В дните, в които медиите и Фейсбук изригнаха срещу безумната фолк изцепка, запратила прощалното стихотворение на Никола Вапцаров сред декорите и антуража на евтин бордей, един от последните узнали за скандала се оказа актьорът Георги Златарев.

Човекът, вложил интелект и душа в извайването на образа на поета във филма на Мая Вапцарова „Ти помниш ли...“, обаче за изненада на мнозина не приема въпросния конфуз лично, а с разбиране: „Аз съм убеден, че чалга певицата (Антонина – б.а.) с абсолютна искреност е подходила към тези строфи, защото смята, че Вапцаров е страхотен и те са я вдъхновили“, казва той и пояснява: „Поне от 8 десетилетия насам учителите са сред най-ниско платените в България. Като се изключат отделни личности с мисия, тая професия започнаха да я вършат хора, които нямат на разположение нищо друго. А когато дълги години образованието е скапано, резултатите са тези. Просто преобладаващият вкус е такъв...“. За магнетичния актьор по-големият проблем се крие другаде, зад гърбовете на певачките с големи бомби. „Често зад подобни проекти в жанра стоят доста известни светски особи. Сигурен съм, че и сега някой с претенции за интелигентност е измислил начинанието“, подозира той.

Златарев си признава, че

 

не е фен и на версията на Лили Иванова

 

по същото стихотворение, „Прощално“. Според него трябва да има нещо твърде болнаво в това да избереш за песен точно тази творба, която поетът е написал пред тайнството на смъртта – няколко часа преди да го разстрелят, знаейки какво ще му се случи буквално след малко. Актът може да се нарече и болезнено невежество... Но артистът, създал десетки запомнящи се роли на сцената на театър „Възраждане“ и в куп престижни чуждестранни филмови продукции („Спартак“, „Джо Петрозино“, „Фермата на чучулигите“, „Генерал Дела Ровере“), не иска да участва в гръмкия хор на възмутените и обобщаващите, че за нас, българите, не е останало нищо свято. „Навсякъде по света има идиоти, които се гаврят с ценни и стойностни неща. Навярно и в САЩ, когато излезе „Ейбрахам Линкълн – ловецът на вампири“, доста хора са били озадачени от този нелош филм, в който един от най-великите умове на страната е представен като каратист, трепещ вампири нощем“, коментира той. И настоява да не генерализираме, а да назоваваме конкретните майстори на постижения и гафове. Когато Григор Димитров стане шампион, това не значи, че всички българи сме шампиони. Когато той се спъне и изиграе някой мач смотано, това също не значи, че ние, българите, сме се провалили, защото „сме си такива“, дава пример актьорът, апелирайки за персонално отношение и отговорност във всички сфери – от фолка до политиката. Репликата „всички политици са маскари“ работи за политиците маскари и ги оправдава, твърди Жоро. Относно Вапцаров той отдавна е категоричен: може някои да го наричат агент на СССР или терорист, но за него гениалността в неговата поезия и то – не в родния контекст а в световен, е достатъчно основание да не го съдим за това какъв е бил извън белия лист. В сградата на парижката Сорбона са изписани фрази на творци от цял свят и единствените български са „Настане вечер, месец изгрее...“ („Хаджи Димитър“) на Ботев и Вапцаровото „Прощално“ – стихчето на чалга певицата, отбелязва не без горчив сарказъм той. Към пародията, не към оригинала.

В „Ти помниш ли...“ на Мая Вапцарова – документален филм с игрални елементи, преди десетина години Георги Златарев влиза след като са го извикали на кастинг. „Имам високо чело, сключени вежди, леко съм отнесен като поет – защо пък не?!“, казва си актьорът, без да очаква кой знае какво. Вече е установил, че не е сред фаворитите, избирани за бг продукции, за разлика от чуждестранните снимачни екипи, които редовно разчитат на него не само защото владее няколко езика, но и заради разностранните му професионални дарби. Магьосникът на грима и перуките Димитър Коклин слага на главата му едно тупе, предназначено специално за актьорите, които се явяват за ролята на Вапцаров. Ефектът е поразителен. „Митко ме погледна и обяви: „Ми да си ходим по къщите вече,

 

какъв кастинг ще правим оттук нататък...

