Фотографът Георги Георгиев пред
3

Фотографът Георги Георгиев пред "Телеграф": Лавата се стичаше към нас, кратерът рухна за 15 секунди

Обмислям следващото ми видео да е за средновековните ледници, казва той

На следващия ден осъзнах, че кадрите ми са уникални, още съм в шок. Аз съм от Дулово, майка и татко още живеят там. Много обичам България и винаги ще си идвам, но пандемията ми попречи сега. Снимам се и в местни сериали, често ми казват, че приличам на Джак Спароу от „Карибски пирати“, споделя фотографът в днешния брой на вестника.

- Георги, как се озовахте в Исландия в точния момент и на точното място, за да заснемете уникалните снимки на вулкана, каквито няма в цял свят? Специално за снимките ли отидохте?

- Аз живея в Исландия. Пристигнах преди две години с приятелката ми, която е исландка. Ние се запознахме в България през 2018 г., поживяхме една година в София, но после решихме да се преместим в Исландия. Сега живеем в столицата Рейкявик. Когато чух за вулкана, си помислих, че е само на 30 км оттук, и реших да отида да го видя. Не се знаеше колко време ще продължи самото изригване. Говореха се много неща - че може да продължи броени дни или пък месеци, дори години. Никой не знаеше точно, затова реших да не губя време и така се озовах там.

- Вие сте фотограф, снимате и с дрон. Откога се занимавате професионално с това?

- Откакто пристигнах в Исландия, оттогава започнах да снимам професионално. Реално самата страна с всичките си пейзажи ме вдъхнови да се занимават точно с фотография и видеография. Мога да ви кажа, че видеото от вулкана го направих с моя личен дрон.

- Вие сте били на 150 метра от кратера. Не ви ли беше страх, че лавата може да ви залее, да пострадате или, не дай си Боже, да ви убие?

- Да, но реално ние обмислихме нещата, преди да отидем. Безопасността ни е на първо място. Може би се чудите защо говоря в множествено число, защото бях с един колега и приятел. Ние бяхме застанали на едно хълмче, нещо като възвишение и лавата се стичаше точно към нас. Нямаше как да ни стигне обаче, защото бяхме на по-високо. А по въпроса със самия прах и фините частици, които излизат при изригването и са много опасни, решихме да подходим, като се съобразим с вятъра. Застанахме по посока на вятъра, а не срещу него, за да не идват газовете към нас.

- Като видяхте какво снимате, помислихте ли още тогава, че кадрите и снимките ви могат да бъдат уникални за цял свят?

- Мина ми през ума в момента на самото снимане, че може да са такива, но го осъзнах малко по-късно, може би на следващия ден. Тогава видях как локалните медии излъчват изригването и срутването на кратера. Още тогава забелязах, че техните кадри са много по-неясни и по-лоши от моите, по-зле с една дума. Осъзнах, че съм хванал много хубав и удобен ъгъл, в който се вижда целият процес. Затова и кадрите ми са една идея по-уникални. Имаше на място и други фотографи, но малко хора очакваха да се случи точно този момент със срутването, просто никой не го очакваше.

- За колко секунди лавата срути стената на кратера?

- Сега ще ви разкажа. Когато ние отидохме, може би около час имаше активност, виждахме как вулканът пръска лава. Голямото изригване, за което говорим, обаче стана изведнъж и траеше може би 10-15 секунди. Видеото, което видяхте и съм качил на профила ми, е в реално време, хората могат да го видят. Ние даже се уплашихме, понеже като се срути кратерът и всичката тази лава потече към нас, не знаехме с какъв мащаб е тази вълна. Тръгнахме да бягаме по хълма, за да сме сигурни, че няма да стигне до нас. Наистина не знаехме каква е големината й и затова прибягахме десетина метра нагоре. Мога да ви кажа, че и самият преход до вулкана беше много сложен.

- Вътрешно какво изпитахте, когато видяхте кадрите си и какво беше изживяването?

- На място не можах да осъзная какво се случва, защото никой не го очакваше, беше адски изненадващо и всички останаха без думи. В един момент всички започнахме да викаме, еуфория или страх беше, но останах без думи. Такова нещо никога не бях виждал през живота си. Нещо уникално.

- Вече след това, като видяхте в социалните мрежи как хората възприемат видеото и снимките, какво почувствахте?

- Същото. Абсолютно изненадан бях. Аз освен чисто професионално си правя и любителски видеа точно като това. Това е любителско видео, на което слагам някакъв тип музика. След това ги качвам в социалните мрежи, по този начин си поддържам имиджа. По никакъв начин не съм очаквал и допускал, че това видео ще стигне толкова далече, чак в България и да стане такава сензация (смее се).

- Свързаха ли се с вас международни медии, които да искат кадрите ви?

