Най-често налагаме санкции за повредени преливници, казва в интервю за "Монитор" председателят на ДАМТН.

- Ген. Войнов, колко от 414-те язовира, изискващи спешен ремонт, в момента са в експлоатация?

- Почти всички те се поддържат на кота мъртъв обем. Не се пълнят. Природата обаче не се съобразява с нашите предписания.

От тях 18 вече са одобрени и е започнала подготовка на проектосметната документация за ремонта. След като тя бъде готова и след обявяване на обществената поръчка, най-късно през пролетта ще започнат ремонтите. По разпореждане на министъра на икономиката в тези 18 бяха включени и язовирите „Огоста” край Монтана и „Бели Искър” в Софийска област. От област Благоевград в списъка са яз. „Лялево дере 1“ и яз. „Сушица“. В Софийско, освен „Бели Искър”, е и „Джахов мост“. В област Кюстендил е яз. „Долистово“. Във Врачанско първо ще се ремонтират 3 водоема - яз. „Три кладенци“ и яз. „Девене“ в с. Девене, и яз. „Лесура“. Яз. „Павел 1“ и яз. „Горния капчук“ са в списъка за област Велико Търново, в Шуменско - яз. „Дибич“, а в Добричко - яз. „Смолница 2“. От област Бургас в списъка на 18-те е „Ябълчево 2“, в Ямболско - яз. „Пчела 000004“, в Старозагорско - яз. „Априлово“, в Пловдивско - яз. „Керезлъка“, и в област Пазарджик - яз. „Дюлево 1 (Голуша)“.


- Ще бъдат ли достатъчни отпуснатите от кабинета 500 млн. лв. за всички?

- Искам да подчертая, че тези пари не са чак толкова много. Сумата иначе е впечатляваща, но не бива да забравяме, че през последните 30 години не са влагани никакви средства за поддръжка и нормалната техническа експлоатация на язовирите, особено на малките. Само за „Рогозен-1”, който аварира, бяха дадени спешно 3 милиона за ремонта на язовирната стена. Отпускането на парите подразни някои, но това е единствено правилното решение, за да може да се започнат ремонтите на съоръженията.

Голяма част от язовирите са строени доста отдавна, през 50-те и 60-те години на миналия век, и това не бива да се забравя. От тогава е минало много време и сега е моментът нещата да си дойдат на мястото.


- Има ли от тях водоеми, които да са опасни?

- Като хидротехнически съоръжения те всички са опасни. Особено когато бъдат оставени без контрол, както беше случаят през 2012 г. със стената на язовир „Иваново“, която се пропука и няколкометрова вълна заля село Бисер, Хасковско. Пред природата сме безсилни, но трябва да си вършим работата и да вземем всички мерки, за да предотвратим рисковете за тежки последици.


- Какви са най-честите повреди по язовирите?

- Повредите по преливниците, основно изпускателите или деформации на язовирните стени. Преди всичко откъм водния откос, с нарушения по каменната му броня и откъм въздушния откос. На места язовирните стени са обрасли с толкова растителност, че приличат на джунгли и трудно може дори да се стигне до тях, за да бъдат проверени от експертите на агенцията. Корените на дърветата разрушават насипните стени на тези водоеми, което може да доведе до непредсказуеми последици. Това е резултат от безхаберието в последния над четвърт век. Едва от 3 години държавата пое голямата отговорност за контрола и нормалната експлоатация на тези съоръжения. Преди това на практика те бяха оставени на произвола на съдбата. Над 80% от язовирите в страната са собственост на общините. Навремето, когато кметовете са ги приемали като актив, не са се съобразили с голямата отговорност, която изисква стопанисването им. Не бива да забравяме, че България не е богата на водни ресурси. И язовирите са важна част от инфраструктурата за опазването и разумното им използване. Тяхната експлоатация изисква много средства.


- За последните месеци има ли санкционирани стопани на водоеми и за какво?

- Много са. И най-често санкциите са именно за неизправностите на преливниците на язовирите, на основните изпускатели и по язовирната стена.

