Фронтменът на P.I.F Димо Стоянов: Бъдещето на музиката е дигитално
2

Фронтменът на P.I.F Димо Стоянов: Бъдещето на музиката е дигитално

Над 100 000 души гледаха онлайн концерта ни

Хората са преминавали и по-тежки кризи като войни, каза пред "Телеграф" музикантът.

-Димо, здравей! Държавата разхлабва мерките след коронавируса и от 15 юни клубовете ще могат да работят и на закрито. Ясно е, че рестарта на музикалния бизнес ще е дълъг и мъчителен, но очакваш ли раздвижване през лятото, когато заведенията по морето работят с артистите на открито?

-Наскоро се чуха прогнози, че концертен живот няма да има до другата есен. За грандиозни фестивали и турнета на световни звезди може би, но за мащаба на нашия пазар това звучи супер преувеличено. Факт е, че с карантината за три месеца буквално ни спряха тока, но ето че сме на прага на лятото, заведенията отварят и наесен клубния живот няма да е качен вече на трупчета. Връщането към нормалност след коронавируса ми прилича на една любовна връзка – ако си бил с някого една година, после шест месеца страдаш и ти минава. Много тежко беше тези месеци за свободните артисти, които не са се самоосигурявали и не можаха да се възползват дори от помощите, които Министерство на културата предлагаше. А ако плащаш наем и нямаш приход, директно си аут. И тук идва силата на духа, самоиронията, чувството за самосъхранение, което може да те изправи. Така са минавали хората и през по-тежки кризи като войните. Тук не бяхме на фронта, а си стояхме на дивана.

-P.I.F. бяха сред първите банди, направили онлайн концерт в URBO – безплатен, но с опция за купуване на билет като жест на подкрепа. Какво показа този лайв, феновете склонни ли бяха да плащат за любимата си музика в разгара на пандемия?

-Да, и този жест към нас ни доказа да пореден път, че това, което правим, има смисъл и смело продължаваме напред без компромис към комерса. Гледали са ни над 100 000 души, а екипът на „Жокер медия“ е железен и в едно студио създаде продукция за стандарта на стадионна банда от световен калибър. Нашият концерт е бил най-успешен финансово и няма да преувелича, ако кажа, че беше и вдъхновение, и спасителен пояс за групата в тази криза. Приходите от него ни покриха основни битови разходи за месеци напред.

-Ти изнесе онлайн и моноспектакъла си „Кой прибира сутрин звездите“. Какво бе усещането за теб – без публика на живо, в празно студио, и тук таме някое емоджи и коментар на монитора вместо аплодисменти?

-Благодарение на годините ни в „Шоуто на Канала“ аз нямам проблем с това. Флиртът с камерата е съвсем различен, подходът е като при снимки на клип. Ако се държиш така, все едно си пред 5000 души в НДК, а хората пред екраните си знаят, че си сам в студио, ставаш нелеп и контактът олеква. В този смисъл с моноспектакъла ми трябваше да сме много внимателни, за да не се получи като с българските сериали. Болшинството актьори там са театрални и пренасят маниера на игра от камерна зала, да речем, пред камера. Получава се онова гадно усещане за рецитал и преиграване. С екипа на „Жокер медия“ репетирахме всеки детайл – в кой момент имам близък или общ план, за да знам кога да съм по-експресивен, и кога по-обран. Ударихме греда с ниското качество на интернета заради повишения трафик и след представлението разбрах, че е имало 30 прекъсвания по време на стрийма. На сутринта спектакълът беше премонтиран и качен в платформата за всеки, желаещ да го види, но сривовете попречиха да съберем повече публика на живия стрийм.

-С падането на карантината P.I.F. дигитализира целия си каталог за стрийминг платформите, което означава, че сте открили ползите на ISRC код. Какви са те?

-Дигиталното е бъдещето на музиката и пазар, на който „Вирджиния рекърдс“ ни помогна да стъпим. ISRC кода е нещо като дигиталния паспорт на всеки звукозапис, или музикален клип. Без този код е невъзможно да стигнеш до платформи като Spotify или Tidal, както и до което и да е уеб радио или телевизия онлайн. ISRC кода е напълно безплатен и у нас се издава от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП). И като се сдобиеш с един такъв код, което става бързо и не те затормозява с бюрократщина, увеличаваш шансовете си за приход от всяко ползване на репертоара ти в интернет.

-Защо е важно да се регистрира ISRC и сложно ли е? На повечето музиканти на прима виста сигурно им звучи като покана за вадене на зъб…

-Ако да инвестираш в бъдещето ти носи дискомфорт като при ваденето на зъб, значи може и така да се каже… (смее се). С този ISRC код контролираш използването на всеки запис. Чрез стрийминг платформите музиката на артиста получава шанс да стигне до куп територии извън България. Това значи потенциален приход. Представете си, че се наложи да минем през втори сценарий с карантината. При липса на сцена и жив контакт с публиката всичко пак ще върне към дигиталното и е добре да управляваме адекватно музиката си там.

-Да преминем към личния ти свят. Приземи ли те по някакъв начин пандемията и животът на пауза за тези близо три месеца?

-Ако трябва да съм честен, аз си починах. Един стандартно натоварен месец за P.I.F значи да сме на път по три седмици и да си останем вкъщи е лукс. Като изключим гадостите, с които ни заливаха новинарските емисии, и страха да не се разболееш, ограничихме разходите и си изкарахме прекрасно.

-Как се справихте вкъщи с бебе и дете в предучилищна?

-Супер, защото имаме изолиран двор и там излизахме с децата. На Ая ѝ пренесох помагалата у дома и всеки ден сядахме, смятахме, решавахме логически задачи. Тя се научи да чете покрай това, че не разбира субтитрите на филмите, които гледаме.

-Фактът, че със съпругата ти останахте затворени заедно за толкова дълъг период взриви ли социалния ви мир, така да те питам?

-Щастлив съм с Люба и обичам да съм край нея. Пътували сме заедно по света за доста дълги периоди от време и винаги ми е било празник и приключение. Със сходно чувство за хумор сме, не се дърпаме за битовизми. Оцеляхме и сега.

-Какво ви предстои?

-Записваме новия албум на P.I.F. С успеха на онлайн концерта се убедихме, че нашата публика си е там, че споделяме същата нетърпимост към еднодневките. И сега завършваме албум, който се надявам да пуснем есента. Като избухна тая пандемия някой ме пита „Брат, нямате ли спестени пари групата?“. Истината е, че всичко, което изкараме, се влага моментално техника, в мастеринг, в звук, в подобряване качеството на продукцията. Това правим, това ни осмисля като творци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.