Ученици фантоми пълнят дневниците на училища в цялата страна, а деца посещават часове само по документи. Това е публичната тайна, която е известна както на учителската общност, така и на образователната администрация по места.

Официалните проверки на образователното министерство сочат, че нарушения са открити само в пет учебни заведения в страната, което е странно на фона на репортерски находки от малки и големи градове.

Битката за всеки ученик е важна за училищата, защото осигурява средства за съществуване на учебното заведение. И по тази причина започват надхитряванията. Лъжата тръгва от първи клас. Училището трябва да надхитри просветната администрация, че има достатъчен брой ученици за една, две или три паралелки. Учители обикалят домовете на „подлежащите” шестгодишни в квартала, като не прескачат и семействата на емигрантите. Знае се, че хлапетата ще изчезнат наесен, но за директорите на застрашените от бедност училища е важно да ги запишат, за да се сформира паралелка и да тръгне класът. В по-горните класове лъжата лъсва, но общинските съвети се виждат принудени да узаконяват маломерни паралелки и да дофинансират от общинските бюджети издръжката им само и само да не носят негативите на закриване на училища.

Колкото по-нагоре се изкачва ученикът по стъпалата на своето образование, толкова по-ниска става посещаемостта и отпадането от образователния процес. Очите си обаче затварят както учителите, така и местните администрации. Учителите, защото от разкриването на липсите ще пострадат самите те – ще орежат парите за издръжка, оттам и за заплата, а администрацията – по споменатите по-горе имиджови причини.

Не знам дали проверките на просветното ведомство са били насочени към големия фантом в образованието – целодневното обучение. Тук измамата е най-голяма. Всяко училище получава средства за всеки един ученик, обхванат от целодневно обучение, но каква е картината в действителност? На пръстите на едната ръка може да се преброят училищата във всеки град, които могат на 100 процента да осигурят целодневно обучение. В останалите се правят занимални, осигуряващи занимания на 20-30 или 40% от обучаваните в начална степен, като децата са в сборни групи. Държавата обаче плаща и за обучаването, тока и водата и на тези, които реално не посещават занималнята. Един директор на училище ми обяснява, че това е така, защото парите за „занималня” са по-малко от парите за нормалното обучение и за да влязат във финансовите рамки, училищата трябва да редуцират групите. Едва ли това не е известно на просветните инспекторати.
Идеята за делегираните бюджети и за парите, които следват учениците, имат своето основание, но плащането „на калпак” не би трябвало да бъде основният механизъм за формиране на училищния бюджет. Най-справедливото решение изглежда това, при което всички учебни заведения получават равен старт във вид на осигурена 100-процентна издръжка на училището и учебния процес и бонуси за всеки ученик за постигнати резултати или за повишен интерес от страна на „клиента” – родителят и неговото дете. Докато не бъде намерен наистина справедлив и финансово ефективен модел за издръжка на училищата, фантомите в учебния процес ще се увеличават, а начините за надхитряване на държавата и нейните проверяващи ще стават все по-тарикатски.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Специалист по всичкология

Българското здравеопазване определено е в криза и то не само защото системата е недофинансирана, но и защото няма кадри. Лекарите и медицинските сестри търсят по-добро препитание и бъдеще за децата си в чужбина. Немедицинският персонал, като например техническият в медицината също се оказва, че е дефицит. Нагледен пример е отделението по хемодиализа във видинската болница „Света Петка“. Оказва се, че там за поддръжката на диализната апаратура се грижат трима човека – техници, но нито един от тях няма квалификация за тези апарати.

Демографски Апокалипсис

Има една случка отпреди петнайстина години, която се превърна в анекдот. На предизборен дебат опонент пита достолепна дама от стара земеделска партия: „Г-жо, вие как ще стимулирате раждаемостта“?.

Зад завесата на електронното гласуване

Налага се за пореден път да пиша по въпросите на електронното гласуване. Защото там нещата заплашително отиват към лош край, а народните представители не само не предприемат необходимите действия, но даже съвсем са забравили за какво иде реч.