Денкова-Сиси, която от дете живее отвъд Океана и е получила професионалната си подготовка там, събира екип родни звезди за комедията с работно заглавие „Мирис на липа“, посветена на преживелиците на българските емигранти в Мемфис. В сценария й са залегнали случки, които тези абсолютно реални хора са преживели лично, само имената са сменени, казва Златарев. Проектът щастливо го събира в южния щат Тенеси с колеги, с които и в София не са се засичали често въпреки силното взаимно харесване: с Иван Бърнев и Иван Петрушинов, Албена Колева и Албена Михова, Тончо Токмакчиев, Рени Врангова, Йоана Буковска-Давидова… С тях са и познатата от сцената на Сатиричния театър красавица Жанет Иванова, младите актьори Мария Бобева и Ивайло Димитров, които вече живеят в САЩ. Скриптърка е Милена Михайлова, дъщеря на кинематографиста Евгени Михайлов, която пък пристига от Лондон. Жоро Златарев я посочва като една от най-добрите в занаята в световен мащаб.

Сред тези шеметни бг комедианти няма как да не е забавно и на снимачната площадка, и извън нея. Изобщо,

компанията не страда от липса на душа

„Беше страхотен кеф. Обикновено актьорите така казват винаги, каквото и да е станало по време на снимки, но в тоя случай наистина беше огромно удоволствие и да си бачкаме заедно, и да се веселим заедно. Бяхме перманентно в добро настроение“, не крие стожерът на столичния театър „Възраждане“. И леко повдига завесата над своята задача в бъдещата продукция: „Моята роля – за голяма изненада! – е лошият“, иронизира актьорът, който е изчислил, че в 96% от многобройните си участия в чужди екшъни е играл злодей или поне гадняр. Този топъл филм за сънародниците ни в емиграция не е такъв, че да има чак толкова отрицателни герои, но, понеже всички са много симпатични, на този фон на неговия Велко така или иначе се е паднало да е по-особеният, по-негативният, по-антипатичният, да речем, характеризира Златарев своя персонаж, чиято екранна съпруга в „Мирис на липа“ е русата Жанет. 

Българинът е във възторг от хората от американския Юг. „Не знам какво мислят в САЩ за южняците, но според моя опит те са прекрасни – невероятно добронамерени, усмихнати, поздравяват те на улицата, дори да си непознат, и ти пожелават хубав ден, просто ей така“, споделя впечатленията си Жоро. Там артистите ни се срещат с истински български емигранти, които в щата Тенеси, противно на клишето за нашенци в чужбина, се оказват много сплотени и успешни. „Сънародниците ни са обединени, помагат си и са изключително патриотично настроени. Не в онзи патриотарско-националистичен смисъл: да веят знамена и да пеят хайдушки песни. Но по къщите им си личи, че не се опитват нито да се правят на американци, нито да забравят, че са в Америка, нито да забравят, че са българи“, обяснява Златарев, който заедно със снимачния екип е бил на доста бг адреси в Мемфис.

„Като кажем: българите се мразим и си завиждаме – добре, че са българите, за да съществуват омраза и завист по света, иначе щяха да изчезнат. Пълни глупости“, гневи се актьорът, който продължава и с впечатленията от Тенеси да защитава една от коронните си тези, изскачаща от почти всеки негов пост във Фейсбук: да престанем да се подценяваме и сами да си налагаме негативен образ като народ.

Пътуването на Жоро Златарев и колегите му до Мемфис е по-продължително от обичайното. Първият етап е София-Истанбул, от Истанбул Жоро и Иван Петрушинов хващат полет за Чикаго, който вместо 11 трае цели 12 часа, тъй като над Чикаго се вие ураган и еърбъсът трябва да прави кръгчета над пистата. „Когато започна да каца и излезе от облаците, се озовахме едва на 30 м над земята, почти кацнали“, припомня си Джорджи. Заради гъстите облаци полетът за Мемфис е отменен и двамата българи преспиват на летището, преди да хванат на другия ден следващия. Така, с перипетии, започва и филмът, заради който са там: героят на Иван Бърнев пристига със зелена карта в града и, след като попада сред установилите се там сънародници, на главата му се струпват какви ли не неща, за радост – предимно смешни. Паметен за Жоро Златарев остава денят, в който са снимали в

