Малко софийско кафене. 14,55 часа. Пет минути преди часа на срещата с една от големите сензации не само на българската, но и на европейската електронна сцена, че дори и в Азия и Африка, вече разпознават чудесно името му – Фабрицио Паризи.

Учтиво съм по-рано и съвсем „учтиво“ забелязвам, че той вече е на мястото и чака срещата ни, за която съм го помолила да ми разкаже 4 от най-интересните истории от живота си. Усмихва се над чаша късо неподправено кафе като типичен италианец. Отбелязвам с усмивка точността му, а той съвсем естествено връща в отговор, че единственото, което може да го влуди, е „закъснението“. Добре че дойдох по-рано, викам си! Пък и това беше единственият вариант да се видим лично, след като той е може би най-яркият пример за „гражданин на света“. Живее поравно в Италия и в България, но най-често е по невероятни точки от света, където го отвежда работата му като диджей. И родословието му е такова – отчасти българин, отчасти италианец, роден в Базел, получил закалката на Рим и обръгнал после в български училища, за да се похвали днес с няколко хита рекордьори, близо 51,5 милиона гледания в Youtube, 1,25 милиона стрийма в Spotify и хиляди партита по цял свят пред всякаква публика.

Последният шум, който вдигна, беше преди едва две седмици, когато изкара поредната си музикална „бомба“ с български вокали. Песента се казва I Can Survive, създава я заедно с The Editor и заглавието й веднага доведе у мен асоциация с детството на Фабрицио, в което буквално успява да оцелее в бурята около атентата срещу папа Йоан Павел II, в който се оказва косвено замесен. Естествено, тракът няма нищо общо, а Паризи дори няма пръст в текста, който пише българската вокалистка Veneta. Песента стремително, и по традиция, се катери към върховете на класации у нас, както направиха всичките му парчета досега, и вече звучи в Италия. Заради асоциацията от заглавието обаче нямаше как да не го помоля да ми разкаже за Сергей Антов и детството си - тема, която той искрено не обича да обсъжда.


Шегите на Сергей Антонов

До 5-и клас живее в Рим. Снимка: Личен Архив


Малкият Фабрицио израства в сърцето на Рим, където майка му – българка, работи в нашето посолство, а баща му е мастит музикален мениджър с имена в каталога си като Duran Duran. Времето, когато не е на училище, е на работното място на мама, защото тате пътува постоянно. Един от хората, които често се грижат за него тогава (1979 – 1980 г.), е самият Сергей Антонов, който е бил с Фабрицио по време на атентата. Години наред Паризи заравя тази история дълбоко в паметта си, но неминуемо тя отново изплува преди едно-две лета, когато започва да изкарва хит след хит у нас. Какво обаче Паризи помни от тези детски години с Антонов:

„Беше страхотен шегаджия и много весел човек. Детският ми ум не можеше да побере това, което се случи. Виждах коли на карабинерите да стоят пред дома ми на пост в нощите, последвали след атентата. Ходех на училище и усещах, че има кола, която отнякъде ме наблюдава. Чувствах се като в екшън филм, а като пораснах, разбрах, че е било екшън, но не и филм.

Сергей Антонов много обичаше да прави весели номера, като да вдигне колата на майка ми на два крика и тя да се чуди защо не тръгва. Спомням си как един път я прати да пазарува нещо и докато я нямаше, направи цяла инсталация с тиксо. Това е ерата преди интернет и всички важни съобщения идваха по телекс. Имаше една линия, която е за особено важни съобщения. Та докато майка ми пазаруваше, той залепи слушалката на телефона за телефона, кабела – за рафтовете с папките и създаде цяла инсталация. Седим двамата и я гледаме от прозореца как се прибира с торбите. В този момент важният телефон започва да звъни, естествено – правим го ние, тя започва да тича, хвърля торбите, дърпа слушалката и задвижва инсталацията на Сергей Антонов. Започват да падат папки и настава страшна олелия, а ние гледаме и се смеем. Такъв беше – винаги измисляше начини да те развесели.“


Римски нос made in БГ

Преди години омразният му „римски“ нос става негова запазена марка и лого. Снимка: Личен Архив

