Фики Стораро: Искам да се пробвам като комедиен актьор

Фики Стораро: Искам да се пробвам като комедиен актьор

Репетирал заедно със сина си образа на Стиви Уондър, Кеца го просълзил на сцена

„Показах, че жанрът, в който човек се изявява няма никакво значение – дали е актьор, поп певец, фолк или рап... Всичко е до сърце“, казва певецът Фики Стораро. За участието си в музикалния формат „Като две капки вода“, пътя до победата и различните превъплъщения той говори пред „Телеграф“. Ето какво още сподели в днешния брой на изданието:

- Фики, честита победа! Как се чувствате след финала на музикалното шоу „Като две капки вода“?

- Много съм щастлив, че имах възможността да бъда на тази сцена с такива професионалисти. Бяхме като едно семейство. Наистина ще ми липсва предаването, дори го коментирахме с колегите – през карантината ние имахме шанса да не усетим напълно негативната вълна следствие на вируса. Забавлявахме се, не очаквах, че така ще се развият нещата за мен, но наистина дадох всичко от себе си, защото това ми беше начинът да покажа и другите качества, които имам като артист. Получавал съм покани и през изминалите години, очевидно не съм се чувствал достатъчно подготвен да изляза на голямата сцена, но след този опит, вече 7 години като изпълнител, се чувствах доста по-здраво стъпил на земята. Мисля, че няма друго шоу, в което така да се разгърнеш и да покажеш целия си потенциал. Това е въпрос на късмет. Защото наистина е късмет, че ми се паднаха доста различни образи и стилове.

- Успяхте да влезете в много и различни образи, като Стиви Уондър, Ерос Рамацоти, Тодор Колев, Васил Найденов и пр. Кое превъплъщение остави своя ярък отпечатък?

- Смятам, че това бе първият образ, който беше по избор – Стиви Уондър. Дори, когато се видях в огледалото като него... Останах без думи. Не съм вярвал, че има толкова добри и завършени гримьори – благодаря и на тях. Бях много развълнуван, имаше го и страха, но него винаги го има – пак казвам, това беше моят шанс да изляза на сцена, да се отърва от това притеснение, което е в мен, да пея със сърце и да покажа какво съм подготвил.

- Ролята на коя известна личност ви затрудни?

- Дженифър Лопес. Бях с токчета през цялото време. Преди живото участие имах няколко поети ангажименти в Германия. За втория лайв ми се наложи да се подготвя доста усилено, разполагах само с една седмица. Вървях през цялото време на токчета, взех ги дори с мен в Германия. Помолих екипа да ми дадат 44-тия номер на Джей Ло, не знам как, но едвам удържаха тази тежест. Слава Богу не се счупи ток на сцената, което се е случвало на колеги, участвали в минали сезони. Наложи ме се да вървя на токчета, имах приятели, които се притесняваха, други ме бъзикаха. Питаха ме: „Как така с токчета?“ Бях категоричен, че това е шоу, което гледа цяла България и трябва да го направя на макс, по най-добрия начин. Радвам се, че публиката реагира така. Забавлява се, беше им смешно, писаха ми коментари, че наистина един професионалист трябва да направи точно това – да превъзмогне своето его и да даде онова, което публиката очаква. Определено най-сериозна бе подготовката за Джей Ло, не излизах с приятели, дори не докосвах телефона. Имам един приятел, казва се Марио, той всъщност е бил част от „Като две капки вода“, той ми помогна с така нареченото туъркване. Наистина бяхме комични в една зала, трябваше някой да ни снима отстрани. Голяма подготовка се изисква, а времето не е кой знае колко.

- Смущаваше ли ви липсата на публика?

- Усещаше се, доста е трудно да се пее без публика, въпреки че ни гледаха страхотни професионалисти. Бяхме готови да направим всичко. Смятам, че всички артисти не забравихме, че зад екраните стоят хиляди хора, които очакват най-доброто. Специално аз си представях, че има огромна публика, която се радва на нашите изпълнения.

- Кой бе вашият емоционален момент на сцена?