 

Майо, виж го тоя!“ Дори и аз се изненадах, извадих си фотоапарата и се щракнах на огледалото“, не крие претендентът. Режисьорката е не по-малко впечатлена – усетила е у Златарев нещо неизразимо от духа на своя знаменит роднина и решението кой ще го въплъти на екрана е взето светкавично.

Лесно ли е да изиграеш образ, заседнал от поколения в колективното съзнание на българите? „Чувствах се умрял от страх, особено като се има предвид, че това е персонаж, за когото страстите и до днес са на двата полюса“, откровен е актьорът. Освен всичко, дотогава той не е влизал в Гарнизонното стрелбището и заставайки пред оная релса, на която са връзвали и убивали хора заради политически възгледи чак до 1976 г., си дава сметка, че всяка дупка по нея е от куршум, преминал през нечие тяло... „Ето защо съм щастлив, че живея във времето, в което живеем в момента – фактът, че можеш да излезеш на площада и да си кажеш мнението, е свобода, за която огромна част от човечеството още си мечтае“, отсича Телецът Жоро с привичната си разпаленост по всевъзможни обществени въпроси.

Много важен филм в кариерата на Георги Златарев е „Сивата зона“ на Тим Блейк Нелсън, режисьор и актьор, работил с братя Коен. В зората на новия век това е най-скъпата продукция, снимана у нас: в с. Житен „построяват“ целия концлагер Аушвиц с газовите камери и крематориумите, защото историята разказва за „зондеркомандосите“ - затворници, които срещу определени облаги вършат черната работа на нацистите по масовите убийства и разчистването на труповете. Жоро, който е завършил театралния колеж „Любен Гройс“, попива как се играе в киното от майстори като Харви Кайтел, Стив Бушеми, Дейвид Аркет, а режисьорът Тим толкова го харесва, че „разтяга“ ролята му в повече от 20 снимачни дни, вместо за 2-3, както е предвидено по сценарий. „Беше неописуемо, имахме зловещи сцени, всички живеехме в калта“, споделя българският актьор и добавя, че този филм донякъде е кодирал нетърпимостта му към национализма. „Аз съм патриот и точно затова не съм националист. Диаметрално противоположни неща са. Национализмът се захранва с омраза, с търсене на врагове, а патриотизмът – с любов и толерантност“, прецизира Златарев.

В международните му участия през годините обаче най-много го е впечатлил един на пръв поглед изключително дребничък жест. Снимат на вила в Бояна епизоди от „Икона“ по Фредерик Форсайт, пада вечер и става хладно. В някакъв момент освобождават звездата на продукцията Патрик Суейзи за цигара пауза. Излизайки от площадката, американецът вижда, че българският му колега е по къс ръкав и му казва: „Чакай, сега ще ти донеса яке да се загърнеш, че тук ще умреш от студ...“. Икона!

Сега Джорджо е на италианска вълна. Наскоро

 

в Рим е приключил снимките за 4-сериен филм

 

за телевизия RAI с режисьор Рики Тоняци, син на митичния Уго Тоняци. Сценарият на „Обещаният живот“ (La vita promessa) чака отдавна и първоначално главната женска роля е била за София Лорен. Впоследствие обаче я получава Луиза Раниери – двойничката на Моника Белучи, известна от рекламата на студен чай („Antonio, fa caldo...). Ето с такива жени си партнира българинът на екрана... В своя театър репетира с Лилия Абаджиева комедията на унгареца Жолт Пожгай „Защото на мама така й харесва“, където пак го раздава италианец. Премиерните дати са 16 и 17 юни. Този уикенд пък е на фестивала Варненско лято с номинирания за „Аскеер“ спектакъл „12 гневни“. Предишната вечер има ангажимент в Габрово и оттам до морската столица ще отпраши с любимото си колело, с което е навъртял над 30 000 км. Рекордът му обаче е пробег от София до Бургас – близо 400 км за един ден. Така къса нервите на колегите си от трупата, които пътуват по турнета с автобус, а той върти педалите след тях...

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини