Още при соца, с прословутия Указ 56 немалко по-предприемчиви хора регистрираха фирми и се опитаха да разчупят оковите на администрираната икономика и да не разчитат само на държавната заплата.

След промените модата да се регистрират фирми бе повсеместна и само който не се бе сетил, той не си регистрира фирма. И като предмет на дейност се вписваше каквото се сетите, разрешено от закона. Естествено в онези мутренски времена, когато се наливаха основите на ченгеларско-комсомолския ни капитализъм, наистина работеха малка част от регистрираните фирми. Най-активни бяха момчетата с анцузите и тежките златни ланци, които „застраховаха“ наред и едновременно с това се стреляха по улиците за разпределение на територии.

В по-ново време нещата със свистенето на куршумите, размахването на бухалките, паленето и взривяването на коли, жилища и магазини вече са минало. В реалната икономика обаче останаха много малко дребни играчи. Делът им особено в търговията непрекъснато намалява. Големите молове изядоха хляба на малките квартални магазинчета, които масово се бяха пръкнали след промените. В резултат собствениците и работещите в тях хванаха и отидоха на гурбет в близки и далечни страни. Същите тези държави се гордеят с големите си световноизвестни концерни, но голям дял в икономиката им заемат именно малките и средните фирми. Данъците там са по-високи, но бюрокрацията е по-малка и корупционният натиск е по-слаб. Всички тези предпоставки от години привличат големи инвестиции и за това и стандартът на живот на хората там е по-висок и продължава да действа като магнит на младите българи.

Въпреки трудностите част от останалите в родината способни и предприемчиви хора регистрират фирми и се опитват, както и преди три десетилетия да започнат да работят за себе си и да не чакат само на заплата. Цифрите обаче сочат, че едва една от 20 фирми успява да оцелее в първите четири-пет години. Според последните данни на държавната статистика от регистрираните през 2012 г. нови фирми само 5,6 на сто са били още на пазара през 2017-та.

Няколко са хипотезите за множеството отпаднали от играта стопански субекти. Първата е липса на традиции и опит в предприемачеството. Да не забравяме, че след 1944 г. бе избита немалка част от бизнес елита на България. Наследниците им пък бяха репресирани. Думата буржоа или буржоазен произход се превърна в клеймо. Втората е нормалното надценяване на собствените способности или просто мързел да се пробие на пазара. Третата и не маловажната е, че част от фирмите обикновено се основават с конкретна цел. Често тя е не да се развива истински бизнес за благото на предприемача и обществото, а за да се точи ДДС или да се правят други далавери като пране на пари, придобити от престъпна дейност например. Сигурно има и доста други.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проверки, но не само от дъжд на вятър

Винаги съм твърдяла, че навиците за здравословно хранене се придобиват първо в къщи, а задачата да се изградят е основно на родителите. Казвам го и от личен опит. Лошото е, че колкото и да се стремиш да опазиш детето си от влиянието на на т.нар. junk food, това се оказва мисия невъзможна.

Мрежата за расисткия скандал: А „Тотнъм“ като хвърляше банани?

Мрежата буквално прегря от коментари по повод скандала на мача Англия:България и клеймото "расисти", което беше хвърлено от обществената реакция на Острова върху страната ни. Публикуваме само част от коментарите за реакциите на британските медии и журналисти. 

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции.