0

Е дна от най-непопулярните мерки от миналата година във връзка с борбата с АЧС беше поголовно отстраняване на задния двор.

Една от най-непопулярните мерки от миналата година във връзка с борбата с АЧС беше поголовно отстраняване на задния двор.

Това обяви д-р Александра Митева от отдел Здравеопазване на животните към БАБХ. Трябва да намерим начин да не го неглижираме, защото задният двор е част от националната фиолософия и поведение. По този начин за първи след тридесет години държавата призна възможността на най-малките ферми легално да отглеждат животни. Митрева изтъкна, че този тип животновъдство е характерен за Източна и Южна Европа и обществото трябва да се съобрази с този манталитет.
Какво може
Именно за това задния двор е вписан в Наредба 44 на МЗХГ. Което означава, че животните ще бъдат регистрирани, а стопаните да изпълняват определени мерки за биосигурност. Според наредбата вече се оформят три вида стопанства, в които могат да се отглеждат прасета. Те са индустриални, фамилни и лични стопанства. Личните ще имат право да отглеждат до три прасета само за угояване. Те трябва да имат ограда, определена площ за животните, заради хуманно отношение, места за съхранение на фураж.


Стопаните са длъжни да почистват и дезинфекцират кочината. Да има ограничен достъп на други хора и животни. Влизането при свинете да е с работно облекло и след дезинфекция.
Фамилни ферми могат да отглеждат до 10 свине майки, но не повече от 200 прасета. Освен площта, трябва да имат съоръжения за съхранение на тора, с капацитет 40 дневен престой навън.
Буферна зона
Индустриалните ферми са длъжни да имат буферна зона от 500 м до горски територии. С електропастир или високи зидове трябва да ограничат влизането на глигани. Имат право на инсинератори. Длъжни са да направят места за дезинфекция на предмети отвън.
Камиони
Задължителните мерки в документа предвиждат почистване, измиване и дезинфекция на транспортните средства, които излизат от фермата, както и вътрешния транспорт. Фамилните ферми трябва да имат отговаряща на изискванията питейна вода. Също и план за спешни мерки при зарази.
Личните стопанства имат шест месеца да изпълнят изискванията, а останалите до края на тази година.

36 млн. лв. за компенсация, 70 млн. лв. за премахване на огнища

Директните разходи за унищожаване на огнищата на АЧС към този момент възлизат на 69 831 311, 19 лв. Това показва справка на БАБХ представена на срещата на земеделските производители. Според данните 20% от националното свиневъдство е засегнато от вируса на Африканската чума.
Друга разбивка показва, че компенсация за животни трупно месо възлиза на 35 840 778 млн. лв. За убиване и унищожаване на животни парите са 184 362 лв. За транспрот и унищожаване на замърсени продукти и оборудване разходите възлизат на 608 395 лв., а за превозване на унищожаване на трупове достигат почти 1 млн. лв. Приблизително на 16 млн. лв. възлизат разходите за дезинфекция и почистване.