Безотговорен човек с оръжие е като шимпанзе с граната. За зла участ си припомняме тази фраза от „черния“ хумор с началото на всеки ловен сезон. Оставаме настрана административните въпроси - сроковете за ловуване и за регистрациите, опазването на животните, борбата с бракониерите и прочее.

Проблемът е в друго. Сред ловците инцидентите с нараняване или фатален край започват да зачестяват правопропоционално с нервността им от ограниченията заради африканската чума по свинете. Защото в любимия за практикуващите този спорт и хоби, така идва и заплахата. И тя не е само за пернатите и чифтокопитните, а и за придвижващите се на два крака обитатели на тази земя.

Полицейската статистика сочи, че за последните пет години има 44 инцидента, при които са ранени хора, без опасност за живота. 13 пък са жертвите на грешна ловна преценка. Полицаите изтъкват три основни причини - стрелба по шум или неясно определена цел, неправилно боравене с огнестрелно оръжие и напускане на предварително определената от ръководителя ловна позиция.

Стрелбата по шум е особен деликатес при тези инциденти. Тя е наречена на името на македонските комити, които пуцали с шишанета и пищови по разни мърдащи шубраци в емоционалните години в българската история.

Е, това ли трябва да бъде организираният лов?

В крайна сметка всичко опира до безотговорност. Тя е под чертата и тя причинява тежки телесни повреди и дори смърт на хора, отдали се на любимото си хоби. Затова в началото стана дума и за маймуната с граната. Ако носиш пушка за 5000 лв. и се държиш лекомислено, пренебрегваш указанията и правилата, какво ще се случи – очевидно някаква гадна история, която помрачава целия излет и почерня нечие семейство.

Проблемът не е от днес или вчера и не засяга само ловците. Той е зароден в корените на българския злополучен тарикатлък и лекомислие. Често оставаме с впечатлението, че у нас всеки е роден научен. Пълно е с тарикати, които се чудят как да прескочат правилата, за да докажат кой е по-по-най по хитруване. Шофьорите превишават скоростта, за да спестят минута или две, онези с по-скъпите коли изпреварват дори когато е забранено, а най-нетърпеливите на опашката търсят „наш човек“, за да избегнат досадното чакане, отредено на простосмъртните. Някаква извратена народо-психологическа представа за превъзходство, очевидно. Страната ни е в постоянна битка между тарикати и „балами“ и изглежда сякаш няма изход от ситуацията. Макар да преглъщаме с болка някои неприятни особености на националния характер, загубата на човешки живот по невнимание е прекалено голям залък, за да бъде преглътнат на сухо.

Пренебрегването на правилата по време на лов е сигурна рецепта за убийство. Ловът не е само хоби или екзотичен в наше време начин за препитание – той е и изключително голяма отговорност. Оръжието в човешките ръце е власт, сила и същевременно създава голяма опасност. Най-малкото то трябва да бъде изправно и използвано с особено внимание, за да бъдат предотвратени трагичните инциденти.

И на последно място – спрете пиенето ! Преди 40 г. на един ловен излет в малко планинско градче бяха дали жертва като при престрелка на колумбийски гангстери. И то само защото си опитвали един на друг ракията, а след това стреляли по бутилки, докато се опече агнето по хайдушки. И в пиенето след лова трябва чувство за отговорност. Ловният сезон не е време за безотговорно веселие на подпийнала дружинка, нито пък е подходящ момент да спестиш 2-3 лв. за светлоотразителна жилетка, защото човешкият живот е по-важен от нечий тарикатлък.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дай, България“ и протегнатата ръка

В едно село тръгнал да се дави един много стиснат човек. Събрали се хора наоколо, цяла тълпа. Всеки му вика: „Дай ръка да те измъкнем!“, ама оня бил много стиснат и хич не можел да се пречупи. Дори давейки се, стискал ръце и крещял за помощ. Тогава един от съселяните му се сетил и извикал: „Ето, аз ти подавам ръка. Хвани се да се спасиш“…

Крупно, по-крупно… Медиапул

Три дни. Толкова време отне на журналистите от Медиапул и техните верни помощници – специалистите по всичко, за да се изкажат и за дарителската кампания във връзка с коронавируса. Яко наговаряне трябва да е паднало за уеднаквяване на тезите около единствената опорна точка: „Бой по Пеевски”. В крайна сметка са измъдрили поредната гнусна манипулация.

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

За олигарсите, благотворителността и цената на човешкия живот

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

Истинските лица на хората се виждат във времена на криза, когато излиза наяве най-доброто и най-лошото и ясно лъсва кой е човек и кой - мърша. Това е доказала се с времето мъдрост, която виждаме в действие днес. Битката със заразата, покосяваща със зловеща сила хиляди хора по цял свят, извади наяве най-доброто от българското общество.