- Тодор Колев бе много емоционален, да се опитам да имитирам гласа и движенията му беше чест за мен. Защото той има много специално място не само в моето сърце, но и в сърцата на всички българи. Роден е в Шумен, където има паметник, който посещавам доста често. Един голям артист и човек, като него няма да се роди втори. Ерос Рамацоти може би беше най-близката гласова моя имитация. Не знаех, че мога да го докарам толкова добре. Разбира се, това е благодарение на Етиен Леви, който не спираше да е до нас и да ни напътства. Беше мой преподавател в музикалното училище. Обичам го, специален е за мен, човек с голямо сърце, един страхотен учител и един страхотен професионалист, който познава всеки един детайл в тази индустрия

- Самокритичен ли сте, ако върнете лентата назад кое е нещото, което бихте коригирали?

- Мисля, че можех да се представя по-добре с Дрейк. Близки сме като визия, пеенето също го имитирах добре, но понякога се случва така, че вълнението те притиска на самата сцена. Трябва да се обърне внимание едновременно на много неща – движения, глас, стъпки... Аз мислех за всичко, за да ми се получи добре. Имах едно голямо яке, а Дрейк има един специфични движения с рамената, които не успях да покажа. Не съжалявам за нито един образ, защото всеки ми донесе късмет.

- Споделихте, че с първото място сте защитили фолк гилдията, кой или какво ви окуражи?

- Всеки един от журито сподели доста похвални думи за представянията ми, благодаря им, че са такива професионалисти и казват това, което мислят. Колегите ме подкрепиха, видеото, което подготвиха бе абсолютна изненада. Компилация от клипове, които ме мотивираха на финала. Г-н Васил Найденов не спря да ме подкрепя след като изпълнихме заедно песента „Сбогом, моя любов“. Това беше момент, който никога няма да забравя. Момент, в който осъзнах че имам подкрепата на един от най-великите гласове на България. Аз съм мечтал да го видя на живо, а той каза такива хубави думи – неописуемо е. Смятам, че всеки млад и талантлив човек може да е на моето място, това се постига с труд. Средата също е важна. Познавах се единствено с Джей-Джей. Участниците се оказаха доста готини, добронамерени, демонстрирахме уважение помежду си. Бяхме сплотени. Мотивирахме се преди да излезем на сцена, помагахме си, давахме си съвети. Те са прекрасни, надявам се оттук нататък да се виждаме все по-често, защото показахме че жанрът, в който човек се изявява няма никакво значение – дали е актьор, поп певец, фолк или рап... Всичко е до сърце. Представихме се достойно. За да сме близки допринесе и моят рожден ден. След втория лайв ние не се познавахме толкова добре, а те се включиха в изненадата за празника ми. Всичките дойдоха, никой не е отказал... Още преди да има конкуренция между нас ние станахме приятели. Самият аз, или когото и да било друг, не е бил на сцената да се състезава, това отново се оказа плюс за взаимния респект. Всеки се стараеше да се представи добре, не мислеше за победата на всяка цена или за другия, който се е представил по-добре. Сплотихме се. Самата публика го усети, разбра, че правим образите с любов и старание. Това са стойностни хора, които имах честта да познавам. Поддържаме връзка, наскоро се видяхме, коментирахме колко красиви бяха тези три месеца. Дано мерките се отпуснат, да имаме море, а дори и да отидем заедно на почивка.

- Смятате ли да творите в друг жанр?

- Винаги съм искал да експериментирам в нещата, които правя, но и винаги съм имал онзи вътрешен страх, как един изявен поп-фолк изпълнител и то с години ще се гмурне в друг жанр. Не знам как ще реагира публиката, тя е чувствителна в това отношение. Имах възможността и честта да пея на сцената различни стилове, музиката която пях там е музиката, която аз слушам. И в колата, и у дома. В училище сме пяли песни на Ерос Рамацоти, Стиви Уондър, Лайнъл Ричи. В сърцето ми се крие тази музика и мисля, че съвсем скоро ще имам удоволствието да ви представя една голяма изненада – моя сбъдната мечта. Мисля, че хората ще го оценят достойно.

- Какво споделиха вашите близки за представянето ви във формата?

