Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ: Събрахме 40% по-малко пари в пандемията

Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ: Събрахме 40% по-малко пари в пандемията

  • Върнахме 70 млн. лв. на гражданите миналата година
  • В кризисната 2020 г. сами поискахме 4 месеца да няма запори и изпълнение по нашите дела

- Г-н Дичев, каква е събираемостта на частните съдебни изпълнители през 2020 г.?

-Към момента разполагаме само с данните за първите 6 месеца, но е явна тенденцията на спад от около 40% в събраните суми в процентно изражение в сравнение с предходни години. Единствено изключение са делата в полза на граждани – при тях се регистрира ръст. ЧСИ са успели да възстановят на граждани близо 70 млн. лв. през тези 6 месеца. Това са суми за неизплатени заплати, издръжки, невърнати заеми, обезщетения на пострадали при ПТП и тежки криминални престъпления. За някои от хората това е единственият източник на приходи в тежката ситуация около COVID-19. Ако се върнем към всички вземания, събраната сума е едва 300 млн. лв. Най-много средства са възстановени в полза на търговци и други ЮЛ – 95 млн. лв., след това са банките с 90 млн. лв. (техните вземания в голямата си част са прехвърлени на колекторски фирми), а сумите в полза на държавни органи, общини и съдилища са 48 млн. лв. Причината за тези резултати на първо място е световната пандемия, но и реакцията на ЧСИ спрямо нея. Докато част от икономически активните субекти спряха да работят принудително, ние спряхме да работим напълно съзнателно. По наше искане парламентът силно ограничи дейността на ЧСИ за цели 4 месеца, така че тази година със сигурност ще е най-слабата като резултати от 15 години насам.

- Намаляват или нарастват изпълнителните дела?

- Намаляват вече няколко години. Номинално спадът е около 20% за последните 6 месеца, но всъщност е повече, тъй като голям брой дела се прекратяват поради т.нар. перемпция, когато взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от 2 години. Значителен брой от тези вземания след това се образуват отново от кредиторите и статистиката ги отчита като нови производства, но всъщност са стари такива. Новите дела са 78 хил., най-много на търговците – 32 хил., следват тези на държавата, общините и съдилищата – 31 хил., след тях се нареждат гражданите с 8 хил. и в дъното по традиция от последните години са банките със 7 хил. При тях политиката да прехвърлят големи пакети от вземания на колекторски фирми е трайна и категорична. Т.е. можем да кажем, че тенденцията е – ЧСИ са партньор основно на бизнеса, държавата и гражданите, когато те събират задълженията си.

- Какво е положението с публичните продажби?

- Публичните продани на имоти са в пъти по-малко от обичайното - 1607, а на движими вещи едва 208. Въводите във владение са само 199, като имате предвид, че много от тези действия не са вследствие на принудително изпълнение за паричен дълг, а са въз основа на съдебно решение, с което е разпоредено тяхното извършване.

- Камарата сама предложи няколко месеца през 2020 г. да не се събират дългове. Как пандемията повлия на събираемостта и съответно на продажбите?

- В кризисната 2020 година нашата професия беше първата и единствената, която сама поиска да бъде ограничена със закон голяма част от дейността й, което продължи не 2, а цели 4 месеца. Вижте цитираните цифри - това се отрази силно негативно както на събираемостта и броя на продажбите, така и на приходите на канторите, които се изправиха на ръба на своето оцеляване. В условията на безпрецедентна здравна криза ЧСИ обаче поставиха на първо място обществения интерес, а не своя. Ние изпълняваме публичната функция по изпълнение на съдебни решения и регулация на задлъжнялостта. Ако се бяхме впуснали да действаме като „събирачи на дългове“, щяхме да нарушим именно този баланс, който сме призвани да пазим. Това показва изключителната зрялост на ЧСИ като общност и като институция.

- Какво трябва да се направи, за да се облекчи положението на хората в пандемията?

- Трябва максимално бързо да се въведе процедурата за доброволно изпълнение и колкото се може повече електронизация в изпълнителния процес. Парламентът по неизвестни причини, след като вече беше приел на първо четене доброволното изпълнение, на второ гласуване не го одобри. А то спестява на гражданите и бизнеса стотици милиони разходи за съдебни и изпълнителни производства (знаете, че едно задължение от 100 лв. може да достигне и 1000 при тях, както посочих по-горе), позволява на длъжниците да разсрочат и то неограничено във времето своите задължения, кредиторите да получават дължимото им се веднага, а не след години съдебни процеси, като цялата процедура е абсолютно безплатна за длъжниците. Този механизъм функционира в множество европейски държави, като характерното за него е, че длъжниците пак общуват със съдебните изпълнители, но писмено и без никаква принуда, т.е. няма запори на сметки, на заплати, на пенсии, няма описи и продажби на имущество. Няма го и психическият тормоз, характерен за нерегламентираното събиране на дългове. В същото време длъжниците могат по всяко време да прекратят процедурата с едно голословно твърдение, че не дължат сумите, същият ефект настъпва и ако не платят нищо през 2-та месеца от получаване на поканата за плащане. Съдебните изпълнители, освен че носят всички видове отговорности – гражданска, наказателна и дисциплинарна, са обект на постоянен контрол от 8 държавни институции и гражданите могат веднага да се защитят и при най-малкото съмнение за нарушение. Смисълът на доброволното изпълнение е колкото се може повече дела изобщо да не се образуват при ЧСИ, да не се стига до принудително изпълнение и да се спестят на хората значителни средства.

