Н а 15 януари почитаме Св. преподобни Павел Тивейски, Свeти преподобни Иоан Колибар, Свети преподобни Гавриил Лесновски и Свети преподобни Прохор Пчински.
На 15 януари почитаме Св. преподобни Павел Тивейски, Свeти преподобни Иоан Колибар, Свети преподобни Гавриил Лесновски и Свети преподобни Прохор Пчински.
Преп. Гавриил Лесновски е един от тримата последователи на Св. Иван Рилски. Той построил манастир в Лесновската планина. После се уединил и живял в мълчание 30 години. Починал на 15 януари. Заради него на тази дата имен ден празнуват всички мъже, които носят името Гаврил.
Преподобни Гаврил Лесновски е живял през ХІ – ХІІ век. Роден е в с. Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от богати родители българи и получил добро образование. Когато станал на възраст, родителите му го сгодили за невяста от добър род. Скоро обаче годеницата му умряла. Тогава той постъпил в манастир и приел монашество.
С наследството, което получил от родителите си, Гавриил построил манастир с църква на името на Св. Архангел Михаил в Лесновската планина, Северна Македония, близо до сегашния град Кратово. Преподобният отец събрал монаси, поставил им игумен, а самия той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал така 30 години.
Тридесет години след смъртта на преподобни Гавриил монах на име Йосиф от Средец (София), по Свише, се отправил към мястото, където преподобният се подвизавал, намерил гроба му, открил нетленните му мощи, положил ги в ковчег и ги предоставил за молитвено поклонение на вярващите.
Много години светите мощи на преподобния Гавриил почивали в Лесновския манастир и вършили множество чудеса. Навярно в ХІІІ век някой от българските царе на Асеновата династия ги пренесъл в своята столица Търново и ги положил в църквата "Св. Апостоли" на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 г. "там те лежали дори досега и дават изцеление".
След османското нашествие в България следите на светите мощи на преподобния Гавриил Лесновски се губят. Основаният от него манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.
Свети Похор Пчински е роден в областта Овче поле в Северна Македония. Според житието му, след като възмъжава, напуска родителите си Йоан и Анна и се уединява в пещера край Старо Нагоричане, срещу църквата „Свети Георги“, където прекарва дълги години като отшелник. По-късно, поради заплахата от нападение на „диви хора“ (вероятно печенеги или кумани), Прохор се премества в планината Козяк над река Пчиня, близо до днешния град Враня.
Традицията свързва свети Прохор Пчински с византийския упавтиле на България Диоген, по-късно византийски император под името Роман IV Диоген. Според легендата бъдещият император посещава пещерата на светеца. Той му предсказва, че ще стане цар в Цариград, и го моли тогава да си спомни за него. Преподобният Прохор Пчински умира на 14 септември 1067 г, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст, празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари, заедно със свети Гаврил Лесновски. В Пчинския манастир празнуват паметта му на 19 септември. Според най-старото му житие от XIII век, когато светецът починал местните българи открили мощите му и изградили църква на река Пчиня. По-късно е основан Пчинския манастир, който съществува и до днес и е едно от огнищата на българската книжнина през Средновековието. Най-ранните образи на Свети Прохор Пчински са от църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане и от Ленсовския манастир, които повлияват трайно на българската църковна иконография.
Свети Павел се родил в 228 г. в семейството на богати родители от Долна Тиваида (Египет) ). След смъртта на родителите си Павел получил половината от наследството, а останалият имот се паднал на задомената му сестра. Нейният мъж бил зъл и користолюбив човек. Той се лакомял и за останалата половина от родителското наследство и обмислял как да я присвои. Но 22-годишният Павел сам отстъпил богатството си и скрил в най-отдалечения край на Тиваидската пустиня, на изток от Червеното море. След дълго бродене из пустинята младият отшелник намерил една пещера, край която имало финикова палма и едно изворче. Това било предостатъчно, за да преживее напълно сам цели 91 години. С грейнало от неземна радост лице Тавейският подвижник възхидили към небето, заобиколен от ангели, пророци и апостоли през 341 г
Монитор