- Подкрепиха ме, малкият не спираше да влиза в образи заедно с мен. Започнахме с клатенето на главата, известното движение на Стиви Уондър, преди да науча толкова перфектно това движение, той го правеше по-добре от мен. Приятелите ми също бяха зад мен, това беше моментът, в който те не ме оставиха. Радвам се, че имам хора в живота, които допринесоха да съм уверен. Имало е съвети, критики не бих казал... Чичо ми, брат на баща ми, е чувствителен относно музиката, той искаше максимумът от мен, защото ме познава и знаеше, че съм способен да направя наистина добро превъплъщение. Казваше ми къде съм сбъркал, шегувах се, че трябва да стане част от журито (смее се).

- Какво остана скрито от зрителите, сещате ли се гаф или забавна случка?

- Имахме забавни моменти, един от тях беше по време на репетицията. Бях прочел сценария и знаех, че не трябваше да отговарям на въпросите на водещите Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека, но от цялата еуфория забравих, когато ме попитаха как е спагети на италиански, директно изстрелях отговора. Той се засмя и каза „Аааа, чел си сценария“. Те са уникални, опознах ги от близо, знаят как се прави шоу. Във весела история се превърна и ударената кола. След първото живо предаване Хилда беше леко чукнала колата на заден ход, беше паркирала пред мен. Това ожулване, което тя си е помислила, че е направила, всъщност си е мое и старо. Имах го от доста време, колата си стоеше така. Обади ми се, извини се, дори попита как да помогне. А то наистина нямаше нищо, драскотина, която можеше да се махне с пръст. Мисля, че Хилда ми донесе късмет.

- Скоро вашият син Тони навърши 2 годинки, ще ни разкажете ли за него?

- Първата му дума беше пиано, след това тате и накрая мама. Имаме пиано вкъщи, показва голям интерес към музиката вече година. Обича да слуша песнички, да танцува, наскоро научи “До ре ми фа”, вероятно е попаднал на нея случайно в Ютюб, натиска където му падне. За нас е изненада, че толкова бързо запомня мелодиите. Улучва тонове, когато си тананика, това ни учудва, но и радва. Тони е жизнено дете, не съм строг баща, а добрият полицай в семейството. Когато направи някоя беля идва при мен и се крие, за да не му се карат. Обичам децата, още от преди да имам свое. Моят син е ангелът, който ще закрилям завинаги. Успявам да обърна достатъчна внимание на него, моята съпруга и роднини. В тази възраст той трябва да получава много внимание.

- Планирали ли сте лятото си?

-Все още не сме уговаряли почивките си. През летния сезон винаги посещаваме нашия роден град Шумен, отиваме там с цялото семейство. Участията ми са на морето, съчетаваме полезното с приятното. Ще се видя с близки и приятели. Много от детските ми приятели са в Шумен, там успявам да ги видя. Много ги обичам, до ден днешен поддържаме връзка, не сме се загубили през годините.

-Бихте ли се съгласили да изгреете в ново амплоа, например – актьор?

-Бих се съгласил, всяко дете мечтае да се види във филм. Не знам дали изобщо има дете, което не е мислело, че е екшън герой. Може би е й мечта на всеки, който се занимава с изкуство. Бих искал да вляза в комедийната роля или екшън, въпрос на сценарии... Със сигурност бих се зарадвал и бих дал необходимото, за да се представя добре. Отворен съм за предложения.

-Успявате ли да поддържате форма?

-Тренировките останаха на заден план. Особено у дома не са ми силна страна, не мога да се мотивирам между четири стени. Фитнесите бяха затворени, сега постепенно с отварянето на залите смятам да се върна във форма. Това изисква супер много усилия. От както започна шоуто не съм спазвал диети, щеше да ми дойде твърде много, но в миналото съм се подлагал на тежки хранителни режими. Храната е нещо любимо за мен, вкъщи готвят дамите, аз и баща ми сме доста зле с тази част в домакинството. Те са страхотни, но трябва да ни ограничават, не само заради външния вид, но и чисто здравословно. Не е добре да се хапва по много. Имал съм тежки ситуации – диети до припадък и пр. Не ги препоръчвам на никой, опасно е. Всеки артист е длъжен да представя най-добрата си светлина на сцена, за да мотивира почитателите си и да се развиват в своята посока.

Това е той:

Роден е на 3 март, 1995 г. в Шумен
Негов баща е известният певец Тони Стораро
Обича музиката от дете, участва в откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012г.
Реализира се успешно на българската сцена
Семеен е, с едно дете
През 2020 г. участва и печели музикалния формат „Като две капки вода“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.