Габровци скочиха срещу проект  за модернизиането на АЕК „Етъра”

Габровци скочиха срещу проект за модернизиането на АЕК „Етъра”

Петима бивши директори на Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра” в Габрово се вдигнаха на бунт срещу проект, предвиждащ неговото превръщане в музей за креативен културен туризъм. проектът ще бъде финансиран по ОП "Региони в растеж" по оста "Регионален туризъм" с инвестиционен приоритет „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство”.

Несъгласните излязоха днес с офоциално позиция, в която събощават мотивите си. според тях по-голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство.

„Да замениш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-теническите съоръжения, като стъклен капак в гайтанджийската работилница и вкарването на асансьори в старинните къщи е недопустимо. Има и по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчаковия хан. Да се променя външният аритектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща, паметник на културата от национално значение, е забранено. Каква автентичност на дха и атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси? Вкарването на „съвременни форми на атракции”, „изграждане на съвременно и въздействащо архитектурно-художествено осветление”, „модерна сцена на открито” и други, с цел „осигуряването на по-голяма конкурентноспособност на туристическия продукт”, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, изобщо не се вписват и нямат място тук. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е един оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със съвременно осветление. Тези идеи навяват съмнения, за неприемливи практики, в нашето ежедневие. В същото време музеят има план, предоставящ широко поле за действие за съграждане и творчество, като: възстановка на къщата от Горнова могила, изграждане на мандра, ракиджийница и селскостопански ареал. Със самобитния си вид и възрожденска атмосфера „Етъра” няма конкуренция нито у ас, нито в чужбина. Той е каузата на българщината и на идентичността ни като нация. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. И не на последно място, неоправдано и ненужно е да се трошат 10 млн. л. от които габровският анъкопатец трябва да изплаща 3,35 млн. в продължение на 12 години. с тези пари би могъл да се построи един нов музей”, предлаат авторите на отвореното писмо и противници на модернизирането на АЕК „Етъра”. Под писмото с официалната позиция стоят имената на бившите директори на АЕК „Етъра”: Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова.

Новината за проекта за воденизирането на една от емблемите на Града на хумора предизвика широко недоволство и в социалните мрежи. Повечето от потребителите там обявяват категорично своето несъгласие „Етъра” да бъде превърнат в поредния „музей под стъклен или пластмасов похлупак”, в който човек да се чувства гротексно ии като сред някакви бутафорни експонати. „Ако трябва ще воюваме за „Етъра”, но няма да допуснем той да се превърне в някакво комично подобие на къща за кукли”, заканва се Бойчо Димитров. „Асансьори и електроколички по калдъръмените алеи. Що не вкарате и холограмни изображения и четириизмерна графика, че да изглежда всичко още по-смешно. Долу мръсните си лапи от „Етъра”, че заради него сме готови да се вдигнем на оръжие”, плаши Мартин Маринов.

АЕК „Етъра” е създаден през 1964 г. и е обявен за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение през 1971 г. В него има общо 50 обекти: къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и др. сгради.Тук се намира единствената  България колекция от технически съоръжения задвижвани от вода: тепавици, валявици, воденици, точило и др. на занаятчийската чаршия посетителите могат да видят на живо представяне на традиционни старинни български занаяти, някои от които отдавна вече не съществуващи в реалния живот. на най-големите празници в „Етъра” се извършват и възстановки на обичаи. А в началото на септември тук се провежда Международният панаир на народните занаяти.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.