Цинично и нечовешко е да се плащат по 250 милиона за футболист, смята легендата на ЦСКА и националния отбор в интервю за „Монитор“.

- Г-н Никодимов, като глава на спортно семейство, защитавало многократно честта на България с националните отбори по футбол и волейбол, има ли по-специално чувство при празнуването на националните празници?

- Разбира се! С времето патриотизмът и ентусиазмът около подобни празници малко угасват, но задължително ги почитаме. За съжаление вече сме малко по-разделени заради разстоянията и сме далече с дъщерите ми, но винаги, когато можем, празнувам заедно със семейството ми. Ако пък не можем, задължително си честитим празника по телефона. Но моето лично наблюдение е, че като че ли за хората националните празници се превърнаха само в повод за пътуване и почивни дни, а се губи националното чувство.

- В наши дни патриотизмът във футбола сериозно отстъпва на комерсиалното. Във вашата автобиографична книга казвате, че вашето поколение сте се родили „късно за партизани и рано за футболисти“, тъй като по онова време е било невъзможно да се забогатее от футбол. Съжалявате ли и замисляли ли сте се какво би било, ако бяхте футболист в наши дни?

- Не мога да съжалявам, просто тогава времената бяха други. Имам предимно хубави спомени, старая се да забравям лошите неща. Да, имаше и тогава простотии, ако мога така да се изразя, но аз съм такъв човек, че се старая да бъда позитивен. Просто съм приел, че Господ е решил тогава да живеем и не съжалявам. Като си направя равносметката, съм щастлив за шансовете, които съм получил, и за всичко, което съм постигнал. Тогава футболистите си бяхме с обикновени заплати, не може да се прави паралел със сегашните играчи. Някои от играчите на ЦСКА и „Левски“ бяха офицери и имаха малко по-големи заплати, но нищо по-специално. Не бяха много парите, но в никакъв случай не сме живели бедно. Ако ЦСКА биеше 3-4 пъти в месеца, взимахме по 50-60 лева премия. Това беше, нищо по-специално.

- В последните години стана мода футболисти да се отказват от националните си отбори, за да се съсредоточат изцяло в клубните си тимове. По ваше време това като че ли е било немислимо. Какво мислите за тази тенденция?

- О, времената са много различни. Пак опираме до заплащането. Футболистите предпочитат клубните отбори, защото това им е хлябът. Лично аз мисля обаче, че един играч няма удовлетворение, ако не играе за националния си отбор. Сега има една девалвация на това да си част от националния отбор, за някои това сякаш е едно досадно задължение. Да носиш герба на световно или европейско първенство, е нещо несравнимо като емоция и усещане. А и ще има какво да разказваш на внуците, както аз сега го правя.

- В книгата споделяте, че в ранните ви години сте научен да живеете „с 2 и с 200“. Не е ли това един от проблемите на футбола в момента, че много рано играчите свикват да живеят само „с 200“?

- Не с 200, а с 200 хиляди (смее се). Просто е друго поколение, младите знаят по 2-3 езика, пътуват, използват различни изрази, имат различно мислене. Може би са по-интелигентни от нас, просто са много различни нещата тогава и сега. По наше време имаше обич към клуба, за който играеш, и си давахме здравето на терена. Приемахме лично нещата и не сме мислели за пари, за смяна на отбори заради по-висока заплата и т.н. А вече в последните години, когато бях треньор, усетих, че играчите имат различно мислене и разбиране, бяха станали прекалени професионалисти и не влагаха чувства в това, което правят. Не обичат клуба, а заплатата. А футболът се играе и със сърце, не само с крака.

- Вие сте откривател на някои от най-великите играчи във футболната история на България. Защо в последните години талантливите млади футболисти не могат да се реализират и не можем да се похвалим с „производство“ на звезди?

- Ще отговоря директно – защото си наводнихме първенството с недоказали се чужденци. Аз съм за това да има поне 7-8 българи в отбора и няколко чужденци, но класни! А сега какво е – хората не могат да запомнят името на играча, всички са еднакви. Минават и заминават, стоят по една година и веднага сменят отбора. Хората, които не се интересуват много от футбол, трудно ще изброят дори едно име на футболист на ЦСКА или „Левски“. А по наше време, но и сега, всеки знае кой е Димитър Пенев, Якимов, Стоичков... Вижте какво става в световния футбол – плащат се по 250 милиона евро за един футболист. Това е нечовешко! Тотален абсурд! Цинично е на фона на това, което се случва и има толкова гладуващи и бедни хора по целия свят. Знаете ли на една бедна държава как добре ще й дойдат тези 250 милиона и колко неща могат да се направят с тези пари.

