Н а 16 юни Рицаря на смеха Георги Парцалев щеше да навърши 95 години. Четири дни по-рано витрините на книжарниците заблестяха с лика му, който грее от най-новата биография на актьора „Георги Парцалев: Хамлет от град Левски“ дело на Георги Тошев и издадена от „Книгомания“.
На 16 юни Рицаря на смеха Георги Парцалев щеше да навърши 95 години. Четири дни по-рано витрините на книжарниците заблестяха с лика му, който грее от най-новата биография на актьора „Георги Парцалев: Хамлет от град Левски“ дело на Георги Тошев и издадена от „Книгомания“.
В 240 страници между луксозните твърди корици журналистът за пръв път е събрал хронологично и без субективизъм животът и професионалното израстване на най-емблематичния български комедиен актьор. Свидетелства за живота му, непубликувани кадри от личния му архив, непоказвани портрети с поименни автографи, спомени и изповеди на най-близките колеги и приятели до Парцалев – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Латинка Петрова, Лили Иванова, Славчо Пеев, д-р Никола Пъдев, (близък приятел на актьора), Зако Хеския, Константин Коцев, над 300 снимки дават нов поглед към големия талант. В изданието е включено и единственото по-пространно интервю на Георги Парцалев от 1983 г., отпечатано в сп. „Отечество”, проведено от Мария Незнакомова, както и пълен списък на неговите театрални и филмови роли, които са над 70.
„Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” се ражда като идея още преди три години, след като в поредица от спонтанни и независими един от друг разговори на Георги Тошев с Татяна Лолова и Стоянка Мутафова те определят Георги Парцалев като най-големия български артист. Същото споделя и Лили Иванова. Преди години историкът Борис Цацов получава от Парцалев куфар с личния му архив. Съхранява го до сега, но не се осмелява сам да разкаже истината. След като прочита биографичните книги „Романът на моя живот” (за Стефан Данаилов) и „Невена Коканова. Години любов”, решава да повери куфара с документи и снимки на Георги Тошев. "Тази книга е едно от най-трудните ми пътувания в професионалния ми живот. Разбрах, че всъщност нищо не знаем за Георги Парцалев. А с този куфар с архиви изскочиха толкова много и лични неща, които ни дават възможност да вникнем и разберем душевността на Парцалев. Това издание набляга на живота и ролите му; то е опит да се подреди и обясни случилото се”, казва авторът.
***
Откъс:
За първа пиеса била избрана „Баня“ на Маяковски. Ролите в нея са много, но повечето малки. Как да се удържи егото на толкова талантливи артисти, зарязали театри из цялата страна, за да блеснат на софийска сцена!
На Парцалев е отредена епизодична роля на бюрократа Оптимистенко, секретар на главния герой Победоносов. Въпреки незначителната си поява в спектакъла Георги положил огромни усилия да направи интересен и запомнящ се образ. Прекарвал дълги часове в Народна библиотека, за да изчете всичко за Маяковски. Там се запознал със студентка по руска литература от Силистра на име Анастасия, с която изживели романтична любов. Двамата често били забелязвани в Докторската градина и в малката сладкарница на ул. „Иван-Асен“, където редовно си поръчвали боза и реване.
Анастасия и Георги прекарвали цялото си свободно време заедно, говорейки за руска литература и театър. Момичето, което било 9 години по-малко от актьора, е запленено от деликатността на своя кавалер. Техните любовни отношения продължили няколко месеца и приятелите му били убедени, че най-сетне Георги е срещнал жената на своя живот. Но съдбата била отредила друго.
Един ден Анастасия внезапно изчезнала. Случило се седмица преди премиерата на „Баня“, която се състояла на 7 април 1957 година. Парцалев бил крайно разтревожен.
Издирвал я в университета, в квартирата, молел нейни колеги и приятели да ѝ предадат да се обади. С часове стоял пред входа на кооперацията на ул. „Дунав“, където била нейната квартира. Отчаян, той бил готов да зареже спектакъла и да замине за Силистра, за да я открие. Осъзнавал обаче, че ако го направи, това ще сложи край на артистичната му кариера завинаги.
Любовта или бъдещето му на сцената? Това е въпросът, който не му давал покой.
Дошъл денят на премиерата. Културната общественост нямала търпение да види първия спектакъл на новия театър.
Представлението се играело в салона на „Сълза и смях“, билетите отдавна били разпродадени.
„Баня“ се превърнала в най-очакваното събитие в столицата. Според амбициите на режисьора Сърчаджиев спектакълът „трябва да промени публичните представи за хумора в България, да се отличи от всичко, което дотогава се прави в предшестващите раждането на театъра сатирични спектакли“. Държи в тайна финала на пиесата. Всички били изнервени от неизвестността, пред която са изправени в най-важната част от спектакъла. От финала зависели и аплодисментите на публиката.
Започнала премиерата. Артистите били напрегнати – нов театър, нов революционен спектакъл, липса на финал. При всяко прибиране зад кулисите се споглеждали с надежда някой да знае как ще завърши това театрално приключение.
Сърчаджиев събрал трупата в антракта и разказал финалната сцена – положителните герои се въздигат, а отрицателните потъват в оркестрината. И така, най-важната част от представлението се изиграла на прима виста. Всеотдайният Парцалев, макар и с малка роля, се хвърлил самоотвержено в кошарата на оркестъра. След него скочили Стоянка Мутафова и другите отрицателни герои.
„Беше такъв зор да се сместим. Приличахме малко на опълченците на Шипка – всеки се мяташе, където види. В цялата суматоха изведнъж чувам Георги с типичната му провлачена интонация: „Мааани се ма, че си тежкотоварна, ша ма смачкаш! Ще спра да дишам!“. С единия лакът за малко да му разбия устата.
Затъмнение. Публиката гръмна в аплодисменти. Спогледахме се с Парцалев и другите „лоши“ герои. Явно чудото се случи!“
Новият театър на сатирата в София направил силна заявка за бъдещето. Всички били превъзбудени и щастливи от успешната премиера, само Георги останал умислен. Зевзекът, когото всички харесвали именно заради чувството за хумор, внезапно станал мълчалив. Извинението му за пред другите било, че е замаян от успеха.
Никой не подозирал, че вълнението на Парцалев не е само заради този толкова очакван и жадуван дебют на голямата театрална сцена. Сърцето му оставало разбито от неизвестността, той гаснел по своята изгубена любов Анастасия.
Монитор