- Все още огромни международни медии, както вие казвате, не са се свързали с мен, нито аз с тях. Обмислям обаче по-нататък да го направя. Може би ще ви е интересно да ви разкажа, че първоначално предложих материала на локалните медии, но те имат собствени екипи, които пращат там с хеликоптер, с всякаква техника и вероятно, за да не отиде техният труд на вятъра, не взеха моето видео.

- Кои медии мислите, че ще проявят интерес, от калибъра на „Нешънъл джиографик“, „Дискавъри“ може би?

- Може би, да, но наистина още не съм го обмислил. Към момента в Инстаграм и Фейсбук съм качил видеото. Но определено може би става дума за американски канали основно. Просто трябва да отделя време, да направя списък и вече ще ми е по-ясно с кого да се свържа.

- След изригването на вулкана и срутването на кратера какво друго искате да снимате и какво ще представлява предизвикателство за вас?

- Има много интересни неща в Исландия, но на фона на това видео ще ми е малко трудно да направя нещо, което да е толкова уникално. Това е уникално явление, разбирате ли, случва се адски рядко. В интерес на истината ми задавате въпрос, по който мисля от два дни насам. Аз се занимавам с това, искам да продължавам да предоставям качествени кадри. Освен че изпитвам лично удоволствие, ми харесва и че има такъв интерес от останалите хора. Може би следващото видео ще е за средновековните ледници, нещо такова си представям. Тук има вечни ледове с огромни мащаби, така че мисля, че също бих могъл да направя уникални кадри, но е трудно проходимо и ще трябва да се подготвя доста добре, за да предприема такова пътуване.

- Вие сте млад човек, как и защо решихте да заминете за Исландия?

- Роден съм в град Дулово, знаете ли къде е? Това е Североизточна България, област Силистра, родом съм оттам. Завършил съм джаз и поп изкуство с електрическа китара и съм музикант по професия. Завърших в Пловдив, след това заминах за София. Започнах работа в един офис, не по специалността, а после се запознах с приятелката ми.

- В офиса ли се запознахте?

- Не, не, всъщност се запознахме в една социална мрежа. Онлайн стана. Тя (б.р., приятелката) е тук до мен и се смее в момента. Тя се занимава с моден дизайн. След като се запознахме, започнахме да живеем заедно в София и изкарахме там една година. След това решихме да върнем малко топката и да поживеем на нейна територия и вече сме в Рейкявик от две години.

- Къде е по-добре – в България или в Исландия?

- Аз много си обичам България и не мога да кажа дали е по-добре или по-зле. Винаги ще си идвам при първа възможност - дали за почивка или за по-дълъг период. Просто сега ми е малко по-трудно, повече от година не съм мърдал от Исландия заради пандемията от коронавирус и наистина се надявам в скоро време да дойда до България да се видя със семейството и приятелите си. Аз имам сестра, която живее в София. Тя е с година и осем месеца по-голяма от мен – Михаела се казва. Майка и татко си живеят в Дулово.

- Как реагираха те, като разбраха синът им е сензация и е направил уникални снимки на вулкана? Гордеят ли се?

- О, да, да. Всички са много горди, радват се много. Постоянно се чуваме, постоянно си говорим по месинджър и с видеовръзка. Всички включително и аз обаче все още сме в шок, защото не очаквахме нищо подобно. Тръгнах натам, за да направя поредното любителско видео, а вижте какво стана. Всяка седмица си качвам в Инстаграм, в Ютуб. Този път реших да кача кадрите и във Фейсбук, и знаете ли какво усетих?

- Не, какво?

- Усетих, че повечето гледания са във Фейсбук и повечето хора и медии го предпочитат. За в бъдеще ще знам, че е важно и там да си качвам работата.

- Освен с фотография и видеография, с нещо друго занимавате ли се?

- Да, както ви казах - музикант съм. Имам и участия в местни сериали тук.

- Как така в сериали, като актьор ли?

- Да (смее се). Как само се учудихте?! Наистина от време на време ми се случва да се снимам.

- Някой казвал ли ви е, че на някои снимки приличате на героя на Джони Деп от филма „Карибски пирати“ - Джак Спароу?

- Джак Спароу, да (смее се). Аз постоянно го чувам това.

- Какви роли играете в сериалите?

- Различни, зависи. В някои случаи съм просто като статист с второстепенна роля. Но реално това не ми е основната работа, само от време на време. Усещам, че сега ще ме питате коя ми е най-главната роля, която съм играл, нали (смее се).

- Да, точно.

- Играх в един сериал, който беше много известен тук в Исландия. Реално актьорите са исландци, но някои от тях участват в много холивудски продукции, известни са. Моята роля беше на барман в едно заведение и водех комуникация с главния герой. Но това ми е странична работа, не ми е главното занимание. Искам и опитвам да се развивам като фотограф, в това хвърлям цялата ми енергия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.