- Вие сте футболист, който в цялата си кариера не е получавал червен картон, а сега е нещо съвсем нормално мачовете да се превръщат в корида. Умря ли джентълменството и уважението към съперника?

- Проблемът е, че играчите са ненаучени и влизат неправилно в единоборствата. А когато влезеш по този начин, дори да нямаш умисъл, се получава фаул, контузия... Аз имам хиляди единоборства за висока топка, но беше немислимо някой да те удари с лакът в лицето. А сега виждаме, че дори в Англия, където уж се смятат за големите джентълмени, превръщат футбола в смесени бойни изкуства.

- Не е ли парадокс, че един от най-успешните клубни треньори никога в кариерата си не получи шанс да води националния отбор? Съжалявате ли за това?

- Ами, какво да ви кажа... И да съжалявам, и да не съжалявам, излишно е да се нервирам. Не мога да върна времето назад. Така са преценили хората, така са направили. Явно са мислели, че не съм достоен. Предпочитам да спрем дотук, защото не искам да се изпусна и да кажа неща, които ще обидят някого.

- Вашите футболисти казват, че като треньор сте държали на дисциплината и сте ръководели отборите с твърда ръка, но същевременно сте били приятел с всички играчи. Как се постига този труден баланс?

- Хем е просто, хем е много сложно. Трябва да постъпваш честно с футболистите – да им се караш, когато трябва, но и да ги поздравяваш, когато са заслужили. Аз също съм правил грешки, извинявам се и продължаваме напред. Работата на треньора е да накара футболистите си да покажат това, което могат. Нищо повече. Но, вижте, аз бях директен с тях. Казвах им: „Момчета, като работим, ще работим сериозно“. Винаги съм имал колектив в моите отбори, защото всички бяхме като семейство – караме се, сдобряваме се, възприемал съм играчите ми като мои деца и винаги уважението е било взаимно.

- Като откривател на Любослав Пенев за футбола, как ще коментирате назначаването му за треньор на ЦСКА? Следите ли случващото се в клуба?

- Аз мисля, че тази треньорска смяна много закъсня. Трябваше Пенев още в началото на сезона да поеме отбора, а не да гледаме този Ел Маестро ли е, майстор ли е, не го знам от къде го намериха това момче. Несериозно е той да е треньор на ЦСКА. Беше изключително бавен, колебаеше се по половин час да смени ли този играч, да не го ли смени... И през това време – хоп, вкарали са ти гол. В треньорството няма място за колебания, взимаш решението и действаш. Подкрепям Любо Пенев, но ще му е трудно, защото няма качествени играчи.

- Вие сте работили с Васил Божков, който преди дни стана собственик на „Левски“. Мислите ли, че ще успее на „Герена“?

- Той е сериозен, амбициозен и умен човек. Ще даде финансова стабилност на клуба, но оттам нататък всичко пак опира до треньор, до играчи. Няма как собственикът да слезе на терена и да играе. Един клуб е успешен, когато всеки си върши работата, за която е назначен, и не се бърка на останалите. Когато има финансова стабилност, това развързва и ръцете на треньора – може да се кара на играчите, да им налага глоби. А не както беше в последните ми години като треньор, когато играчите не получаваха по 3-4 месеца заплати.

- Да завършим с това, с което започнахме – като една от легендите на българския футбол, ако може да се обърнете към сегашните спортисти, какъв съвет бихте им дали?

- Съвети не мога да си позволя да давам, спортистите са достатъчно интелигентни хора. Искам само да им честитя празника – 3 март, да им пожелая здраве и успехи. И да носят радост на хората, по-често да се вее трибагреникът ни след състезания и да се слуша химнът.

Визитка

Роден е на 21 август 1945 година в софийското село Богьовци.
6-кратен шампион с ЦСКА като футболист и 5-кратен като треньор.
Начело на „армейците“ достига до полуфинал за КЕШ през 1967 година.
Единственият български футболист вкарвал голове за националния отбор и на финали на световно първенство, и на олимпийски игри.
Женен, с две дъщери – Десислава и Елица, които са бивши волейболни националки.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София