Финансовият министър: Няма да теглим допълнителен дълг, 2 млрд. лв. повече очакваме в бюджета

Финансовият министър: Няма да теглим допълнителен дълг, 2 млрд. лв. повече очакваме в бюджета

  • Ръст на икономиката с 3,5%
  • Разходите с 1,8 млрд. лв. нагоре, стигат 54,2 млрд. лв.
  • 430 млн. лв. отиват за безвъзмездна подкрепа за бизнеса

Не се налага поемането на допълнителен дълг, ще се поеме дългът, заложен в бюджета за 2021 г., даже малко по-малко. Очаква се ръст на приходите от около 2 млрд. лв.. Това заяви служебният министър на финансите Асен Василев по време на третия си Обществен съвет, на който той представи основните параметри по актуализацията на бюджета за тази година.

Заложен е ръст от 3,5 на сто на БВП, средногодишна инфлация от 2% и коефициент на безработица 5,3%. Приходите скачат от 47,5 млрд. лв. на 49,6 млрд. лв.

На база увеличението на постъпленията ще нарастнат и разходите с 1,8 млрд. лв., като те ще са вече 54,2 млрд. лв. спрямо заложените досега 52,4 млрд. лв. Парите ще се използват за осигуряването на социални плащания, за подгисуряване на здравната система и бизнеса при по-тежка COVID криза. „Това води до леко намаляване на заложения дефицит, въпреки че разходите се увеличават, приходите също растат по-бързо и дефицитът пада с 0.3%. Затова не се налага поемането на допълнителен дълг“, обясни Василев. Така

дефицитът ще падне от 4,8 млрд. лв. на 4,6 млрд. лв.

или с около 200 млн. лв. по-малко.

Ръстът на приходите идва от подобрена събираемост (1,6 млрд. лв.), други 424 млн. лв. ще дойдат от Плана за възстановяване поради вдигнат аванс от 10 на 13 на сто. Иначе повече приходи се отчитат и в НЗОК (105 млн. лв.) и ДОО (230 млн. лв.).

„Това е много голям успех за НАП и митниците, защото спрямо плана за 2021 г. сме с 4,4% отгоре, но спрямо миналата година сме с 12% отгоре. Тоест

при ръст от 3% на БВП ние реализираме 12% повече приходи“,

каза Василев.

По-подробна разбивка показва, че само в агенция „Митници“ има между 500-600 млн. лв. повече приходи от ДДС при внос на стоки. Допълнителният приход в НАП пък е около милиард лева. От корпоративни данъци има 223 млн. лв. повече, от данъци на физически лица има 256 млн. лв. повече, а приходите за социално и здравноосигуряване са с 268 млн. лв. повече. Само приходите от ДДС пък растат с 848 млн. лв.. Други 97 млн. лв. отгоре са получени от неданъчни приходи.

При разходите също има увеличение. 575 млн. лв. ще отидат за социалната сфера, 335 млн. лв. за здравеопазването. 231 млн. лв. са за други разходи, като например възстановяването на фонда за бедствия, който е изразходван още в първите 4-5 месеца на 2021 г..

133 млн. лв. са предвидени за избори

тъй като парите за президентските избори бяха използвани за вторите парламентарни. „Те са предвидени в два тура, плюс допълнителни бюлетини за парламент, ако се наложи в един от туровете“, поясни финансист №1. Към вноската за ЕС трябва да внесем допълнителни 103 млн. лв., тъй като покрай брекзит се преизчислиха вноските.

430 млн. лв. ще са за подкрепа на бизнеса. От тях 400 млн. лв. са за мерки за безвъзмедна подкрепа, около 300 млн. лв. ще са за „60 на 40“. 38 млн. евро са предвидени за мерки в случай на затваряне на определени сектори и браншове, които са осигурени по ReactEU. 30 млн. лв. подкрепа ще има за български авиопревозвачи, регистрирани у нас. „Идеята е да има по около 100 млн. лв. в подкрепа на бизнеса всеки месец, извън пограмата „Възстановяване““, каза Василев.

При социалните разходи

най-много пари ще отидат за актуализацията на пенсиите – 363 млн. лв.

и за подкрепата за отопление – 86 млн. лв.. 72 млн. лв. ще са за надбавки по Закона за личната помощ. Очакваният ефект е, че от надбавката за тези с пенсии под линията на бедност е, че вече няма да има такива пенсионери у нас. Става въпрос обаче само за тези на над 65 години и с придобито право на пенсия.

Здравните разходите са в размер на 335 млн. лв. От тях 121 млн. лв. са за здравноосигурителни плащания и лекарства. Предвидени са 81 млн. лв., за да може

медиците на първа линия да продължат да получават по 1000 лв. отгоре

За закупуване на 1,5 млн. ваксини на Пфайзер са предвидени 47 млн. лв.. Всъщност в разходите попадат и два непредвидени разходи за МРРБ и КЕВР. „Мое лично мнение е, че при МРРБ те се дължат на престъпления, а за КЕВР е може би лошо управление“, каза Василев. На АПИ ще бъдат дадени допълнителни 100 млн. лв., за да се покрият поетите ангажименти по договори, които са над бюджета на агенцията. Оказва се, че има възложени дейности и за 2022 г., за които е поискано да бъдат спрени. За КЕВР са заделени 16 млн. лв., които се дължат на загубени дела. За сравнение миналата година по това перо са дадени 26 млн. лв..

От БСК коментираха, че повишената събираемост се дължи на проинфлационни фактори, а не на подобряване на конюнктурата на икономиката. Организацията предупреди да се внимава с разходната част на бюджета. „Ако погледнем ръстът в приходите, той изпреварва и БВП, и инфлацията. Той е 12,1 на сто спрямо миналата година“, посочи финансовият министър в отговор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.