Феновете ще пеят вечно за Джевизов

Легендата на ЦСКА навършва 65

Феновете ще пеят вечно за Джевизов

Прочутият нападател написа история и в Кипър

„Спас Джевизов изненада лошо синята армада...“ пее агитката на ЦСКА и до ден днешен. И съвсем заслужено прочутият голаджия е намерил място в сърцата на „червените“ привърженици. Днес четирикратният шампион с „армейския“ клуб ще отпразнува 65 години, по-голямата част от тях неразривно свързани с футбола.

Началото

Джевизов е привлечен в ЦСКА през лятото на 1976 г., веднага след участието си в престижния юношески турнир в Тулон. На него талантите на селекционера Йончо Арсов стигат финал, в който побеждават домакините от Франция с 3:2. Едно от попаденията отбелязва именно Джевизов. На връщане от надпреварата младият нападател е посрещнат от хора на „червените“ още на летището. Той тогава е войник и е утвърдено име в състава на Ботев (Пд), където е съотборник със знаменити футболисти като Динко Дерменджиев – Чико, Виден Апостолов и Георги Попов – Тумбито. След кратък размисъл и консултация със съпругата си Калиопи Джевизов приема предложението на ЦСКА и става част от един отбор, за който винаги ще се говори с възхищение. Началото обаче не е лесно за пловдивчанина въпреки натрупания опит в Ботев (Пд). На „Армията“ идва с разтежение, а още в първия си мач за отбора прави прочутия пропуск на празна врата срещу Сент Етиен в евротурнирите. Заради този нещастен епизод Джевизов дълго време е критикуван жестоко и не е далеч от мисълта да се завърне в Ботев (Пд). За късмет на ЦСКА обаче това не се случва, тъй като новият треньор на тима Никола Ковачев – Тулата го убеждава да остане.

Нагоре

Оттам насетне пътят за Джевизов е само нагоре. Мощен физически, с невероятен характер, той тормози съперниковите защити, вкарвайки 96 попадения за ЦСКА, което му отрежда четвърто място в историята на клуба. Най-запомнящи са обаче дербитата с Левски, в които Спас е истинска хала на терена. За сблъсъците му с десния бек на „сините“ Пламен Николов се говори и досега. Спомената вече песен на агитката, в която Джевизов и партньорът му в атака Цецо Йончев са главни герои, пък се ражда след двубоя с вечния противник през декември 1978 г. Тогава Левски губи с 1:2 именно след попадения на двамата нападатели. Паметна е и задната ножица на Джевизов при успеха над „сините“ с 3:2 през март 1980 г. Снажният нападател, както и целият тогавашен състав на ЦСКА обаче не са само отбор за местна консумация. Това са времената, когато славният „армейски“ тим взима скалповете на европейските шампиони Ливърпул и Нотингам. През 1984 г. обаче пътят на Джевизов поема в нов коловоз. На „Армията“ вече има нов треньор – Манол Манолов – Симолията. Той не вижда голаджията, тогава едва 29-годишен, в схемата си. На тарана е предложено да стане треньор в школата. Той отказва и от ръководството на клуба веднага му взимат ведомственото жилище. Дори му дават срок да го освободи в рамките на седмица. Спас обаче не е от тези, които с лекота ще се пенсионират. Като истински боец поема ново предизвикателство в лицето на кипърския Омония. С тима от Никозия става два пъти шампион през периода 1984-1987 и веднъж стрелец №1 на местното първенство с 32 попадения. С общо 82 гола за Никозия Джевизов става легенда и на този клуб. До края на наситената си с отлични мачове кариера таранът успява да поиграе още в Миньор (Пк) и ЕПА (Ларнака).

Треньор

Както и повечето големи футболисти, след като окачва бутонките през 1990 г., Спас Джевизов остава близо до играта. Треньор по различно време е в ЦСКА и Кипър. Един от най-паметните моменти, свързани с личността му, вече като наставник, е през пролетта на 2000 г. Тогава „червените“ изживяват криза и след 0:0 на „Армията“ с Пирин над 2000 фенове обсаждат играчите и под заплаха за саморазправа не ги пускат да излязат от съблекалните. Като истински мъж Джевизов се изправя пред запалянковците и поема изцяло вината за слабия мач. Авторитетът на легендата си казва думата и футболистите са пуснати да си ходят безпрепятствено. По-нататък големият нападател е шеф на Детско-юношеската школа на ЦСКА. Въпреки тежките условия за работа успява да съдейства за изграждането на играчи като Михаил Александров, Владо Стоянов, Иван Иванов – Русия, Атанас Зехиров и др..

Лов


Извън футбола голямата страст на Джевизов е ловът.

Сам признава, че излиза с пушката не за трофеи, а за удоволствие. Имало е случаи, в които заради хобито си е можел да пострада сериозно. Ето какво разказва легендата в интервю за „Блиц“ през 2015 г.

„Веднъж ме нападна ранено диво прасе. Подскочих в последния момент и на косъм се разминах с най-лошото. Зъбатата му муцуна мина на два пръста от коляното ми. Един много сериозен случай, който ме убеди за пореден път, че в лова не трябва никога да се подценява ситуацията. По-късно пък участвах в един лов край Средец, Бургаско. Ранено прасе удари двама души от дружината. На първия много лошо му беше разцепено бедрото. Закараха го веднага в болницата. Следобед продължихме да търсим животното. То отново нападна и рани много тежко човек. Един от ловците рискува живота си и подложи цевите на пушката под прасето. Така се наложи, защото то беше натиснало ловеца отгоре и го сечеше буквално. Все пак успяхме да го убием това дяволско прасе. Като го преместихме, колегата беше загубил ума и дума. Отърва се с много тежка рана в бедрото“, споделя Джевизов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.