0

К ласически психологически театър с детайлно извайване на актьорските превъплъщения предлага младата режисьорка Весела Василева със своя прочит на тежката драма „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс на общинската камерна сцена „Възраждане“.

Класически психологически театър с детайлно извайване на актьорските превъплъщения предлага младата режисьорка Весела Василева със своя прочит на тежката драма „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс на общинската камерна сцена „Възраждане“.

Пиесата на големия американски драматург не е поставяна у нас точно от 30 години, когато Здравко Митков я вдига „Зад канала“ с Чочо Попйорданов и Бойка Велкова в главните роли. Сега на тяхно място са двама също силно впечатляващи актьори: Георги Златарев и Жана Рашева.

Героят на Георги Златарев, който е в центъра на конфликт със себе си и света, е мъж в тотален психически срив. Неговият Лари Шанън е бивш свещеник, позволявал си да мисли и проповядва „еретично“, затова, понастоящем разпопен, в криза на вярата, търсещ ново упование. И вече с друга професия - водач на туристически групи от дами, пътуващи от САЩ към предполагаемата екзотика на Мексико. Той отчаяно се опитва да откаже алкохола и сексуалните изкушения, да се върне към църквата или да намери нещо смислено, за да се задържи в живота. За момент сякаш го намира - във внучката художничка на странстващ поет (Донка Аврамова-Бочева/Саня Борисова и Стефан Мавродиев). Тя е сродна наранена душа, затова само тя разбира неговата. Никой друг не може да усети болката да живееш - нито веселата вдовица Максийн (Жана Рашева), нито младото момиче, което се опитва да се впие в него (Виттория Николова), нито учителката й сухарка (Мариана Жикич), нито колегата му Джейк Лата (Свежен Младенов), дошъл да вземе групата му и ангажимента му... Всеки от тях го убива по мъничко. Шанън е като уловена игуана, която може да отхапе опашката си, за да си върне свободата, но не и когато въжето се впива в шията... Тогава е нужна помощ. Ще я намери ли? Преподобният Лари Шанън, в сложно и проникновено изпълнение на Златарев, отчаяно я търси, без да крещи и без дори да прошепти молба. Джентълмен и стоик въпреки всичко...

„Пластическите елементи трябва да са сдържани, за да не доминират над по-важното - човешките стойности“, дава насоки за бъдещи постановки авторът Тенеси Уилямс при завършването на творбата през 1960-а. Тук тези елементи са наистина малко, но пък доста силни: разкрепостеното вилнеене на Максийн на плажа и особено срещата на Шанън и Джейк Лата - ефектно хореографирана, двусмислена сцена, в която думите изразяват едно, а интонацията и движенията - нещо различно...

Интересното пространствено решение на сценографа Елена Иванова осигурява „тунел“ за свободно движение на персонажите между огромни плакати с романтични картини. Преводът на пиесата е на Златна Костова, а стиховете, звучащи в спектакъла, са на Чарлс Буковски и Георги Борисов.