Събитията след атентата се развиват светкавично. Всички служители на посолството ни са подложени на постоянни разпити. За да предпази малкия Фабрицио (или както го нарекоха, „алибито на Антонов“), майка му го праща в България, в Русе. В крайдунавския град е записан в музикалното училище и заедно с Венелин Венков от „Ку-ку бенд“ приравняват 4-ти клас и записват направо 5-и, когато се озовава в центъра на буря в класната стая, буквално сменила физиономията му. „Историята около моя „римски“ нос е забавна, защото когато наех графичен дизайнер да ми направи лого, той много държеше да съм в профил, за да се вижда „хубавият“ ми нос – нали съм от Рим. Но носът ми по рождение изобщо не е римски, а беше малък и чип. Днешният е „произведен“ в България. Беше точно първата година след като ме прибраха тук и аз влязох в пререкание със сина на двама членове на ЦК на БКП, защото искрено се учудих, че тук бананите са само по Нова година, а в Италия си имаше целогодишно. Това момче, което беше с една глава по-високо от мен, започна да ме обижда и аз го блъснах. Мислех, че спорът е приключил, и се обърнах, а ме изненада в гръб. Хвана ме за рамото, обърна ме и ми прасна едно кроше в носа. Така ми оформи „римския“ профил. Тога вече бях запален металист и отказах да ида в болница. Намалиха ми поведението и почти ме изключиха, защото набих това момче. Добре че тогавашният директор на музикалното Силви Стамболиев, който после отиде във Виена, ме харесваше, та ме спаси“.

Виртуозен пианист в Музикалното в Русе, участието му по конкурси в цяла Европа го прави любимец на директора и го спасява от изключване. Тук е на 13 г. и участва в конкурс в италианския град Сенгалия. Снимка: Личен архив

Впоследствие Фабрицио става постоянно присъствие в Детска педагогическа стая с лепнат етикет „капиталист“. Всяка ваканция започва за него с милиционери, които направо си го прибират за по-сигурно в ареста. Свикнал бил и на боя, и на килията, но бил достатъчно непокорен, за да се очупи по правилата на строя. „Просто от малък бях видял двете страни и нямаше как да не правя разлика“, разказва с усмивка Фабрицио. Така прекарва и една цяла Коледа в ареста, защото си позволява публично да скърби за оригиналния басист на Metallica Клиф Бъртън, който загива в нелеп инцидент през 1986 г. Заедно с няколко приятели разлепват некролози на Бъртън и Паризи директно е прибран в ареста. „Така беше, докато направих 16 и не взех италианския си паспорт. След това бягаха от мен“, спомня си диджеят.


Party time


Вече близо 30 години Фабрицио прави електронни партита в най-елитните клубове по цял свят. Започва, разбира се, от България, където през 1995-а става DMC шампион на страната. В края на десетилетието случващото се у нас го праща да живее отново в Италия, после се мести в Турция, за да стъпи за пръв път отново в България преди 3 години. Забавлявал е фенове от Мексико, до култовата Ибиса. „Съвсем наскоро правих едно частно парти на яхта точно в Ибиса, където дойде половината отбор на Реал (Мадрид), начело с Марсело. Подписах обаче такъв договор за конфиденциалност, че не мога и дума да кажа повече, без да ми падне главата“, смее се диджеят, който е един от предпочитаните професионалисти за такива купони и в Италия. Разбира се, почти нищо не може да сподели, но все пак разкри, че преди година е пускал за половината италианско правителство. Над 2500-те партита по цял свят, които има зад гърба си, са го срещали с какви ли не хора, включително и български политици. Под ритъма му е подскачал и покойният вече Курт Хауенщайн от Supermax. Една от най-силните му връзки обаче е с турската сцена, където е забавлявал суперзвездата на южната ни съседка - певеца Таркан. Работата там е създала силното му приятелство и с двамата най-известни турски диджеи – Ахмет Калъч и Таркан, които не изпускат да ремиксират хитовете на Фабрицио.


