Фиданка от най-стария дъб в Европа ще расте  край дома на Яворов

Фиданка от най-стария дъб в Европа ще расте край дома на Яворов

5-годишна фиданка, издънка от най-старото дърво в Европа, известният Гранитски дъб беше засадена в двора край родната къща на лирика-харамия Пейо Яворов в Чирпан. Дръвчето е дарено от директорката на основното училище в село Гранит, чийто патрон е поетът Сребра Проданова по повод юбилейната, 65-та годишнина от създаването на къщата-музей, уточни дългогодишният уредник там Тодор Иванов, който е председател на едноименната фондация.В акцията по засаждането на фиданката участие взеха поетът и издател Трифон Митев и кметът на Гранит, който от десетилетия се грижи за оцеляването на дървото Антоний Димитров.

Той припомня, че  по инициатива на списание „Защита на природата“ през далечната вече 1982 година е било направено дендрологично изследване на дъба, тогава е станало ясно, че той е поникнал  преди 1637 години и на практика е най-старият летен дъб на континента.

Фиданката е засадена в близост до бюст-паметника на Яворов, дело на проф. Мара Георгиева.

Родната къща  на поета е обявена за музей на 31 октомври  със специален указ и по лично разпореждане на тогавашния първи на БКП и държавата Вълко Червенков , въпреки съпротивата на ръководството на писателския съюз и тогавашния му председател  Христо Радевски, който смятал, че заслугите „на П.К. Яворов към литературата и историята са …недостатъчно изяснени и направата на музеи е ненавременно.“

Историята разказва  преживе  племенницата на гениалния лирик Ганка Найденова – Стоилова в спомените си под наслов „В часа на синята мъгла“. Историята, за която  в литературните среди се говори под сурдинка се разиграла през 1954 година, в самото навечерие на 40-та годишнина от трагичната му гибел.

Стоилова изпратила до ЦК на БКП предложение за превръщането на родния дом на поета в Чирпан в музей, а на брега край Поморие, където като телеграфист е написал първите си работи – да бъде издигнат паметник.

 На заседанието на ЦК срещу предложението й скочил Христо Радевски, който в прав текст обявил че мястото на твореца в родната литература все още не е изяснено и  обекти от национален характер в негова прослава не бива да се създават.  Въпреки обратната теза, изразена от академик Людмил Стоянов /по онова време директор на Литературния институт при БАН/ предложението било пратено в…коша.

Родственицата поискала среща с Червенков и в продължение на час му изложила схващанията си не само за Яворов, но и за целия кръг „Мисъл.

„Червенков слушаше внимателно доводите ми без с нито една дума да прояви собственото си становище. В края му казах: „Може би напразно Ви занимава. След мен ще влязат Вашите съветници от СБП, които ще Ви говорят противното и Вие естествено ще повярвате на тях!“. Неочаквано за мен той като си подаде ръката за довиждане каза: „Не…Вие сте права и аз ще Ви помогна. Хубаво е че сте толкова смела. Но имате силни врагове!“.Пръв уредник на музея става младият по онова време литературен критик и историк Стоян Стаев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.