старо американско автокино като от ретро-филмите

Такива кина и в САЩ днес са рядкост – американците купуват все по-големи телевизори, все повече са абонирани за множество стрийминг платформи и си имат цялото световно кино вкъщи, както впрочем и ние („А такива маниаци като мен имат и тонколони за домашно кино, и още един куп съраунди“, добавя Жоро).

За филма си Сиси Денева е намерила част от финансирането от Община Мемфис – в страната в момента има вълна на интерес към филми, които третират проблемите на различните общностите в САЩ, обяснява Златарев. Макар представителите им да са вече американци, всеки от тях е донесъл в началото своя начин на живот и привкус от него все още се пази. „Всеки идва в САЩ със своята лудост, но на тая държава това й е великото – че те приема какъвто си и то по никакъв начин не ти пречи да бъдеш американец“, разсъждава българинът относно пословичната местна толерантност. И признава, че през цялото време е имал усещането, че някога е бил там и че сега се връща, а не че отива в Америка… Въпреки че в Тенеси всичко е доста специфично: автомобилите, пътищата, фантастичната кухня. Ако напр. на магистралата сте група коли, трябва да карате със значително по-висока скорост от разрешената, иначе може да ви спрат полицаи, задето затруднявате движението, разказва той. Нашите артисти, които шофират коли там, бързо свикват. Или пък прословутата пържена храна: тяхната панировка е като огромна мекица, в средата на която има малко пиле. Жоро и Тончо успяват да посетят най-известния ресторант за пържено пиле и още си облизват пръстите. Влизат да послушат и групите, които свирят в клуба на Морган Фриймън на 100 км от Мемфис.

Мемфис е всеизвестен като столица на блуса, но Жоро, който е от най-добрите фотографи сред актьорите ни, прави своите най-забележителни кадри от пътешествието в Нешвил – столицата на кънтрито. Някои от тях напомнят картини на

големия американски художник Едуард Хопър

(1882-1967) с неговите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема меланхолия. „Там много често се чувствах като в негова картина, обясних си доста неща от творчеството му“, казва Златарев, който страшно харесва великия реалист на ХХ век и се радва, че сценографът Елена Иванова използва негови фрагменти в декора за „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс – спектакъл на театър „Възраждане“, в който актьорът изпълнява главната роля.

Да си в Мемфис и да не отидеш да видиш Грейсланд – дома на Елвис Пресли, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Златарев, естествено, не пропуска. „Бях се настроил, че ще бъде някакъв тежък кич, сещайки се за костюмите на Елвис с пайети и камъни, и като се добави и фактът, че това е втората най-посещавана сграда в САЩ след Белия дом, очаквах да е крайно туристическо“, връща лентата той. Остава обаче изумен: имението и сградата са доста по-малки, отколкото е предполагал, и са подредени със забележителен вкус.  „Във всяка стая си личи колко силно Елвис е търсел семеен уют, спокойствие и топлина. Това усещане просто те обгръща и покъртва щом прекрачиш прага“, споделя Жоро. За него човешката уязвимост на артиста сякаш е най-голямото откритие за Краля на рока, направено на местна почва. Легендите за Елвис в родния му град са по-живи откъдето и да било: пълно е с конспиративни теории, според които той, Мерилин Монро, Хитлер и още неколцина пребивават инкогнито някъде из Латинска Америка. Но повечето тамошни познати на Златарев се отнасят към тях с подобаващо чувство за хумор.

Връщането на родна земя след приключване на снимачния процес не минава без трусове: двама от екипа дават фалшив положителен резултат при тест за COVID и това забавя със седмица прибирането. „То леко обърка програмата на няколко театъра в България, но вече всички влязохме в ритъм“, с усмивка обобщава Георги Златарев.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.