Ген. Кирил Войнов: Открихме още 1100 язовира фантоми

Ген. Кирил Войнов: Открихме още 1100 язовира фантоми

До октомври общините решават дали да запазят водоемите си

Изведените от експлоатация хранилища не се ликвидират, казва в интервю пред "Монитор" зам.-председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

- Ген. Войнов, какво е в момента състоянието на язовирите в страната след големите валежи в последните седмици?

- Засега всичко е под контрол. Не бива да забравяме обаче, че има ситуации, в които хората сме безсилни срещу стихиите на природата. Но ние правим всичко по силите си, за да вземем превантивни мерки - непрекъснато се следят водоемите и не се допуска да стане авария и да се нанасят щети. Преливане винаги има, но то трябва да е контролирано през преливника. В последните месеци поддържаме свободни обеми в язовирите, които да могат да поемат високите води, породени от честите и нерядко обилни валежи.

- Колко язовира са проверени от началото на годината и какви са основните констатирани нередности?

- От началото на 2018-а сме поверили около 3500 водоема, като до края на годината ще бъдат проверени всички 6822 язовира в страната. Основните нередности, които установяват нашите инспектори, са проблеми в преливниците на водоемите, в състоянието на язовирните стени и основните изпускатели. В следствие на дългата експлоатация, особено в последните 20 години, не е обръщано достатъчно внимание на язовирите и те не са поддържани според изискванията. Не всички водохранилища обаче са проблемни. Язовирите на Министерството на енергетиката, голяма част от съоръженията на „Напоителни системи” се поддържат добре. Не са в добро състояние основно микроязовирите, които навремето се стопанисваха от текезесетата и АПК, а сега са собственост на общините.

Преди 2 години, когато ДАМТН пое контрола на язовирите, те образно казано, ни бяха дадени в насипно състояние. Продължаваме да установяваме досега неизвестни водохранилища. Към 1 януари 2018 г. броят на изкуствените водоеми в България бе 5701, а сега са вече - 6822 или с над 1100 повече. Очаква се още около 200 язовира да се установят на територията на област Кърджали.

- На практика продължават да излизат наяве язовири, които досега са били фантоми, така ли?

- Да. Те са малки водоеми и кметовете по места би трябвало да ги знаят и да дават информация за тях. Те са малки изкуствени водохранилища. Някои от тях са с площ 150-200 квадрата, но щом имат стена и преливник, се водят язовир.

- Кои са най-проблемните водохранилища, които трябва да се ремонтират спешно?

- За спешен ремонт са 414 от проверените досега язовири. 352 от тях са собственост на общините и немалка част от тях се намират на територията на областите Хасково, Кърджали и Враца. Съгласно новият закон местните власти, които не искат да стопанисват язовирите на територията на общините, могат да ги прехвърлят на държавното предприятие, което се създава към икономическото министерство. Държавата поема стопанисването и отговорността за тези хидротехнически съоръжения, които винаги изискват много внимание и средства.

- Има информация, че някои от общините не са съгласни да си дадат язовирите на държавата. Как бихте коментирали този факт?

- Решението е тяхно. Никой не ги задължава насила да прехвърлят водоемите на държавата. Искам да припомня, че за втори път държавата си заема мястото. Първият път бе с преминаването на контрола на язовирите изцяло към ДАМТН. Сега се видя невъзможността на местните власти да поддържат язовирите според стандартите за безопасност и бе създаденото държавното предприятие, което да поеме тяхното управление. Не бива да се забравя, че всеки собственик носи отговорността за състоянието на язовирите. Водоемите, които са в най-лошо състояние ще бъдат ремонтирани спешно от държавата. В случаите, когато настоящият собственик реши да запази водоема, който стопанисва, той ще трябва да поеме разходите и отговорността за ремонтната му дейност. Държавата не може да допусне да бъде застрашен животът и здравето на хората и целостта на инфраструктурата. Кметовете имат три месеца, до първата десетдневка на октомври, да решат дали прехвърлят язовирите не държавата или водоемите да останат общинска собственост.

- България има ли достатъчно квалифицирани кадри за контрол и поддръжка на контролират язовирите?

- Няма ли, трябва да се подготвят. Висшите учебни заведения започнаха да си търсят своето място. Нашата дейност е много по-специфична, но Държавната агенция за метрологичен и технически надзор няма проблем с кадрите. Хората вече натрупаха и знания и опит. Имат и теоретичната подготовка.

- От началото на годината колко язовира са били изведени от експлоатация?

- Около 50. Има да разглеждаме още 5 заявления на собственици на водоеми, основно общини, за извеждане от експлоатация. Това обаче не значи ликвидация на изкуственото водохранилище. То само временно спира да се използва и няма завирен обем. Собствениците са длъжни да възстановят отново язовирната стена или други неизправни елементи от съоръжението. В условията на промяна на климата не можем да си позволим да лукса да премахваме язовири. Те имат и предпазваща функция по теченията на реките. При добра експлоатация те предотвратяват преливания и предпазват и населените места.

- Завършена ли е класификацията на язовирите?

- В момента все още се работи по критериите. След като те бъдат уточнени, ще бъде направена и класификацията на язовирите. Така най-малките, които не представляват опасност за населението и инфраструктурата, ще отпаднат от ежегодния контрол. Те ще се проверяват на всеки три години. По закон областните управители трябва да назначат комисии, които да направят класификацията на язовирите на съответната територия.

- Има ли други язовири в страната освен най-големите, на които нивото им се следи в реално време?

- Изграждането на съвременни контролно-измервателните системи, е другият проблем, който ще се стремим да разрешим, колкото се може по-бързо. Те ще ни дадат възможност да следим по- точно състоянието на язовирите. За следенето на нивото на водата в общинските язовири се разчита на човешкия фактор. ДАМТН непрекъснато контролира, дали собствениците следят състоянието на водоема.

 ВИЗИТКА:

 Ген. Кирил Войнов е роден на 10 декември 1950 г.

 През 1975 г. започва работа като командир на взвод към Столичната служба за противопожарна охрана

 В периода 1977-1981 г. специализира в Москва, където получава инженерна квалификация

В периода 1994-2006 г. е директор на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“

През 1999 г. е избран за Мъж на годината на БългарияПрез 2016 г. е назначен на поста главен директор на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор

От началото на 2018 г. заема длъжността заместник-председател на ДАМТН

 

 

Владее руски език

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.