- До миналата година преброихте над 6800 язовира. Колко време отне установяването на общия им брой?

- 6818 са язовирите в страната, установени през миналата година. Трябваха ни две години и половина, за да уточним точния брой. Документацията за тях я получихме в насипно състояние. На практика в България не се знаеше колко точно са язовирите. Да не говорим за нормална техническа експлоатация. Как обаче да стане това, като не се знаеше къде и какво има? Тази страница вече е затворена. Вече имаме конкретна информация за всеки изкуствен водоем, за състоянието на язовирната стена.

- За колко водоеми е дадено предписание за извеждане от експлоатация?

- Има доста заявления от общините за извеждане от експлоатация. Стремежът на немалко от местните власти е да се ликвидират язовирите на тяхна територия и така на практика да се отърват от тях. В агенцията има сформиран експертен съвет. И докато аз съм председател на ДАМТН, няма да ликвидираме нито един язовир, а при необходимост само временно ще ги извеждаме от експлоатация и ще ги оставяме без завирен обем. След време техните язовирни стени ще бъдат ремонтирани и въпросните водоеми ще заработят отново.

- Завърши ли реорганизацията в ДАМТН във връзка с язовирите? Има ли достатъчно подготвени кадри за контрол на водоемите?

- Вече има кадри в главната дирекция, отговорна за надзора на язовирните стени и съоръжения. На места обаче има известен недостиг на хора. Там вече текат конкурси, но нещата не са такива както бяха в началото, когато бе малко по-трудно.

- Готова ли е класификацията на язовирите?

- С решение на правителството вече са разработени критериите за класификацията на язовирите. Чакаме написването на наредбата за безопасната техническа експлоатация да тръгне на външно съгласуване. В момента, в който тя бъде приета от Министерския съвет, ще започне категоризацията на язовирите. После наред ще са областните комисии, които ще започнат работа по категоризацията на водоемите. След това и регистърът ни на язовирите ще бъде съобразен с класификацията. Категоризацията ще помогне и да се икономиса човешки и финансов ресурс. В момента дори най-малките водоеми, непредставляващи опасност, подлежат на същия контрол, какъвто се предвижда и за най-големите язовири. Предвижда се най-малките също да се контролират, но на по-големи периоди от време.

- На колко водоема нивото се следи в реално време?

- Около 560 са определените като значими язовири и при тях контролът е ежедневен. Те се стопанисват от министерството на енергетиката, респективно НЕК и земеделското министерство.

ВИЗИТКА:

Ген. Кирил Войнов е роден на 10 декември 1950 г.

През 1975 г. започва работа като командир на взвод към Столичната служба за противопожарна охрана

В периода 1977-1981 г. специализира в Москва, където получава инженерна квалификация

В периода 1994-2006 г. е директор на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“

През 1999 г. е избран за Мъж на годината на България

През 2016 г. е назначен на поста главен директор на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор

От началото на 2018 г. заема длъжността заместник-председател на ДАМТН

Владее руски език

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Най-важното е, когато човек си избере професия, да ходи с удоволствие на работа и това да му носи удовлетворение

Кремена Минева, концертмайстор: Андре Рийо ме научи, че има и друго в живота освен цигулката

Най-важното е, когато човек си избере професия, да ходи с удоволствие на работа и това да му носи удовлетворение

Той хареса не само публиката, но и спокойствието на София, разкри единствената българка в най-големия частен оркестър в света

Жълти багрила, а не яйца им придават апетитен цвят

Богомил Николов: Продават ни козунаци с палма и суроватка

Жълти багрила, а не яйца им придават апетитен цвят

Онлайн платформи препродават билети за концерти и надуват цените двойно, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“

Нужни са обаче 15-20 години работа

Доц. Георги Бърдаров: В тежка демографска криза сме, но тя не е без изход

Нужни са обаче 15-20 години работа

Клише е, че раждаемостта у нас е ниска и че намаляването на населението е апокалиптично, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, който е и зам.-декан на Геолого-географския факултет в СУ "Св. Св. Климент Охридски"