Съновидения


А някои от тези хитове съвсем не идват случайно. Само за статистиката - в края на 2017 г. заедно с MiYan и народната певицата Гергана Димитрова – Белонога, пусна песента Sumbeams, която се превръща в едно от най-ротираните парчета в топклубове в Ибиса, Египет, Гърция, Ливан, Италия, България, Турция. Само за 15 дни след излизането си тракът заема второто място в топ 100 на Shazam за България, първо място във всички възможни радио- и телевизионни класации, както и влиза в топ 20 на чартове по цял свят – Египет, Израел, Турция, Гърция... Прекарва общо 49 седмици в топ 10 на официалния еърплей за България, като 11 от тях е на 1-во място. Достига 38-о място в официалния европейски топ 100 чарт. През 2018-а с новия си лейбъл Hybrid Sound Record, съвместно с продуцента WahTony, създава хитa Aurora (отново с вокала на Белонога), който и до днес е на най-висока ротация в MTV Dance за Европа и Азия и оглави безапелационно класациите. Отново. През март 2019-а обедини сили с най-големия лейбъл у нас – Virginia Records, и заедно с една от най-младите им изпълнителки – Ева Пармакова, и WahTony записа Tell Me Right, която половин година по-късно още е в топ 10 на много страни от Източна Европа и също като Aurora е на най-висока ротация в MTV Dance. Фабрицио има обаче една необяснима история зад предстоящото си парче, което трябва да излезе до два месеца. Случката отпреди седмица го кара да си припомни, че подобни моменти е имал и в предишните си песни. „Една вечер бяха до късно в студиото. Беше ми поредна нощ, буквално, и явно съм заспал, докато съм прослушвал няколко предложения за канто от следващото ми вокално откритие. Не помня точно съня си, май бях в някакъв клуб, но като се събудих, в главата ми имаше готово парче. Бързо го нахвърлях и се почудих що за щуротия ми се случва. След това отново пуснах да прослушвам предложенията и първото, което пуснах, просто се залепи в моя бийт. Стана готова песен, за секунди!“, разказва как композира насън Паризи. Преосмисляйки случилото се, продуцентът се сеща, че има подобна случка и в първия му тотален хит Sunbeams и един подобен сън всъщност натежал на везните да се съгласи да работи с режисьорката Красимира Дамянова, чиято е идеята да го събере с Белонога. Самият той вярва, че българският фолклор се корени дълбоко в мистиката, а ние му се доверяваме – все пак има сериозно класическо образование по музика, а не е просто експериментатор с винилите.

По темата: Фабрицио Паризи
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

София Бобчева и нейният екшън с вкус на бонбон

Девойка, изпаднала в беда. Червеният й минижуп, коженото яке и осемдесетарската прическа веднага приковават вниманието. Това, което не знаем, е, че мигове след като я видим на големия екран, ченетата ни ще увиснат до земята. Защото тя говори с един от най-известните у нас гласове – този на Васил Кожухаров.

Така накратко можем да опишем ролята на София Бобчева в новия български филм „Екшън“.

Актьорът от Острова ще запомни софийския вятър и пленяващия сценарий по романа на Карабашлиев

Рон Кук – британецът в нашето „18% сиво“

Актьорът от Острова ще запомни софийския вятър и пленяващия сценарий по романа на Карабашлиев

Силен и студен софийски вятър, който определено не посреща чужденците с „Добре дошъл“; Витоша, забулена в облаци... Всъщност не били облаци, а снежните й първенци. Такава София посрещна британския актьор Рон Кук, който заема неголямата, но ключова роля на застаряващото хипи алкохолик Чарли в новия филм „18% сиво“ по романа на Захари Карабашлиев.

Исус от Крушари - герой в документален филм на НВО

Българче е сред основателно наричаните „герои“ в документалния филм на НВО „Да откриеш своя дом“. На режисьорския стол за лентата сядат носителите на „Еми“ Матю О'Нийл и Джон Алперт, а гласът на разказвача е поверен на актьора Еди Редмейн („Теорията на всичко“, „Момичето от Дания“).

Продукцията е вдъхновена от фондацията на писателката Джоан Роулинг „Лумос“, чиято мисия е да прекрати институционализацията на децата в световен мащаб до 2050 г.