- Как процедирате, когато длъжник е болен от COVID-19 или има финансови проблеми заради него?

- В тази тежка ситуация се опитваме да сме още по-внимателни по делата, да търсим индивидуален подход към длъжниците, да работим с убеждаване и медиация и по-малко принуда. Няма как да знаем, че някой е болен, ако самият той не ни каже. Съветът ми е - ако сте в беда, информирайте ЧСИ или служителите в кантората, за да търсим най-удачното решение – отлагане на действието, разсрочване или отсрочване на задължението и т.н. По същия начин стои въпросът със запорите на банкови сметки, когато по тях постъпват заплати, пенсии, социални помощи. Заради банковата тайна ЧСИ нямат никаква представа има ли средства по сметките и с какъв произход са те. Те може и да са несеквестируеми (сумите до размера на МРЗ – 650 лв., както и социалните помощи са защитени и следва да се оставят на длъжника), но ако самият той не ни сезира, като представи какъвто да е било документ, от който да е виден произходът и размерът на сумите, ние няма и да разберем, че сме превели на кредитора защитени по закон средства.

- Как ще коментирате промяната в Закона за задълженията и договорите, приета през ноември м.г., според която с изтичането на 10-годишна давност се погасяват дълговете на физически лица?

- Камарата на ЧСИ беше единствената институция, която категорично подкрепи въвеждането на тази давност. Позицията ни е, че трябва да се премахне фигурата на вечния длъжник не само по юридически, социални и хуманни причини, но и с оглед негативното й отражение върху стопанския оборот и доходите на населението. Има възможност за ново начало и хората, които по обективни причини не могат да се издължат, трябва да я получат. Те обаче трябва да знаят, че давността не се прилага служебно и трябва да се позоват на нея пред съда, а не пред ЧСИ. Кредиторите от своя страна пък, за да не загубят вземанията си, трябва своевременно да предприемат съответните законови действия за тяхното събиране.

- През декември м.г. бе отбелязана 15-годишнината от създаването на частните съдебни изпълнители у нас. Какво показва равносметката? Какво е постигнато, какво предстои?

- Гражданите и бизнесът получават защита на нарушените си права в съда. Когато обаче дадената чрез съдебното решение защита остане само на хартия, няма нито върховенство на закона, нито правова държава, нито справедливост. Така че постигнатото е изключително много, защото у нас вече всеки един съдебен акт се привежда в действие. Забравихме каква беше ситуацията преди 15 години – стотици хиляди неизпълнени съдебни решения, ширещо се силово и незаконно събиране на непотвърдени от съда дългове срещу огромни комисиони от „здрави момчета“, отчаяни кредитори. Иначе сухите цифри са: събрана сума 12 млрд. лв., а в държавния бюджет, без да е изразходена и една стотинка на данъкоплатците за тази дейност, са внесени 1.2 млрд. лв. Всяка година на граждани се възстановяват над 150 млн. лв. С цел максимална публичност и полезност със собствени средства създадохме две информационни системи - тази на заведените изпълнителни дела в страната и регистъра на публичните продажби. Положихме много усилия у нас да се въведат електронните търгове през 2017 г. НС прие нашите предложения в ГПК и до няколко месеца очакваме те да стартират. Съвместно с МП постигнахме много по отношение на контрола върху ЧСИ, няма друга юридическа професия у нас, която да е под постоянния надзор на толкова много държавни институции. При 193 ЧСИ само в последните години влезлите в сила дисциплинарни наказания са 115 глоби, от които 32 в размер над 5 хил. лв., 4 предупреждения за лишаване от права и 19 лишавания от права. Ние сме и единствената правна професия, за която е предвидено наказание отнемане на права завинаги, пак по наше предложение през 2017 г.

ВИЗИТКА

Георги Дичев завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”.
От 1997 г. до 1999 г. е юрист в приемната на президента.
От 1999 г. е съдия-изпълнител при СРС.
На 26 ноември 2005 г. на учредителното събрание на КЧСИ е избран с пълно единодушие за председател на Съвета на камарата, а през януари 2009 г. е преизбран за втори мандат.
На 31.1.2015 г. е избран трети път за председател на КЧСИ

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.