Разбирателството, че трябва да се спре чуждото финансиране на вероизповеданията у нас, не е тема, която търпи политизиране.

Не може да има спекулации с националната сигурност. Що се отнася до партийната намеса и контролът върху религиозните имоти, това е стара дъвка - още от зората на демокрацията. Известно е, как някои религиозни служители се превръщаха във финансови магнати и използваха влиянието върху паството, за да търсят политически индулгенции. Проблемът обаче дойде, когато се превърнаха в лесна плячка на чужди интереси, заради нарастващата им страст към сребърниците. Сега, когато въпросът е пред решаване в парламента, няма нужда да се “търси под вола теле”, както е казал народа. И финансирането да се узакони. Политическите партии не са тези, които трябва да “опират пешкира”, заради нечия некадърност.

Това, разбира се, не е всичко. Не е приемливо главният мюфтия да се прави, че не разбира от финанси, нито пък да напомня за етническата карта. Религиозните служители трябва да се грижат не само за духовния живот, но и за икономиката на тяхната собственост. А държавата да не чака да се трупат дългове, а да си ги изиква своевременно. Ако отделните вероизповедания не могат да намерят добри финансисти, тогава държавата да им ги осигури.

Никой не трябва да си мисли, че е богопомазан и само трябва да получава, без да дава нищо. Вижда се, че данъкоплатците вече не са съгласни да плащат за натворените от некадърни стопани бакии.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

 

А у нас всички са прави

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си: „Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.”

Истината за случайното разпределение на делата

Истината има онова свойство, че остава непроменена, колкото и каквито опити да се правят за нейното изкривяване или представянe като относителна или субективна. Така се получава и в случая с разкритията от края на миналата седмица за пробива на Централизираната система за случайно разпределение на съдебните дела. Това написа "Правен свят" в коментар за скандала с одита на системата, според който е възможна манипулация на разпределянето на дела http://legalworld.bg/86232.istinata-za-sluchajnoto-razpredelenie-na-delata.html?fbclid=IwAR0s8Fv2Bw5-gBtZW1m4iPzyoeBDg7fRWGR7EplhC-h6ONG-OkKSvkN_O6I.