Още при соца, с прословутия Указ 56 немалко по-предприемчиви хора регистрираха фирми и се опитаха да разчупят оковите на администрираната икономика и да не разчитат само на държавната заплата.

След промените модата да се регистрират фирми бе повсеместна и само който не се бе сетил, той не си регистрира фирма. И като предмет на дейност се вписваше каквото се сетите, разрешено от закона. Естествено в онези мутренски времена, когато се наливаха основите на ченгеларско-комсомолския ни капитализъм, наистина работеха малка част от регистрираните фирми. Най-активни бяха момчетата с анцузите и тежките златни ланци, които „застраховаха“ наред и едновременно с това се стреляха по улиците за разпределение на територии.

В по-ново време нещата със свистенето на куршумите, размахването на бухалките, паленето и взривяването на коли, жилища и магазини вече са минало. В реалната икономика обаче останаха много малко дребни играчи. Делът им особено в търговията непрекъснато намалява. Големите молове изядоха хляба на малките квартални магазинчета, които масово се бяха пръкнали след промените. В резултат собствениците и работещите в тях хванаха и отидоха на гурбет в близки и далечни страни. Същите тези държави се гордеят с големите си световноизвестни концерни, но голям дял в икономиката им заемат именно малките и средните фирми. Данъците там са по-високи, но бюрокрацията е по-малка и корупционният натиск е по-слаб. Всички тези предпоставки от години привличат големи инвестиции и за това и стандартът на живот на хората там е по-висок и продължава да действа като магнит на младите българи.

Въпреки трудностите част от останалите в родината способни и предприемчиви хора регистрират фирми и се опитват, както и преди три десетилетия да започнат да работят за себе си и да не чакат само на заплата. Цифрите обаче сочат, че едва една от 20 фирми успява да оцелее в първите четири-пет години. Според последните данни на държавната статистика от регистрираните през 2012 г. нови фирми само 5,6 на сто са били още на пазара през 2017-та.

Няколко са хипотезите за множеството отпаднали от играта стопански субекти. Първата е липса на традиции и опит в предприемачеството. Да не забравяме, че след 1944 г. бе избита немалка част от бизнес елита на България. Наследниците им пък бяха репресирани. Думата буржоа или буржоазен произход се превърна в клеймо. Втората е нормалното надценяване на собствените способности или просто мързел да се пробие на пазара. Третата и не маловажната е, че част от фирмите обикновено се основават с конкретна цел. Често тя е не да се развива истински бизнес за благото на предприемача и обществото, а за да се точи ДДС или да се правят други далавери като пране на пари, придобити от престъпна дейност например. Сигурно има и доста други.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Учителка: Дадоха ни гъба и маркер, а искат да сме модерни

Чухме похвали, че въвеждането на дистанционното обучение в българското училище се случило за минимални разходи. За държавата може да са минимални, но за някого може да са непосилни – говоря за родители и учители.Това казва в коментар за "Телеграф" по повод дистанционното обучение учителката по БЕЛ в 119-о СОУ Цеца Петрова. Публикуваме целия коментар:

Моментът е извънреден, категоричен е шефът на Европейския икономически и социален комитет

Лука Жайе: Ако в този момент Съюзът ни не е единен, губи смисъл

Моментът е извънреден, категоричен е шефът на Европейския икономически и социален комитет

Ако в този момент Съюзът ни не е единен, губи смисъл. Това казва  председателят на Европейския икономически и социален комитет Лука Жайе в статия, предоставена на "Монитор". ЕИСК е консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на организации на работниците и работодателите и на други групи. Той представя становища по свързани с ЕС въпроси пред Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент, като по този начин действа като мост между вземащите решения институции на ЕС и гражданите на Съюза. Ето и цялата статия: