Фабрицио Паризи: Като ученик редовно ме арестуваха, защото баща ми беше италианец

Фабрицио Паризи: Като ученик редовно ме арестуваха, защото баща ми беше италианец

От него се научих на любов към музиката, слушахме заедно „Ролинг Стоунс“ и „Лед Цепелин“

- Фабрицио, Distant Call е последният трак, който излиза от студиото ви с The Editor. Каква е неговата история?

- Двамата с The Editor сме винаги готови на интересни колаборации, а ако те са с някой, който е само на 19 години, тогава е просто супер. Отдавна замисляхме да направим трак, в който да има нещо, което да връща назад... много назад във времето... чак до първичното, което е там някъде в Африка! Nick Muscella е един много много млад диджей на 19 години, който прати идея за песен с молба да изразим мнение и да я издадем, ако ни хареса. Не само че ни хареса, но решихме и да вкараме точно този афро привкус, който ни се мотаеше из главите отдавна... Ето че на финала се получи един общ трак и сме много радостни от този факт.

- Как прекарахте дните на изолация и как ви се отрази тя?

- Това време е наистина много странно и неочаквано за всички. За първи път ми се случва да съм абсолютно блокиран и да не мога да пътувам никъде, да не мога да виждам танцуващи хора... Решението, което взехме с The Editor, бе да се затворим в студиото и да правим музика, мислейки точно за тези хора, които един ден пак ще танцуват и ще се веселят на воля... Даже мисля, че попрекалихме малко с правенето на музика (смее се).

- Израснали сте в сърцето на Рим. Майка ви е българка, а баща ви италианец. Обиколили сте почти целия свят, но все пак от 4 г. сте в България. Защо?

- Знаете ли, случи ми се нещо много странно преди 4 години. Една сутрин, след участие, се събудих в един хотел на другия край на света и изведнъж започнаха да изплуват спомени от моите ученически години, прекарани в България - музикалното училище в Русе, първите рок групи, първите сцени, началото като DJ…приятелите... Вече мислех да направя свой собствен лейбъл и взех решението това да се случи точно в България. Пристигнах в София и мисля, че останалото вече го знаете. От повече от година вече колаборацията между мен и The Editor се превърна в трайна и съм много радостен от факта, че намерих човек, с когото мислим като едно цяло! Нещо много много трудно и рядко в тази сфера...

- Баща ви е музикален мениджър, работил с имена като Duran Duran. От него ли се научихте на любов към музиката?

- Да! Баща ми, който за съжаление не е сред нас вече, ме изчакваше да си приключа многочасовото свирене на класическа музика (бях на 6, когато започнах да свиря на пиано) и ми пускаше плочи. Слушахме заедно Santana, Rolling Stones, The Doors, Led Zeppelin. Водил ме е на всякакви концерти и точно тогава, мисля, всичко се беше вече наредило в моята глава. Помня един концерт на Карлос Сантана, влязохме в бекстейджа и гледах концерта почти от самата сцена. Бях на 7... Не разбирах точно какво се случва, но знаех вече, че каквото и да е то ми харесва и аз искам един ден да се докосна до това!

- Защо избрахте точно електронната музика?

- Това пак идва от моето детство. И пак е свързано с концерт, гледан от бекстеиджа, няколко месеца след този на Сантана, благодарение на баща ми...Тя беше Дона Съмър и това, което беше направил Giorgio Moroder за нея, постави основата на електронната денс музика в световен мащаб! Но естествено това аз не го разбирах. Видях само тази цветнокожа, много красива жена, която изкараха в една прозрачна топка... Светлините от ефектите, тя, гласът и...и този саунд...тази пулсация...стотиците хора, които танцуваха...Това беше нещо неописуемо, а аз бях само на 7.

- Ремиксирате хитове на редица изпълнители? Работите ли вече по някой нов хит?

- Ремиксът е нещо много хубаво, особено когато се превръща в римейк. Принципно не обичам много да ремиксирам хитове на деня. Предпочитаме да даваме нов живот на песни, които са били хитове преди години и повечето млади не ги помнят, както се случи с The Boy Is Mine. В момента работим по няколко много интересни ремикса, но все пак не мога да издавам всичко.

- Вие сте един от първите диджеи у нас, които използват грамофоните като музикален инструмент. Какво усещане дава това?

- Това да има пред теб два грамофона, винилови плочи и ти да свириш с тях не просто да пускаш музика... Ооо това е просто невероятно усещане! Моята страст към грамофоните като музикален инструмент (скречове, кътинг и т.н.) се роди, след като приятел ми пусна видео от един европейски конкурс от веригата DMC. Там видях как буквално се получава тоноизвличане от звуци, които са част от дадена песен. Моето мнение е, че ако не си преминал никога през грамофоните и винила, няма как да се наричаш диджей.

- Миналата година по същото време представихте парчето I Can Survive. Как се оцелява в днешно време?

- Днес се оцелява само с много вяра, любов към ближния, позитивност и много много труд. Мисля, че всички ние, говоря в световен мащаб, допуснахме да се случи всичко това, което се случва, и само ние можем да го поправим! В България като дете ми разказаха приказката за неволята и това се превърна в моя начин на мислене.

- Наистина ли сте прекарали Коледа в ареста, защото сте лепили некролози на оригиналния басист на Metallica Клиф Бъртън, който загива в нелеп инцидент през 1986 г.?

- Да, аз учех в България и времената бяха доста, доста различни. Бях етикетиран като „капиталист“ (дете на 11/12 години) и редовно ме арестуваха поради факта, че баща ми беше италианец. Бяхме страхотни фенове на Metallica и когато се случи този нелеп инцидент с Клиф Бъртън, решихме да направим некролози и да ги разлепим. Но след час вече ме бяха арестували от отдела „Идеология на младежта“ към ДС. Прекарах Коледа в ареста, отговаряйки на безумно нелепи въпроси. Но явно и през това е трябвало да премина.

- Кой е Фабрицио Паризи извън светлините на прожекторите?

- Абсолютно обикновен човек, който обича, когато това е възможно, да отиде в планината, да си сипе чаша бяло вино и да се наслаждава на природата, която ни заобикаля.

- Какво ви предстои до края на годината?

- След около 20 дни ще излезе поредният сингъл с марка Fabrizio Parisi & The Editor x Veneta, както и един много интересен ремикс с участието на Greg Gould & Inaya Day. Наред с това продуцираме и ще издадем първия сингъл на една страхотна млада българска певица, която се нарича Lyrra и сме много щастливи, че е част от лейбъла ни Fa&Mi Music. Междувременно ще подновя пътуванията, защото ме очакват няколко участия в България, Австралия и Египет, ако положението не се промени отново, естествено.

Моля, довършете изразите:

Музиката е... Като една красива жена - ако си способен и знаеш как да я обичаш, тя ще превърне живота ти в нещо прекрасно.

Любовта е... Красотата на душата.

Искам да виждам... Само усмихнати хора по света.

Не искам да виждам.... Злоба и завист.

Любимата ми книга е... „По пътя“ на Джак Керуак.

Любимият ми филм е... „Кръстникът“.

Първото нещо, което правя сутрин, е... Да си направя късо кафе и да се усмихна на живота, който е толкова прекрасен.

Когато съм на сцена... Преминавам като през портал в едно друго измерение, в което сме само аз, хората пред мен и Нейно Величество – Музиката!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.