„Френският бюлетин“: вестниците оживяват в киносалона (ВИДЕО)

„Френският бюлетин“: вестниците оживяват в киносалона (ВИДЕО)

Ейдриън Броуди колекционира модерно изкуство от убийци в новия филм на Уес Андерсън

Опитай се да звучи така, сякаш си го написал нарочно по този начин. Този парадоксален съвет дава главният редактор на Френския бюлетин на своите автори в премиерния филм на Уес Андерсън. Мантрата, изречена пред камерите от Бил Мъри, е сходна на тази, която и самият режисьор признава, че нерядко следва. Почитателите на творчеството му, вероятно разбират логиката на мотото, предвид абстрактните и понякога дори абсурдни хрумки на режисьора. „Френският бюлетин“ не е изключение от това правило. А след финалните надписи на заглавието, можем с убеденост да заявим, че Андерсън със сигурност е усъвършенствал изпълнението на цитирания по-горе съвет.

Главният герой на последния му филм несъмнено е собствената му структура. Режисьорът разделя действието на няколко части, във всяка от които представя по един текст от последния брой на Френския бюлетин. Вдъхновен от издания като New Yorker, кинодеецът създава своя аудиовизуална ода към печата, към Франция... и не на последно място – към седмото изкуство. Той буквално дава живот на публикациите, като прави публиката си зрител на историите, вдъхновили статиите във фикционалния вестник. Срещаме се с журналистите, които, благодарение най-вече на хронотопа на филма, изживяват истинската радост от професията - личното преживяване на всяка една история на терен. В ролята на техен ментор влиза главният редактор (Бил Мъри), който въпреки строгите си правила като „Плаченето забранено“ поставя на първо място именно творческата свобода на писателите.

Паралелно с неговото проследяване на историите пък се движи и зрителят из страниците на вестника. По този начин точно редакторът се превръща в жизненоважното лепило, което държи цялата структура точно на мястото си.

Самият актьорски състав е повече от впечатляващ, което вече дори не е изненадващо за филм на Уес Андерсън. На екрана разпознаваме артисти от ранга на Тилда Суинтън, Бенисио дел Торо, Ейдриън Броуди, Тимъти Шаламе, Франсис Макдорманд, Джефри Райт, Елизабет Мос, Сърша Ронан, Уилям Дефо, Едуард Нортън и мн. др. Всеки от тях допринася за цялостната магия на „Френският бюлетин“.

Още втората история от вестника се оказва пък може би и най-силната. В нейния център е поставен престъпник, изигран от Дел Торо. Въпреки че видимо не изпитва разкаяние, неговото морално изкупление се крие в изкуството..., открито от лаком колекционер, съавтор на концепцията за модерно изкуство (Броуди) по време на изложба в затвора.

Младежки бунт, градски хроники и портрет на готвач, въвлечен в криминална история са само част от любопитните акценти между страниците на Френския бюлетин.

За да ги онагледи пък Андерсън използва цяла палитра от инструменти. Режисьорът борави изключително смело с цветовата гама, като често превключва на черно-бяла когато представя историите. Паметните моменти, които вероятно биха намерили място като снимки в изданието му, той все пак оцветява за кратко. Кинодеецът използва и анимация, като най-продължителният сегмент от нея включва яростна (и хумористична) гонка.

„Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“, както е цялото заглавие на изданието, а и филма, със сигурност не е лъжица за всяка уста. Продукцията понякога носи усещането за театър, понякога за детски филм. В същината си обаче е развлекателно киноприключение, прелестно със своята оригиналност. И би си заслужавало вниманието на всеки, който дръзне (да опита) да го разбере.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.